Решение № 8970 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1476/2019 г.

Решение № 8970 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1476/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Иванова от [населено място] против решение № 7271 от 4.12.2018 г., постановено по адм. д. № 3935/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, 51 състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ София-град, в отговор от 10.05.2019 г., чрез юрисконсулт Е. Вълева, моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. С решение № 7271 от 4.12.2018 г., постановено по адм. д. № 3935/2018 г., Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на И. Иванова от [населено място] срещу решение № 1040-21-156 от 21.03.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ София-град, с което е потвърден отказ за заверка на осигурителна книжка № 4004-21-4146#2 от 20.11.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град за периода 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г. След преценка на доказателствата настоящият касационен състав приема следното: Чрез пълномощник, Иванова е подала заявление вх. № 4004-21-4146 от 3.11.2017 г. за заверка на осигурителната книжка за 2014 г., но е получила отказ. От съдържащите се на листове 49, 50, 51 и 169 от първоинстанционното дело извадки от Персоналния регистър "Приходи" се установява, че за периода 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г., за жалбоподателката няма отразени внесени осигурителни вноски. По делото са налице писмо изх. 40-00-161 от 1.03.2018 г. на зам. -директора на ТД на НАП София и писмо изх. 10-44-00-2843 от 4.06.2018 г. на Директора на офис "Център" при ТД на НАП София. Последното е във връзка с определение на съда от 22.05.2018 г. В първото писмо, копие от което е адресирано и до Иванова е посочено, че внесените от лицето суми през 2014 г. са погасили изискуеми задължения по реда на чл. 169 ДОПК. Във второто писмо е отразено, че са налице изискуеми задължения на лицето относно декларираните осигурителни вноски за ДОО за 2014 г., които към 4.06.2018 г. са предадени към Дирекция "Събиране" при ТД на НАП София, за които е образувано изпълнително дело № 170309930/2017 г. Няма данни за извършени плащания по дължимите осигурителни вноски за ДОО за финансовата 2014 г. По искане на съда, зам. -директорът на ТД на НАП София, с писмо изх. № 10-00-3777, е посочил, че Иванова е подала декларация образец № 6 за 2014 г. на 8.09.2017 г., а на 4.10.2017 г. е извършила корекция в тази декларация. При така наличните доказателства правилно съдът е приел, че противоречията между информацията, която се извлича посредством предоставяните от НАП електронни услуги, на които жалбоподателката се позовава и данните в Регистъра на НОИ е преодоляна. Съгласно чл. 5, ал. 3 КСО регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Последната норма изрично предвижда, че Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. С разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО е създадено задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично да представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Текстът на чл. 40, ал. 1 НПОС изрично сочи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО като такива установяващи осигурителен стаж. В тази връзка, съдът правилно се е позовал на Регистър "Приход", на писмо изх. № 40-00-161 от 1.03.2018 г. на зам. -директора на ТД на НАП София и на писмо изх. № 10-44-00- 2843 от 4.06.2018 г. на Директора на офис "Център" при ТД на НАП София. Предоставяните от НАП справки, представляващи електронни услуги и съдържащата се в тях информация не са сред документите, посочени в чл. 40, ал. 1 НПОС. Съгласно чл. 33, ал. 5, т. 7 КСО, Националният осигурителен институт поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица въз основа на данните, предоставени от Националната агенция за приходите. Заключението на счетоводната експертиза почива на цитираните справки, а и видно от обясненията, които вещото лице е дало в съдебното заседание състояло се на 25.09.2018 г., то не е запознато с изпълнителното дело. По делото не е било спорно, че през 2014 г. жалбоподателката е упражнявала свободна професия, поради което е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО. Текстът на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, предвижда, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица. С § 1, т. 3, предложение трето от ДР на КСО законодателят е приел, че самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица само за времето, през което са внесени осигурителни вноски. След като по делото не е установено, че Иванова е внесла осигурителните вноски за 2014 г., то правилно органите на Териториално поделение на НОИ София-град са отказали да заверят осигурителната й книжка за тази календарна година. Ако касационната жалбоподателка има възражения относно поредността на погасяване на осигурителните вноски от ТД на НАП София и техния размер, то тя трябва да ги отнесе до данъчната администрация. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което поради липса на касационни основания следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода по спора разноски в полза на касаторката не са дължими. Административният орган е защитаван от юрисконсулт, който е представил отговор пред настоящата съдебна инстанция. Ето защо в полза на Териториално поделение на НОИ София-град следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,