Решение № 12927 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1833/2020 г.

ВАСVI отделение20.10.2020 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 74 от 3.01.2020 г. на Административен съд Русе по адм. дело № 464/2019 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12927 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1833/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Русе против решение № 74 от 3.01.2020 г. на Административен съд Русе по адм. дело № 464/2019 г. С него се отменя по жалба на В. Я. с адрес в [населено място] решение № 2153-17-49/28.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ Русе и потвърденото с него разпореждане № 2140-17-562/2.11.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряванеq с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и върната преписката на органа за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, В. Я. чрез процесуален представител адвокат Димова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административия съд е образувано по жалба на В. Я. срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Русе. С него в производство по чл. 117, ал. 3 КСО е разгледана жалба срещу разпореждане от 2.11.2018 г., с което му се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 КСО. Спорен е периодът 7.10.1999 г. до 2.04.2012 г. в А1 България ЕАД и от 2.04.2012 г. до 5.05.2017 г. в "Ериксон телекъмюникейшънс България" ЕООД за квалификацията на осигурителния стаж по чл. 2, т. 33 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/ дали е от втора или от трета категория. От събраните доказателства от осигурителите административния орган е приел за установено, че характера на работа и времето на изпълнение не отговаря на изискванията в хипотезата на чл. 2, т. 33 НКТП за да бъде определен трудът от втора категория. Предвид констатациите е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. Установил от заключение на вещо лице и от приложените писмени доказателства по приложената преписка, че се установява, че има съоръжения при осигурителите с височина над тридесет метра, поради което жалбоподателят е извършвал монтаж и поддръжка на антенно-мачтова телекомуникационна техника с височина над 30 метра. Така постановеното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 2, т. 33 НКТП предвижда, че от втора категория е трудът при пенсиониране на работници по монтаж и поддържка на антенно-мачтовата телекомуникационна техника с височина над 30 метра. Видно от приложеното заключение на назначената съдебно техническа експертиза на л. 90 от делото, прието в заседанието, проведено на 3.12.2019 г. никъде няма посочени конкретни данни колко са съоръженията, които са обслужвани от жалбоподателя, колко от тях са били с височина над 30 метра, колко от тях се категоризират като такива по чл. 2, т. 33 от НКТП, как се извършва поддръжката във времето с оглед на интервал и престой на съоръжението и няма исторически преглед колко са били назад във времето на спорния период. Няма данни как се отразява документално планирането и извършването на ремонтите. Такива задачи не са били поставени на експерта, а заключението му не е дава нито един точен отговор по съществените факти от значение за квалификацията на труда с оглед условията на полагане и техниката която е обслужвана. Независимо от обстоятелството, че страните не са поискали друга експертиза допълнителна или повторна съдът в изпълнение на чл. 171, ал. 2 АПК е следвало да назначи служебно такава. Предвид изложеното делото е не попълнено с доказателства относно съществени факти за правилното решаване на спора, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Исканията за разноските следва да бъдат разгледани при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1