Решение № 15704 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9205/2009 г.

Решение № 15704 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9205/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и Ирина Виталиевна Миткова от гр. Монтана срещу решение № 302/30.05.2009 г., постановено по адм. дело № 707/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 1200755/25.04.2008 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Монтана, потвърден с решение № 241/30.06.2008 г. на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново в частта, в която на Ирина Виталиевна Миткова от гр. Монтана й е начислен ДДС в размер на 2 793, 20 лв. за данъчен период месец октомври 2007 г. на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС за 34 915 бр. разсад малини. Според касатора решението в обжалваната част е неправилно постановено поради допуснати нарушения на при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че е налице елемент от фактическия състав на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, а именно обстоятелството "непреодолима сила". Твърди се, че изводите на съда относно наличието на непреодолима сила са необосновани, тъй като в метеорологичната справка № 107/18.11.2008 г. на Хидрометеорологичната обсерватория в гр. Монтана не е конкретизиран период, в който са паднали обилни дъждове, а също и е останало недоказан факта на причинно-следствена връзка между паднали дъждове и погиването на количествата посадъчен материал. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 308 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 616 лв. Ответникът по тази касационна жалба Ирина Виталиевна Миткова от гр. Монтана, редовно призована не е взела становище. Ирина Виталиевна Миткова от гр. Монтана обжалва решението в частта, в която жалбата й е отхвърлена срещу РА № 1200755/25.04.2008 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Монтана, потвърден с решение № 241/30.06.2008 г. на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 206 лв. за доставка на 3000 бр. лозички. Касаторката счита, че неправилно съдът е приел, че не е доказала твърдението си за погиване на биологични активи в резултат на нормални технологични процеси, както и че не били налице счетоводни документи за бракуване на погиналите видове. Сочи се в касационната жалба, че е налице протокол за кълняемост, който доказвал, че лозичките са погинали, което на практика представлявало брак по смисъла на Закона за счетоводството и затова не е следвало да се извършват корекции по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Подробни съображения са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в същата част и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура изразя становище за основателност на касационната жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново и за неоснователност на жалбата на Ирина Виталиевна Миткова от гр. Монтана. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. За да се произнесе по същество съдът установи следното: По касационната жалба на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. Няма спор по делото, че Ирина Миткова е регистриран земеделски производител, както и че първоначалната регистрация на същата по ЗДДС на основание чл. 100, ал. 1 ЗДДС е от 21.03.2007 г. За да отмени РА № 1200755/25.04.2008 г., частта, в която на Ирина Виталиевна Миткова от гр. Монтана й е начислен ДДС в размер на 2 793, 20 лв. за данъчен период месец октомври 2007 г. на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС за 34 915 бр. разсад малини, Административен съд - гр. Велико Търново е приел въз основа на доказателства, представени от Хидрометеорологична обсерватория - гр. Монтана за температурите в района на гр. Вършец и количеството валежи (сняг и дъжд) и съдебно-агротехническата експертиза, изслушана по делото, че е налице "непреодолима сила" по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ. Направен е извод от цитираните доказателства, че комбинацията от ниски температури без снежна покривка и замръзване на горния слой на почвата, е критична за вкореняване на малините. Съдът пак от констатациите на агротехническата експертиза е приел, че водостоят от падналите валежи е продължил повече от седмица, поради което корените се задушават и загиват. Въз основа на всичко това е направен извод от съда за реализиране на хипотезата на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС, по силата на която не се осъществява начисляване на ДДС в случаите на липси в резултат на непреодолима сила. Решението в тази обжалвана част е неправилно постановено. Няма спор по делото и е установено от агротехническата експертиза, че процесните малини са били засадени през есента на 2005 г. Според експерта документираните мероприятия по засаждане на малините са правилни и отговарят на изискванията за засаждане на малини, а те са: правилен избор на площта, подготовка на площта, което е започнало с основно подравняване, мероприятия по текущо подравняване, дисковане, брануване, маркиране и засаждане в бразди. В същото време в заключението се вещото лице е отбелязало, че в делото има отразени само някои от посочените операции, а за други не се съдържат данни. Освен това в заключението е отразено, че от представената метеорологична справка не е посочено през кои дни е имало големи валежи, за да се направи извод за заблатяване на терена и съответно погиване на малините. Затова експертът е направил хипотетичен извод, че в случай че се приеме, че валежите са продължили повече от седмица или повече, последиците са необратими и растенията загиват. В съдебно заседание на 14.05.2009 г. вещото лице е пояснило, че малините дават плод след втората година, а след 3-4 година се приема, че дават и максимален добив. В заключението е прието, че площта, на която са засадени малините е подходяща за тази култура, тъй като се касае за сиви горски почви, надморска височина 570 кв. м. с наклон 3/1000. Съдът е изградил изводите си въз основа на заключението на агротехническата експертиза, която обаче не дава отговор на спорните въпроси. От една страна в метеорологичната справка не става ясно какви и колко валежи е имало и през кои дни, за да се на първи извод за заблатяване на терена и погиване на малините. Дори да се приеме, че валежи е имало и то в голямо количество и продължителност повече от една седмица, не съществува никакъв протокол по делото или друг документ, който да удостоверява погиването на малините им, както и за тяхното бракуване, вследствие не непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че в тази обжалвана част решението на съда е неправилно на посочените от касатора основания и следва да бъде отменено а на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение, с което жалбата срещу ревизионния акт в посочената част бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. По касационната жалба на Ирина Виталиевна Миткова от гр. Монтана. С посочената жалба се атакува решението в частта, в която жалбата е отхвърлена срещу РА № 1200755/25.04.2008 г., за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 206 лв. за доставка на 3000 бр. лозички. Касаторката оспорва приетото от съда, че не е доказала наличие на лозов маточник, както и че не е доказано твърдението й за погиване на биологични активи в резултат на нормални технологични процеси и наличието на доказателства за брак. За да отхвърли в тази част жалбата, Административен съд - гр. Велико Търново е приел, че е установено, че жалбоподателката е закупила 100 000 бр. лозички, както и че наличността през 2007 г. е 97 000 бр. равно на доставените с фактура № 15/29.03.2007 г. Съдът е установил наличието на липса на 3000 бр. лозички, доставени с фактура № 14/23.07.2007 г. с ДДС - 1206 лв. Относно представения в съдебното производство от жалбоподателката протокол от 05.10.2007 г. за прихващаемост на лозов посадъчен материал, съдът е направил изводи, че безспорни доказателства има само относно обстоятелството колко декара са засадени, което от своя страна не дава информация за броя на лозичките, за които се твърди, че са погинали. Пак във връзка с протокола за прихващаемост са изложени мотиви в обжалваната част на решението, че твърдяното погиване на биологични активи не се доказва, поради липсата на счетоводни документи, удостоверяващи бракуване на погиналите активи. По този начин правилно и приходната администрация, а впоследствие и съда не са приложили изключението, предвидено в чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС Решението в посочената обжалвана част е правилно. На първо място недоказано е останало твърдението на касаторката, че от липсващите лозички се е образувал лозов маточник. Съгласно чл. 3 от Наредба № 11/2.03.2004 г. лозовият посадъчен материал се произвежда в маточни лозови насаждения - лозови маточници, маточни лозя и лозови вкоренилища. Тази наредба макар да е отменена, считано от 1.01.2007 г. дава яснота относно употребяваното понятие "лозов маточник". Образуването на лозов маточник в размера на установената липса правилно е установено от първоинстанционния съд, че не е доказано по безспорен начин. Правилно съдът е установил, че при налични данни само за засадени декари лозови насаждения, не може да се направи извод колко броя лозички са погинали. Законосъобразен е изводът на съда, че при липсата на протокол за брак, твърдението, че са погинали 3000 бр. лозички е останало недоказано. Протоколът за прихващаемост правилно е обсъден от съда и е установено, че чрез него е осъществен бк на процесните лозички. Недоказването на обстоятелството, че не са налице липси правилно е обусловило съда да възприеме констатациите на ревизионния акт за приложимост на чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Предвид изложеното решението в посочената обжалвана част не страда от пороците, визирани от касаторката и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 308 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,