Решение № 8095 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13254/2019 г.

Решение № 8095 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13254/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), срещу решение № 1726 от 27.09.2019 г., постановено по адм. д. № 2531 по описа на Административен съд – Варна за 2019 г. С обжалваното решение по жалба на "Триангъл" ЕООД представлявано от Г. Л. е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 319-ФК/30.08.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът намира постановеното решение за неправилно. Възразява срещу извода на съда, че в административния акт липсват мотиви относно срока на мярката, наложената мярка е в противоречие с целта на закона и не е направен анализ на съразмерността на наложената административна мярка към извършеното нарушение. Твърди, че административният орган, при налагане на ПАМ, действа при условията на обвързана компетентност. Нарушението, за което е издадена ЗПАМ е установено по безспорен начин и са изложени конкретни мотиви, поради което решението е неправилно. Оспорва се и присъденият размер на разноските по делото, като сумата от 650 лв. не отговаря на фактическата и правна сложност на разгледания правен спор. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло. Претендира присъждане на направените деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за касационната инстанция. Ответникът - "Триангал" ЕООД не е изразил становище по подадената касационна жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Подадената касационна жалба е процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение е отменена ЗПАМ № 319-ФК от 30.08.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Триангал" ЕООД, е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект" – магазин за продажба на цигари, алкохол и хранителни стоки находящ се в гр. Варна, к. к. Златни пясъци, хотел Дана палас, стопанисван от дружеството и забрана на достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, вр. чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). По делото не е било спорно, че: при извършената проверка в обекта на 28.08.2018 г. в 20. 05 ч. е направена контролна покупка на 1 бр. минерална вода, на стойност 1. 20 лв. Покупката е заплатена в брой от инспектор по приходите на Г. Л., в проверявания обект. Не е издаден фискален касов бон от наличното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство. При проверката е констатирана разчетена касова наличност по фискално устройство – 279. 20 лв. Констатирана е отрицателна разлика между фактическата и касовата наличност. За да постанови спорното решение административният съд е приел, че ЗПАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при доказано формално извършено нарушение, но в административния акт не са изложени конкретни мотиви относно: определения от органа срок на мярката; не е направен анализ на съразмерността на наложената административна мярка към извършеното нарушение. Изложените съображения досежно срока в атакуваната ПАМ не кореспондират с установеното при проверката и с доказателствата по делото. Постановеното решение е правилно. Не е спорно между страните, че при извършената проверка в търговския обект на дружеството не е издаден фискален бон от наличното, монтирано и работещо фискално устройство в обекта, за сумата от 1.20 лв., платена в брой от проверяващите. В случая е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /за краткост Наредбата/ на Министъра на финансите, съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство при извършване на плащането в брой. При това положение за административния орган е било налице задължението при условията на обвързана компетентност да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС с последиците по чл. 187 ЗДДС. Налагането на ПАМ, обаче не е самоцел, а има превантивен и преустановителен характер. В конкретния случай правилно АС-Варна е приел, че въпреки обширните мотиви на акта, не е обосновано нейното прилагане и не са изложени достатъчно мотиви които обосновават продължителността на срока, за който е запечатан търговският обект. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, в кои случаи административният орган има задължението успоредно с ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството, да наложи принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, с последиците по чл. 187 ЗДДС. При налагането на ПАМ обаче следва да бъде обоснована продължителността на запечатването на обекта. Законовата норма предвижда за срок до един месец, което налага извършване на преценка за всеки конкретен случай за какъв срок да бъде затворен проверявания обект. Споделя се разбирането на първоинстанционният съд, че изложените от административния орган мотиви, нямат връзка с конкретното нарушение и при налагането на ПАМ не е извършен анализ на конкретните факти, които да обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е ограничен достъпа до търговския обект. При извършената проверка относно спазването на данъчното законодателство не е констатирано друго нарушение, а и не се установява разлика в касовата наличност при проверка на фискалното устройство и отчетените пари в касата. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че при определяне на срока на запечатване на обекта, административният орган подробно се е мотивирал, като е взел предвид извършеното нарушение, размера на неотчетената продажба, установената разлика между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от работещото в обекта фискално устройство, както и местоположението на обекта. Действително всички тези фактори са изброени в ЗПАМ, но като е посочил и АС-Варна не са преценени с оглед конкретиката на установеното при проверката. Мотивите на ЗПАМ съдържат изричен раздел: "мотиви относно продължителността на срока", но посочените в него основания са общовалидни и не са съобразени със спецификата на конкретното нарушение. Посочено е, че при проверката се констатира поведение насочено срещу установената фискална дисциплина и създадена организация, която няма за цел спазване на данъчното законодателство. Тези твърдения обаче не са обосновавани с конкретните факти по преписката-липса на касова разлика, липса на други нарушения от търговеца. Мотивите биха били приложими за всеки констатиран случай на неиздаване на касова бележка. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че присъдените разноски са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Договорената и платена между страните сума от 600 лв. е около предвидения минимум по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При този изход на спора направеното искане от касатора за присъждане на разноски е неоснователно. От ответника в производството не е направено искане за присъждане на разноски. Мотивиран така, състав на Върховен административен съд – Осмо отделение