Решение № 12696 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2015 г.

Решение № 12696 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на А. А. А. от гр. С., срещу Решение № 5414 от 03.08.2015 г., постановено по адм. дело № 764/2015 г. от Административен съд С.-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Поддържа направените искове в пълния им размер. Ответната страна - Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Танев, в открито заседание поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно съдът е установил липсата на доказана вреда като предпоставка за обективната отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При решаване на спора съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, поради което не може да се приеме, като основателно твърдението в този аспект. Освен това не се сочат конкретни доказателства, които да не са обсъдени. Правният извод на съда е обоснован и направен с оглед осъществяването на елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С искова молба на А. А. А. против Столична община се претендира обезщетение в размер на 5 000 лв., от които 3 000 лв. за имуществени и 2 000 лв. за неимуществени вреди, за които се твърди, че са в резултат на изземването и задържането на вещи при съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 12-26-11298 от 10.12.2012 г. на Столичен инспекторат, и на издаденото въз основа на него и впоследствие отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление № СИ-Т-А-12-26-1129 от 17.12.2012 г., на директора на Столичен инспекторат към Столична община, с което на основание чл. 36, ал. 9 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на СО, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 5 от същата наредба. Твърдят се още вреди под формата на пропусната полза от отнемането на вещите, чрез продажбата на които ищецът би получил, само около коледните и новогодишни празници на 2012 г., печалба в размер на 2000 лв. и още 2000 лв. от 01.01.2013 г. до предявяването на иска, тъй като получените от продажбата суми той инвестира в нови. Неимуществени вреди се изразяват в това, че поради невъзможността да получи доходи от стоката си, се е наложило да напусне квартирата си и да прекара зимата в мазе, където студувал и направил дългове, приятелите му страняли от него, а и останалите граждани защото нямал възможност да поддържа нормална хигиена. Съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, така предявения иск. В мотивите си е посочил, че ищецът е получил разрешение за ползване на място за извършване на предколедна търговска дейност на открито - продажба на коледни играчки, подаръци и сувенири върху общински терен с № 18 за периода от 10.12.2012 г. до 24.12.2012 г., като още на 10.12.2012 г. при извършена проверка от служители на Столичен инспекторат му бил съставен АУАН, за това, че извършва неправомерно търговия на открито с промишлени стоки, заемайки 1 кв. м публична общинска собственост-тротоар. Вследствие на това са иззети и продаваните от него 5 бр. шапки, 26 бр. чорапи, 3 бр. клинове, 78 чифта чорапи, както и 1 бр. сгъваема маса. Въз основа на съставения АУАН от директора на Столичен инспекторат към Столична община е издадено Наказателно постановление № СИ-Т-А-12-26-1129 от 17.12.2012 г., което е обжалвано и отменено с Решение от 04.10.2013 г. на Софийския районен съд, по н. а. х. д. № 5345/2013 г. по описа на съда, оставено в сила с Решение № 3027 от 08.05.2014 г. по к. а. н. д. № 10610/2013 г. на Административен съд С.-град. В. дадените от съда указания ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал настъпването на твърдяните то него вреди и пряката им причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно и ще следва да бъде оставено в сила. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ трябва да са налице точно изброени от законодателя, в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предпоставки в условията на комулативност. Тези предпоставки са: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. постановен/извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. вреда за гражданина/юридическото лице; 5. пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. Отсъствието на която и да е от тях води до неоснователност на иска и до неговото отхвърляне. В случая не е спорно, че действията на общинските служители по изземването на вещите са незаконосъобразни. Твърдяните вреди обаче са останали недоказани, въпреки дадените от съда указания в тази посока. От друга страна пропуснатите ползи, представляващи нереализираната печалба от продажбата на иззетата стока са хипотетични и предполагаеми. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, в случай че незаконосъобразния акт или действие, респ. бездействие не бе рефлектирал върху него, съпоставено с имуществото му към момента на увреждането. Но имуществената вреда винаги представлява реална, а не хипотетична вреда. Поради това винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Затова имуществената вреда и под формата на пропусната полза следва да се доказва, което в случая не е направено. Само ако бъде доказано, че единствено по причина на въздействие върху имуществото от страна на незаконосъобразния юридически факт то е могло да бъде увеличено, претенцията може да се приеме за основателна. Такива доказателства не са представени, поради което искът, в частта досежно претендираните имуществени вреди, правилно е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът носи доказателствената тежест в исковия процес за установяване на твърдените от него факти. Относно твърдението, че е претърпял неимуществени вреди, поради невъзможността да получи доходи от стоката си, се е наложило да напусне квартирата си и да прекара зимата в мазе, където студувал и направил дългове, приятелите му страняли от него, а и останалите граждани защото нямал възможност да поддържа нормална хигиена, не са представени доказателства пред първата и настоящата инстанция. За неимуществените вреди са налице само твърдения, както в исковата молба и последващите уточняващи молби, които не са подкрепени от доказателства. По отношение на предявения иск за неимуществени вреди, решаващия състав на ВАС споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на доказателства, от които да се направи обоснован извод за реално претърпяване на такива. Тъй като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които установява своите искания (чл. 154, ал. 1 от ГПК), а ищецът не е представил надлежни доказателства за наличие на вреда и нейната пряка и непосредствена връзка с отменения, като незаконосъобразен административен акт, то изводите на съда за неоснователност на претенциите са правилни. При така изложените мотиви касационната жалба се преценява за неоснователна. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение