Решение № 10099 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3240/2013 г.

Решение № 10099 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3240/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Панчева, против решение № 7226 от 27.12.2012 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 27 състав, по адм. д. № 4579/2012 г. С жалбата и с писмена молба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда за допуснати нарушения при издаване на оспорения отказ, обективиран в уведомително писмо и развива подробни доводи за отмяна на обжалваното решение, като възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът - Йордан Василев Йорданов от с. Джерман, община Дупница, област Кюстендил, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Петрова, която пледира за потвърждаване съдебното решение, защото в хода на производството са събрани гласни и писмени доказателства, които обосновават претенцията. Претендира присъждане на направените разноски - адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, тъй като неправилно решаващият съд е приел, че неизпълнението на изискванията на чл. 34 - чл. 36 от АПК по време на административната процедура е довело до съществено нарушаване на правата на жалбоподателя. Според участващия по делото прокурор съдебното решение е правилно в отменителната част по отношение отказа в уведомителното писмо за финансово подпомагане по мярка СНДП, защото в заключението на вещото лице, недопустимият размер на заявените площи за директно плащане е под 20%, която хипотеза е с по-благоприятни последици за земеделския производител от приетите от административния орган, поради което същият дължи ново произнасяне. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 7226 от 27.12.2012 г. е отменено уведомително писмо № 02-100-6500/4843 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, по жалба на Йордан Василев Йорданов от с. Джерман и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Със същото решение Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на Йордан Василев Йорданов съдебни разноски, възлизащи на 660 лв. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това орган в рамките на правомощията му, като се е позовал на чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ във връзка с чл. 11а от ЗПЗП и § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП. Първоинстанционинят съд е констатирал, че оспореният отказ, обективиран в горепосоченото уведомително писмо, е издаден в предвидената от закона форма, защото от таблиците в същото писмо става ясно, че за заявените БЗС са извършени административни проверки и само резултатите от тях са взети предвид. Според съда в обжалвания административен акт са посочени кореспондиращи правни мотиви, които могат да се извлекат и от приложените документи към административната преписка - от данните на ИСАК и от документите, отразяващи всички процесуални действия, извършени в хода на административното производство, включително процедурата по определяне на допустимия слой за подпомагане и съответствието на заявените БЗС с него. За да отмени процесния отказ, първоинстанционният съд е преценил, че той е постановен при несъответствие с администартивнопроизводствените правила, които са съществени, защото са довели до невъзможност на заявителя да осъществи правата си, както и при противоречия с изискванията на приложимия материален закон. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалноправните разпоредби. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд София - град се е позовал на изслушана съдебно- техническа експертиза, от която е видно, че размерът на площите, заявени за финансово подпомагане за 2010 г. от Йордан Василев Йорданов са: по СЕПП- ЗЗ, 76 ха, по СНДП - 1,45 ха, по НР1 - 26,99 ха, съгласно приложените таблици и според изпълнителния директор на ДФЗ процентът на наддеклариране по СЕПП и НР 1 е изчислен на 100%, а по СНДП - 25 %. Съдът правилно е преценил, че с оглед момента на извършване на експертизата и времевата дистанция с периода на кампанията, извършване на проверка на място през 2012 г. не би могла да даде резултати, съотносими към процесния период - 2010 г., даващи възможност за изводи с констатации от проверката и класификация на състоянието на физическите блокове по съответна скала за критерии за оценка и теренни измервания, поради което не може да се посочи чрез проверка на място през 2012 г. каква част от площи и по какъв начин са годни за подпомагане към 2010 г. Общият размер на недопустимите площи, установени от РА по подаденото от жалбоподателя заявление е: 32,31 ха по СЕПП, 0,29 ха по СНДП и 25,54 ха по НР1. След отчитане на операторските грешки, съгласно приложената таблица от МЗХ, недопустимата площ по СЕПП е намалена на 30,85 ха, по СНДП - на 0,18 ха, а по НР 1 - 24,08 ха, която промяна се отразява на процента на наддеклариране по СНДП и той пада от 25% на 14,17 %. Първоинстанционният съд е обсъдил показанията на разпитания свидетел Димитър Димитров, който е дал информация, че е работил през 2010 г. при Йордан Василев Йорданов, като двамата са чистели пасбищата около с. Джерман от тръни. Когато пасбищата не са опасани от животните, /земеделският производител е гледал коне/ тревата е косена с косачки, като свидетелят също лично е косил. В мотивите на обжалваното решение са изложени съображения, че съдът кредитира показанията на свидетеля, като ясни и непротиворечиви. Първоинстанционният съд прецизно е анализирал приложимата норма на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5/2009 г. /ред. от ДВ, бр. 37 от 2009 г., в сила от 19.05.2009 г./, според която заявлението за подпомагане съдържа и данни за идентификацията на земеделските парцели, за които се кандидатства за подпомагане, включително местонахождението на парцела, определено върху картен материал от ИСАК. Съобразно чл. 10, ал. 2 от горепосочената наредба, данните за заявлението по чл. 3, ал. 1 се въвеждат в електронен вид в присъствието на кандидата, като общото заявление за директно подпомагане с въведените в СРКЗП данни се разпечатва в три екземпляра, всяка страница от които се подписва и подпечатва от кандидата. Върховният административен съд споделя становището на Административен съд София - град, че и националното и европейското законодателство изискват на заявителя да бъде предоставен актуален графичен материал, който да не го въвежда в заблуждение при очертаването на площите. В конкретния случай обаче, очертаването е извършено въз основа на графичен материал, на базата на одобрените площи от предходната кампания, като по делото се намира чернобяло копие от съответните карти. Административният орган е следвало да докаже изпълнението на задължението за оказване на съдействие на заявителя при подаване на заявлението, като за целта поддържа и представя копие от графичните части към заявлението в максимално четлив вид. При положение, че системата съдържа цветни карти и на тези карти с различни на цвят линии са означени БЗС и допустимия слой, представянето на чернобели карти не е доказателство за надлежно изпълнение на задължението на администрацията за съдействие при подаване на заявлението и за това, че на заявителя е бил представен актуален графичен материал, който той, въпреки липса на специални знания, е в състояние да разчете. От значение е и обстоятелството, че основен проблем на административните процедури по кампания 2010 г. е, че допустимият слой е променен в хода на административното производство, а законът не предвижда възможност за ново очертаване при актуализиране на цифровите ортофотокарти. В атакуваното съдебно решение е развита тезата, че издателят на оспорения отказ не е бил длъжен да се съобрази с допустимия слой, определен от МЗХ. Това е така, понеже по силата на чл. 28 § 2 от Регламент № 1122/2009 /ЕО/ на Комисията от 30.11.2009 г., данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. В случая при извършената през 2011 г. кръстосана проверка са открити нередности и е следвало да бъдат осъществени допълнително други видове подходящи административни проверки, включително да се изискат доказателства, както и да се извършат проверки на място. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е изпълнил задълженията си, регламентирани в чл. 26, чл. 28, чл. 34, 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не е дадена възможност на земеделския производител да участва в отделните етапи на административното производство, включително не го е запознал с допустимия слой. В настоящата хипотеза издателят на уведомителното писмо е приел безкритично подаденият му от МЗХ "допустим слой", изготвен в последващ период след приемане на заявлението, което е в противоречие и с принципите, визирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. По отношение установеното от съда неправилно приложение на материалния закон, следва да се възприеме като обосновано изведеното заключение за допуснати нарушения на нормите на чл. 9 във връзка с чл. 8 от Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по СЕПП и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, с които се определя кои площи са допустими за подпомагане и съответно кои площи в добро земеделско състояние. Първоинстанционният съд е дал конкретни указания на производителя, че носи доказателствената тежест да установи, че заявените от него площи са допустими за подпомагане, че е стопанисвал и поддържал в добро земеделско състояние всички заявени площи, в резултат на което той е ангажирал свидетелски показания, от които е видно, че през процесния период на кампания 2010 г. и съответния селскостопански сезон е стопанисвал и поддържал в добро земеделско състояние заявените БЗС. Съдът правилно се е съобразил и с безспорно установените операторски грешки за част от обработваните БЗС, които неправилно са изключени от допустимия слой. Новоотчетената допустима площ води до промяна на процента на наддеклариране по СНДП, като същият пада под 20% Тъй като изчислението на допустимата площ и съответно на оторизираната сума е в компетентността на административния орган административният съд вярно е преценил, че оспореното пред него уведомителното писмо следва да се отмени и върне на издателя на акта за преизчисление в съответствие с изложените от съда мотиви. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 400 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението, защото то е съответстващо на действителната фактическа и правна сложност на делото. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,