Решение № 2964 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2009 г.

Решение № 2964 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба, подадена от Деница Любенова Недева, Наталия Радославова Колева и Кремена Радославова Колева, срещу решение № 12/30.04.2009 г., постановено по адм. дело № 77/2009 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлено оспорването на заповед № РД-01/679 от 12.02.2009 г. на кмета на община Русе. В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното решение и е направено искане за неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора от настоящата инстанция като бъде отменена оспорваната заповед. Ответника в настоящото касационно производство, кмета на община Русе, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура пледира неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав при Върховния административен съд, трето отделение, след преценка на допустимостта на жалбата и доказателствата по делото намира, че същата е процесуално допустима, но е неоснователна. Съдът изцяло възприема фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционният съд. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. С обжалваното решение, първоинстанционият съд е приел, че оспорваната заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма на акта, с посочване на правното основание, същата е мотивирана и при издаването й не е нарушен материалния закон и не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е правилно. По делото е установено, че наемното правоотношение е възникнало на основание заповед № РД-01-3281/7.12.2007 г. на Кмета на община Русе и Договор за наем на общинско жилище № 2883 /датата не се чете, поради нечетливо копие/ за срок от една години и е прекратено поради изтичане на срока със заповед № РД-01/679/12.02.2009 г., издадена също от същия орган. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОбС прекратяването на наемните правоотношения става чрез заповед на органа, издал настанителната заповед. От тук следва и извода, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, както и че Русенски административен съд правилно е отхвърлил твърдението на жалбоподателя за липса на компетентност у издателя на акта, подписал заповедта при заместване на титуляра по силата на заповед № РД-01/660 от 10.02.2009 г. на кмета на общината. Правилен е извода на съда, че законосъобразно е прекратено наемното правоотношение на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС тъй като едногодишния срок на договора е изтекъл към датата на издаване на заповедта и не е продължен от страните. Въведеното от жалбоподателя твърдение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в задължение на административния орган да изследва предпоставките на чл. 46, ал. 4 от закона за продължаване на наемния договор, са неоснователни, защото това е само правна възможност, но не и задължение. Без правно значение е дали и други лица живеят в имота. Обосновано е отбелязано, че след като няма спор между страните, че съгласно настанителната заповед жалбоподателката Недева и домакинството й са настанени за срок от една година и срокът за договор за наем е изтекъл, са налице основанията по чл. 46, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗОбС и правилно оспорения административен акт е преценен за законосъобразен. Доводите на касатора за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването на оспорваното решение не са подкрепени от каквито й да е било аргументи. Развитите в касационната жалба съждения, обосноваващи касаторката като лице с жилищна нужда, са неотносими към наличието на твърдяните пороци на съдебния акт. От своя страна настоящата инстанция, при извършена служебна проверка, счита че съдебното решение е обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Изводите на административния съд са в съответствие със събраните доказателства и практиката на Върховния административен съд по правилното приложение на цитираните разпоредби, както и с ТР 4/2004 г. на Върховния административен съд относно компетентността на административния орган при заместване. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, трето отделение