Решение № 6883 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2014 г.

Решение № 6883 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Борислав Костадинов Мавродиев срещу решение № 2921/07.05.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 7426 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2001207758/07.02.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София. Касаторът заявява трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни са оплакванията му за процесуални пропускания на съда да включи в обсега на преценяваните доказателствени средства обясненията му в извънсъдебната фаза на производството, както и да вземе предвид съображенията му във възраженията против РД. Сочи нарушения на административнопроизводствени правила при издаването на РА - принципа на служебното начало по чл. 5 от ДОПК и "изискванията за редовност" на РА; пасивност на администрацията в установяване на релевантните за съществуването на публичните задължения факти. Споделя неосъщественото си очакване за възприемането на тези нарушения от инстанцията по същество. Иска отмяна на решението и на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез повереника си юрисконсулт Бояджиев, отрича основателността на касационна жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122 - 124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 5 от ДОПК, в тежест на Борислав Мавродиев са установени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер 2 642.40 лева и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер 5 593.92 лева, както и за закъснителна лихва в общ размер 5 269.30 лева. Според приходната администрация в отчетни периоди 2005 г. и 2007 г. данъчният субект е укрил доходи и не е представил документи необходими за определяне на основата за облагане с данъци. По критериите на чл. 122, ал. 2, т. т. 3, 4, 8, 14 и 16 от ДОПК е определена ДО за двете данъчни години. За 2005 г. е изследвано съотношението между приходите и разходите по метода на баланса на паричния поток при начално салдо 15 500 лева. Недостигът на парични средства е 1 525 лева е определен като доход от други източници и наред с посочената като внесена с МД № 83/07.04.2005 г. левова равностойност от 11 735 лева на сумата 6 000 евро формира ДО в размер 13 260 лева. За 2007 г. ДО включва доходи от чужбина в размер 19 558 лева /левова равностойност на внесени по МД № 1614/04.03.2007 г. 10 000 евро/ и 6 600 лева доход от лихви. При оспорването по административен ред е отговорено на довода за извършен през 2005 г. и 2007 г. внос на валута, която не е негова и декларирането е извършено по настояване на митнически служител без да е имало задължение за деклариране с констатация за липса на доказателства за произхода на валутата и неотносимостта на липсващото у вносителя на валутата познание относно правния режим на декларирането й. За да отхвърли оспорването, първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган при съобразяване на административнопроизводствените правила. Според него са доказани основанията на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 5 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК. Зачел е презумптивната доказателствена сила на констатациите в РА. Отрекъл е да е проведено успешно насрещно пълно доказване от жалбоподателя на произхода на средствата за покриване на недостига в 2005 г., както и на внесената валута в 2005 и 2007 г. Решението е правилно. Съответна на процесуалния закон - чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и на логическите и опитните правила е преценката на доказателствените средства, извършена от първостепенния съд. Отчетена е спецификата на доказването при оспорване на РА, издаден в производство по чл. 122 - 124 от ДОПК, изразяваща се в презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК за достоверност на констатациите в административния акт. Особеност при обосноваването на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е значението на факта на укрития доход за наличието на презюмиран доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Съществуването на такъв източник на доходи е допустимо при действието на чл. 10, т. 18 и чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанията по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 5 от ДОПК, т. е наличие на данни за укрити доходи и липса на документи, необходими за определяне на основата за облагане с данъци. В касационната жалба не е изразено несъгласие с изводите на съда за съществуването на отрицателно парично салдо за 2005 г., което сочи на укриване на приходи в този данъчен период и осъществяване на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Към укритите доходи следва да се отнесат и тези декларирани с валутна митническа декларация в 2005 и 2007 г. В приложимата по време редакция на чл. 11, ал. 2 от Валутния закон /тази до новелата от ДВ, бр. 96/2011 г./ вносът и износът на суми над 5 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута са подлежали на деклариране. Обясненията на РЛ за източника на тези средства са с характер на твърдения, т. е сочат благоприятни за него факти. Това засяга интензитета на убеждаващото им въздействие. За жалбоподателя в първоинстанционното производство е била тежестта да докаже убедително произход на чуждестранната валута, който да я дисквалифицира като негов доход. А за доходи с източници в чужбина местните физически лица за данъчно задължени - вж. чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 6, във вр. с чл. 4 от ЗДДФЛ. Отказът на Мавродиев да представи поисканите му документи от значение за определяне на ДО, включително такива за произхода на чуждестранната валута, осъществява предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Обратно на поддържаното от касатора, първостепенния съд не дължи съобразяване на възраженията му от извънсъдебната фаза на производството. Възражението по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е процесуално действие на РЛ насочено към органа по приходите /арг. от чл. 120, ал. 2 от ДОПК/ с цел да разколебае намерението му за установяване на публични вземания, предложение за които се съдържа в РД /чл. 117, ал. 2, т. 8 от ДОПК/. Не това процесуално действие, а адресираната до съда жалба, поражда задължението на правораздавателния орган да отговори на доводите на страните - чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 149, ал. 1, във вр. с чл. 145, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Съобразяването на възраженията от извънсъдебната фаза на производството е недължимо и заради различният им предмет - ревизията се провежда за установяване на публични задължения /чл. 110, ал. 2 от ДОПК/, а в съдебното производство се разрешава спорът за съществуването на установените публични задължения и законосъобразността на установяващия ги административен акт - чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Липсват касационни оплаквания относно включването в ДО за 2007 г. на доходите от лихви и техния размер. В тази част съдебният акт е валиден и допустим. Доходите от лихви са от категорията на доходите от други източници по чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ. Установяването на задължения за подоходен данък и за този доход е правомерно. Правилното първоинстанционно решение следва да оставено в сила. При този изход на спора на приходната администрация не се следват деловодни разноски, тъй като такива са присъдени в първоинстанционното производство и с арг. от чл. 161, ал. 1, изр. 1 и 2 от ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение