Решение № 390 от 26.10.2023 г. на ВКС по н.д. № 20238002200794/2023 г.

С присъда № 27/27.10.2022 г., постановена от Окръжен съд - Хасково по нохд № 518/2022 г. подсъдимият - турският гражданин Х. А. е признат за виновен в това, че на 05.03.2022 г., през ГКПП „Капитан Андреево“ обл.Хасково, с товарен автомобил - влекач и прикачено към него полуремарке, е пренесъл през границата на страната, от в Р.Турция в Р.България, без знанието е разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери - златни накити с общо тегло 10, 267 кг., на обща стойност 1 116 782, 20 лв., поради което и на основание чл.242, ал.1, б.„Д“ от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от четири години и глоба в размер на 20 000 лв.. На основание чл.242, ал.7 от НК предметът на контрабандата е отнет в полза на държавата, като съдът се е разпоредил и с останалите веществени доказателства, включително и с т.а. „М.“, като е постановено тяхното връщане на собствениците им. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски - в размер на 664, 11 лв., платими по сметка на Митница Бургас. По жалба на единия от защитниците е образувано внохд № 527/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. При извършената касационна проверка на атакувания съдебен акт не се открива да е допуснато твърдяното процесуално нарушение в доказателствената дейност на предходните инстанции при извеждане на релевантните факти относно повдигнатото обвинение. В първоинстанционното производство, протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл.371, т.1 от НПК, подсъдимият и двамата упълномощени защитници са изразили съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, както и да не се събират други доказателства, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертните заключения от досъдебното производство. Окръжният съд е одобрил така изразеното съгласие, след като е приел, че действията по разследването са извършени при условията и по предвидения в процесуалния закон ред и на основание чл.283 от НПК е прочел експертните заключения и протоколите за разпит. В тях подсъдимият ясно и недвусмислено е посочил хронологията на събитията и конкретното му участие в инкриминираната дейност. Действително проведеното съкратеното съдебно следствие не освобождава съда от забраната по чл.116 от НПК, но в случая надлежно приобщените обяснения, съдържащи самопризнания, са преценени във връзка с другите, събрани от разследващия митнически инспектор обективни доказателства. Показанията на втория шофьор на камиона и на четиримата служители на митницата, протоколът за оглед и изготвения към него фотоалбум, както и експертните заключения представляват надлежна и достатъчна доказателствена основа за фактическите изводи на предходните инстанции относно инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Неоснователни се явяват и останалите възражения в жалбата, като следва само да се отбележи, че незнанието на закона не оправдава никого, още повече че подсъдимият като международен шофьор с шест годишен опит, многократно е преминавал на път за Западна Европа от Р.Турция през Р. България и в разрез с установените правила, включително и от турския му работодател, е приел и е пренесъл през границата процесните златни изделия, срещу сумата от 1 700 евро, с уговорката да ги достави в гр.София на път за Нидерландия. В този смисъл включените в предмета на доказване факти са изяснени обективно, ценени са според действителното им съдържание и в тяхната логическа връзка, което позволява формиране на несъмнени изводи по отношение осъждането на подсъдимия. Касационният състав счита, че няма основание да бъде споделено и възражението на защитника, че подсъдимият е осъществил престъплението по чл.251 от НК, а не това, за което е предаден на съд - по чл.242, ал.1, б.„Д“ от НК. Въпросът за съотношението между двата състава е трайно разрешен в съдебната практика на основата на различията в непосредствения обект и предмета на престъплението като предходните инстанции изцяло са се съобразили с нея. С оглед установените златни накити: проба 585 - 940 пръстена, 74 медальона, 150 синджира, 238 гривни, 270 чифта обеци и проба 916 - 278 пръстена, 60 медальона, 31 синджира, 74 гривни, 32 чифта обеци, правилен се явява направеният извод, че пренесените през границата на страната с управлявания от подсъдимия камион стоки определено не са за лична употреба, а са с търговско предназначение, т.е. законосъобразно е прието, че е осъществен съставът на квалифицираната контрабанда по чл. 242, ал. 1, б.„Д“ от НК. В жалбата не е направено оплакване за явна несправедливост на наказанието, поради което ВКС не дължи произнасяне в тази насока. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че жалбата е неоснователна и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК