Решение № 9544 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2019 г.

Решение № 9544 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, гр. София срещу решение № 3439/21.05.2019 година на Административен съд София град по адм. д. № 3155/2019 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 560/26.07.2018 година на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Приема за неправилни изводите на първоинстанцонния съд за участие на "БТК" ЕАД в производството по издаване на заповедта. Нарушението на чл. 26 АПК се тълкуване като достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт. Като неправилен се твърди и извода на съда за мотивираност на акта за определяне на принудителната административна мярка. По отношение на правилното приложение на материалния закон твърди, че договорите за пакетна услуга с оператора се прекратявали по един и същи начин. Разликата била в последиците от предизвестието в зависимост от това дали то изтича преди или след крайната дата на срока на договора. Съдът не съобразил, че органът не изписал приложената хипотеза на чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед на председателя на КЗП. Ответникът, председателят на КЗП излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "БТК" ЕАД срещу заповед № 560/26.07.2018 година на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, на "БТК" ЕАД е определена принудителна административна мярка, състояща се в забрана да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, именно – да не прекратява потребителския договор с изтичането на срока на надлежно отправеното от потребителя едномесечно предизвестие до дружеството. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд, въз основа на анализ на събраните доказателствени средства, е обосновал законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно: Касаторът прави общо възражение за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. При приложение на нормата на чл. 218, ал. 2 АПК, общото възражение за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд се явява неоснователно. От доказателствата по делото се установява, че потребителят е сключил договор за услугата VIVACOM DUO: FiberNet+IPTV, като при подписване на договора е положил подписа си за приложимите Общи условия за предприятието. На 01.02.2018 година абонатът е подал предизвестие за прекратяване на договора, съобразно общите условия на доставчика, според които договорът се прекратява с едномесечно предизвестие. Вместо да бъде прекратен към 01.03.2018 година, договорът е прекратен на 03.03.2018 година. Въз основа на анализ на доказателствата във връзка с приложимото материално право, първоинстанционният съд е направил правилен извод за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Неоснователно е възражението за неосигурено право на участие на "БТК" ЕАД в производството по издаване на акта. На дружеството е осигурено право на участие, като същото е ангажирало обяснение от 30.05.2018 година. Процесната заповед е подписана от председателя на КЗП при условията на заместване съгласно заповед № 495/05.07.2018 година за периода от 23.07. до 07.08.2018 година. Същата е издадена в предписаната от закона форма, като съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилно приложение на материалния закон: Касационната инстанция споделя извода на АССГ за осъществяване на кумулативните предпоставки на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП: - осъществяване на търговска практика по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП; - последната противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност; - и променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Направените в тази насока изводи се споделят напълно от касационната инстанция, като настоящото решение в тази част препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Като правилен, обжалвания съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, на касационната инстанция се дължат разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд