Решение № 17109 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6272/2019 г.

Решение № 17109 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6272/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Острева против решение № 267 от 27.02.2019 г. по адм. дело № 535/2018 г. на Административен съд С. – област, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 103/30.03.2018 г., издадена от кмета на община З., с която й е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "навес", находящ се в УПИ ХII-243, на вътрешната регулационна линия с УПИ ХIII-239, с намалено отстояние до границата с УПИ XVI-242, кв. 25, в. з. "Черешака" по плана на гр. З.. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде отменена, като й се присъдят разноските по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът-кметът на община З. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С. – област е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан строежа и нарушените при изграждането му разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативни актове № 1/31.05.2017 г. и № 4/12.06.2017 г., с които е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на жалбоподателката като извършител на строежа, а постъпилите възражения са взети предвид и обсъдени при постановяване на акта. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е незаконен строеж -"навес", представляващ бетонова площадка с размери 9. 50/4. 50 и дебелина 12 см., върху която е разположена дървена конструкция, заградена от три страни със зидове с височина 1. 20 м. В останалата част покривната конструкция е подпряна на колони от дървени греди. Покривът е двускатен с височина на билото 3. 30 м. Строежът е изграден в УПИ ХII-243, кв. 25, в. з. "Черешака" по плана на гр. З., собственост на жалбоподателката Острева, на вътрешната регулационна линия с УПИ ХIII-239, с намалено отстояние до границата с УПИ II-244, кв. 25, в. з. "Черешака" (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза). Строежът е от пета категория, изграден е през 2016 г. - 2017 г. без проект и разрешение за строеж от жалбоподателката. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория (чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ) и представлява постройка на допълващото застрояване, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и проект (арг. чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ). В случая такива не са издадени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден през 2017 г. строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възражението на касационната жалбоподателка, че категорията на строежа е неправилно определена, е неоснователно. В случая характеристиките на строежа като масивна конструкция и височина над 3. 00 м. го характеризират като такъв от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ, тъй като същият не попада в категорията на обектите по смисъла на чл. 147, ал. 1, т. 1 вр. 46, ал. 1 ЗУТ. Освен това дори да се приеме, че строежът е от шеста категория, то същият отново е незаконен, тъй като и за тези строежи се изисква разрешение за строеж, каквото в случая не е издадено. Следователно дори категорията на строежа е неправилно определена, то това не засяга законосъобразността на издадената заповед Неточното посочване в заповедта, че строежът е на намалено разстояние до границата с УПИ XVI-242, кв. 25, в. з. "Черешака" по плана на гр. З., вместо до границата с УПИ II-244, кв. 25, в. з. "Черешака, както е в действителност, в случая не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като не поставя под съмнение идентификацията на строежа и не променя факта, че същият е незаконен. Ето защо доводите на касационната жалбоподателка в обратния смисъл са неоснователни. При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция от страна на ответника (представеното пълномощно на адв. Клечкова не съдържа данни за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, а списъкът съдържа твърдения на страната, но не и доказателства за направени разходи), съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответника, въпреки направеното искане. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,