Решение № 3205 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14733/2011 г.

Решение № 3205 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14733/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Светла Георгиева Русева от гр. Димитровград против решение № 470 от 3.10.2011 г., постановено по административно дело № 289/2011 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против решение № Ж-18-1/1.03.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково. Касаторката поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, моли оспорения съдебен акт да бъде отменен. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното съдебно решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Хасково е отхвърлена жалбата на Светла Георгиева Русева против решение № Ж-18-1/1.03.2011 г. на директора на РУСО - Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 427/13.01.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 12.09.2008 г. до 31.12.2008 г. в размер на 785.71 лв. главница и 360.39 лв. лихви от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е разпоредено връщане на недобросъвестно получени суми, произтичащи от получено от жалбоподателката парично обезщетение за отглеждане на детето й Галин Красимиров Русев, тъй като през посочения период детето е било настанено в детско заведение. Релевантните факти и обстоятелства са установени при извършена проверка от контролния орган по разходите на ДОО, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 107 от 20.08.2010 г. на РУСО. Съдът е приел за обоснован извода на административния орган, че е налице хипотезата на чл. 53, ал. 4 от КСО, поради което за периода, през който детето е било настанено в детско заведение майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, както и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че детето на жалбоподателката - Галин Красимиров Русев, родено на 31.08.2007 г., е настанено в детско заведение - ОДЗ "Райна Княгиня" - гр. Димитровград, през периода от 12.09.2008 г. до 31.08.2009 г. (до навършването му на 2-годишна възраст). Това обстоятелство за част от периода не е декларирано от майката, която е продължила да ползва отпуск за отглеждане на малко дете и съответно е получила парично обезщетение за времето от 12.09.2008 г. до 31.12.2008 г. В подадената от майката декларация по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските от 5.06.2008 г., изпратена с придружително писмо вх. № 26-261-00007579 от 11.07.2008 г. до директора на РУСО, изрично е декларирано, че детето не е настанено в детско заведение, като е посочено и задължението й да декларира всяка промяна в декларираните обстоятелства в 7-дневен срок от промяната. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. След като детето е настанено в детско заведение, е изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, при които парично обезщетение не се изплаща. Под "настаняване в детско заведение" се имат предвид и случаите на настаняване на детето в детска ясла. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са записани в детското заведение при спазване на реда по чл. 12 и следв. от Наредба № 6 за организация и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.), съответно по реда на чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, в сила от 6.12.2008 г. Несъмнено е, че детската ясла е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текстът е придобил следното съдържание: "... настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли ...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. Доводите, че детето е прието само за получаване на храна, правилно са преценени от решаващия състав като неоснователни. Изложените в тази насока съображения в мотивите на проверявания съдебен акт съответстват на приложимите нормативни разпоредби и изцяло са съобразени с установената практика на Върховния административен съд по подобни правни спорове. При формиране на изводите си по този въпрос първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства - свидетелски показания, ведомости за пребиваване на децата в яслената група, таксова книга, амбулаторни листи и др., в резултат на което е достигнал до обоснования и правилен извод, че детето е било настанено в групата от дата 12.09.2008 г. и не е било отписано до дата 31.08.2009 г. Доколкото свидетелката Тонозлиева, която е била медицинска сестра в яслената група, е потвърдила недвусмислено твърдението на жалбоподателката, че детето не е посещавало групата, а само се е водило записано, тъй като майката е взимала храна от яслата, тези показания противоречат на писмените доказателства за присъствието на детето в групата и за плащането на таксата от страна на родителите. Правилни са съображенията на съда, че редовността на присъствието на детето е без значение за преценката дали същото е било настанено в детското заведение. Твърдението в касационната жалба, което е било поддържано и пред първата инстанция, че е налице неправомерно поведение на служителите на детското заведение във връзка със записването на детето в яслена група и воденето на присъствието му, без то фактически да е посещавало детското заведение, не се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. В тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящия състав. Правилно съдът е направил извода, че жалбоподателката е получила недобросъвестно сумите за обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 12.09.2008 г. до 31.12.2008 г., тъй като недекларирането на правнорелевантни обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., при изпълнение на предвидените в разпоредбата предпоставки. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,