Решение № 8374 от 5.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10087/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Електроразпределение Север АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез юрисконсулт Коев, срещу Решение 2390/11.04.2024 г., постановено по адм. дело 11361/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение Ж-905/25.10.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Ненков, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна П. Н. П., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че съдебното решение е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Електроразпределение Север АД срещу Решение Ж-905/25.10.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката вр. с чл. 22, ал. 1, т. 5 ЗЕ се дадени следните задължителни указания на Електроразпределение Север АД: 1. В седемдневен срок след получаване на настоящото решение Електроразпределение Север АД да издаде на П. П. становище за условията и начина за присъединяване на преместваем обект за съхранение на инвентар и обслужваща дейност със срок на поставяне 10 г., находящ се в ПИ 39, СО Припек, [населено място], гр. Варна, като цена за присъединяване да бъде определена съгласно чл.33, ал.1 от Наредба 1; 2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 Електроразпределение Север АД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването против Решение Ж-905/25.10.2023 г. на КЕВР, като неоснователно, и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 100 лева. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е започнало по жалба на П. П. против Електроразпределение Север АД, с която П. е възразил срещу условията за присъединяване на преместваем обект за съхранение на инвентар и обслужваща дейност със срок на поставяне 10 г. в [населено място], СО Припека, ПИ 39, гр.Варна, определени от електроразпределителното дружество в Становище за присъединяване с изх. ПУПРОК-0767/11.04.2023 г. Установено, че П. П. е подал на 10.01.2023 г. искане за проучване на условията и начина за присъединяване на горепосочения обект, като на 27.01.2023 г. електроразпределителното дружество е издало уведомително писмо, че в района на неговия обект няма съоръжения, собственост на Електроразпределение Север АД, като бил поканен да предостави нотариално заверена декларация за съгласие от собственик на електрическите съоръжения, към които може да бъде присъединен обектът. П. уведомил дружеството, че не може да предостави такава декларация и иска преразглеждане на случая. От своя страна Електроразпределение Север АД е издало Становище за присъединяване с изх. ПУПРОК-0767/11.04.2023г., в което са предписани условия за изграждане на мрежа ниско напрежение от съществуващия трафопост до имота на П.. Посочено е, че цената за присъединяване е определена на база оптималната схема на присъединяване и съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Наредба 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия и се определя по индивидуален проект и включва всички разходи, изчислени по разработения проект за присъединителните съоръжения. След като преписката по жалбата е изпратена от Електроразпределение Север АД на КЕВР, на 14.08.2023 г. от Комисията е направено запитване до Община Варна попада ли в територията на регулационните линии на населеното място обект преместваем обект за съхранение на инвентар и обслужваща дейност със срок на поставяне 10 г. в [населено място], СО Припека, ПИ 39, гр.Варна. Отговор е постъпил на 23.08.2023 г., като в същия е посочено, че имотът попада в зона Жм2- жилищна устройствена зона с ниско застрояване както и в новата строителна граница на гр. Варна, община Варна. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел, че решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма на акта, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Прието е, че обектът попада в жилищна устройствена зона и в строителна граница на гр.Варна и при определяне на цената за присъединяване следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба 1, каквото е и становището на КЕВР в обжалваното Решение Ж-905/25.10.2023 г. С оглед на което съдът е достигнал до решаващ извод, че решението е постановено в съответствие със закона, поради което отхвърлил жалбата на Електроразпределение Север АД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря. Правилно административният съд е приел, че в процесния случай е налице спор само относно статутът на процесния имот т.е. спор относно обстоятелството урбанизирана ли е територията, на която попада въпросният имот. Урбанизираната територия е по-тясно понятие, което включва само имотите в строителните граници на населените места, докато землището на свой ред е по-широко понятие и включва, както урбанизираните, така и останалите територии, между които и земеделските такива. Съответно, под урбанизирани територии следва да се разбират териториите в строителните граници на населените места или селищните образувания, като в тях не се включват земеделските имоти, които са част от землището, но са извън територията на населеното място по смисъла на ЗУТ. Урбанизираната територия е обективно обусловена от строителните граници и не се влияе от предназначението на отделните поземлени имоти. Видно от доказателствата по делото, имотът на П. П. попада в зона Жм2- жилищна устройствена зона с ниско застрояване както и в новата строителна граница на гр. Варна, община Варна. Поради това, че обектът попада в жилищна устройствена зона и в строителна граница на гр.Варна при определяне на цената за присъединяване следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба 1 за регулиране на цените на електрическата енергия. В тази връзка правилен е решаващият извод на съда, че констатацията на КЕВР за приложимата разпоредба от закона е съобразена със спецификата и индивидуалните особености на настоящия случай. В тази връзка съдът правилно е тълкувал разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 4 от Наредба 1, като е отчел обстоятелството, че обекта попада в обхвата на чл. 33, ал. 1 от Наредба 1. В конкретния случай безспорно се установява, че въпросният имот е включен в строителните границите на населеното място, урегулиран е и попада в урбанизирана територия съгласно чл. 7 от Закона за устройство на територията. Твърдението на жалбоподателя, че имотът се намира извън населеното място и като такъв за него е приложим режимът на чл. 33, ал. 4 от Наредба 1, съдът приема за недоказано, като представените доказателства не подкрепят това твърдение. Водим от изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на КЕВР е законосъобразно и постановено в съответствие с правните норми. Съответно, цената за присъединяване на процесния обект не е правилно определена и обосновано на електроразпределителното дружество са дадени задължителни указания на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на съдебни разноски, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено за размера от 100 лв., доколкото делото не разкрива съществена правна или фактическа сложност. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение