Решение № 1751 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10424/2020 г.

Решение № 1751 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10424/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез юрк. П., срещу решение № 3475/01.07.2020 г., постановено по адм. дело № 12951/2019 г. по описа на Административен съд София - град, второ отделение, 52 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 346/25.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществено процесуално нарушение, необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд не е взел предвид доводите на оспорващия. Алтернативно, ако съдът не приеме искането за връщане на делото за ново разглеждане, счита, че при решаване на делото АССГ не е съобразил, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 АПК. Иска решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез юрк. Гавраилова, в писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на производството пред административния съд е бил АУПДВ № 346/25.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" – Пловдив, с който на дружеството е определен общ размер на дължимите такси за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. 21 255, 04 лв., ведно с дължимата лихва за периода 1487, 97 лв. От правна страна актът е мотивиран с нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "а", чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, че на "Напоителни системи" ЕАД е издадено разрешително № 1036 от 22.02.2002 г., подновено с Разрешително за водоползване № 1036 от 10.02.2006 г., продължено с Решение № 3 от 03.01.2012 г. на министъра на околната среда и водите, до 10.02.2022 г. Разрешителното е за водовземане от повърхностен воден обект язовир "Домлян", изграден на дерета в землището на с. Домлян, с цел на водоползването – напояване на 85 000 дка поливни площи, с лимит на ползваната вода до 23 млн. куб. м. годишно, с разрешен режим на водовземането: през месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври. Дружеството е подало декларация по чл. 194 б ЗВ, с която е декларирало, че за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. отнетото количество вода е 25303614 куб. м. Във връзка с дължими такси по това разрешително и подадена декларация вх. № КД-04-1738 (2)/03.05.2019 г., е извършена проверка от експерти от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", при което е съставен констативен протокол № ПВ1-114/07.06.2019 г., в който установената дължима такса за водовземане за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. е изчислена на базата на иззето водно количество по рейка, както следва 25 303 614 куб. м. х 0, 0012 лв. х 0, 7 = 21 255, 04 лева. С покана за доброволно изпълнение, дружеството е поканено да заплати доброволно, в седмодневен срок задълженията си за процесните периоди, ведно с дължимата лихва. Предвид липсата на доброволно плащане, на "Напоителни системи" ЕАД е изпратено уведомление за образуване на производство и е издаден оспореният АУПДВ. При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че по аргумент от чл. 195 б, ал. 1 ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59 АПК. АССГ е съобразил разпоредбата на чл. 194, ал. 6 ЗВ, както и приложимата към съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, като е приел, че законосъобразно административният орган е изчислил дължимите такси на база действително пропуснато количество водни маси. Посочил е, че размерът на задълженията, определени с АУПДВ за 2018 г. е установен по констативен протокол и подадена декларация по чл. 194 б ЗВ. В тази връзка е счел, че отразеното в Констативен протокол № ПВ1-114/07.06.2019 г., че е налице водовземане в посочения в акта обем за периода, не е опровергано в хода на производството. Приел е, че размерът на таксите е определен на базата на посочените в декларацията по чл. 194 б ЗВ отнети годишни водни обеми, приложен е корекционен коефициент за напояване съгласно Наредбата за нормите на водопотребление за съответните култури – 0, 7; единичен размерна таксата по чл. 12 от Тарифата – 0, 0012 лева. Обосновал е извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, с оглед на което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу него. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195 б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така посочената нормативна уредба първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нормата на чл. 194 б, ал. 4 ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г. и към момента на издаване на оспорения акт за административния орган не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, въпреки което дружество е уведомено с писмо № ПО-02-390/11.06.2019 г., получено на 13.06.2019 г., поради което неоснователно и недоказано е твърдението за нарушение на процедурата, направено от касатора в тази насока. Не може да бъде споделено твърдението в касационната жалба, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в АУПДВ са посочени достатъчно детайлни и разбираеми мотиви за неговото издаване. Дружеството не твърди и не ангажира доказателства, че е извършило дължимите плащания на таксата за водовземане за процесния период, а обемът на водовземането, въз основа на който е определен размерът на дължимите суми, е деклариран от самия него и съответства на отразените в АУПДВ. Касационната инстанция възприема за правилен изводът на АССГ, че размерът на таксите за процесния период съответства на разписаната в Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. нормативна уредба. Не се твърдят плащания от страна на "Напоителни системи" ЕАД, гр. София на така определените задължения, което обосновава крайния извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ. По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. При този изход на спора, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но при липсата на искане в тази насока, такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение