Решение № 5808 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15708/2009 г.

Решение № 5808 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15708/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "БИК - Българска издателска компания" АД срещу Решение № 85/14.10.09 г. по адм. д. 1704/08 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 2362/28.11.07 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. София, потвърден с Решение № 245/7.02.08 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и РА. Касаторът излага съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на РА в касационната жалба и претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното Решение № 85/14.10.09 г. по адм. д. 1704/08 г. по описа на административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "БИК - Българска издателска компания" АД против РА № 2362/28.11.07 г. на ТД на НАП, потвърден с Решение № 245/7.02.08 г. на Д "ОУИ", с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди 1.08.03 г. - 31.08.03 г., 1.05.04 г. - 31.05.04 г. и 1.12.04 г. - 31.12.04 г. по данъчни фактури, издадени от "Тетраедърекспорт" ЕООД в размер на 24040 лв. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, като издаването на РА от лице, което е участвало в екипа, извършил данъчната ревизия, не представлява процесуално нарушение. Съдът е възпроизвел съдържанието на доказателствата, събрани по време на данъчната ревизия, така както са описани в ревизионния доклад (РД) и е възприел изцяло мотивите на решението на Д "ОУИ" при административното обжалване на РА. Съдът е посочил еднотипни мотиви по отделно във всеки спорен ревизиран данъчен период, според които жалбоподателят не е доказал, че данъчните фактури отразяват реални доставки и че данъкът по тях е начислен като задължение в счетоводството на доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Така постановеното съдебно решение е неправилно. Атакуваното съдебно решение не съдържа собствени мотиви, липсва конкретно обсъждане на всички събрани по делото доказателства, какви факти съдът приема за установени въз основа на тях и обосновани правни изводи по основните спорни по делото въпроси. Съдът въобще не е обсъдил доказателствата, събирани в съдебната фаза на производството, а се е ограничил с посочване на извършените по време на данъчната ревизия процесуални действия. Видно от протокол от 9.09.09 г. съдът е приел писмени доказателства, представени от Директор офис "Център" на ТД на НАП - София град с писмо изх. н. 10-44-00-4457/1.06.09 г., но описаните ДРА № 19/23.02.05 г., РА № 1513/17.04.06 г. и РД, РА № 1685/30.05.06 г. и РД, не са намерили отражение при обсъжданите от първоинстанционният съд доказателства. Съгласно трайно установената съдебна практика при определени условия констатации, установени от данъчните органи при извършване на данъчни ревизии на доставчици на данъчнозадълженото лице, имат правно значение за определяне на данъчните задължения и на получателя по доставки от ревизирания доставчик. Необсъждането на тези евентуално относими към спора доказателства представлява особено съществено процесуално нарушение, което води и до неправилно приложение на материалния закон. Административният съд е изложил вътрешнопротиворечиви мотиви и при обсъждане на заключението на вещото лице Васил Калайджиев. Съдът едновременно приема, че от заключението на вещото лице се установява начисляване на ДДС, плащане на данъчната основа и ДДС по ДДС-сметка, както и че направеният от ревизиращият екип извод, че не е налице начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) е правилен. От допускането на това противоречие може да бъде направен извод, че липсва самостоятелно обсъждане на доказателствата по конкретното дело и формиране на ясно и обосновано вътрешно убеждение при постановяване на атакуваното решение. Допълнително следва да бъде посочено, че съдът е следвало да обсъди и евентуалното приложение на разпоредбите на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) ако в съдебното решение е формирано непротиворечиво фактическо установяване относно твърдението за извършено плащане на данъка по всички спорни данъчни фактури по "ДДС-сметка", както и как това обстоятелство се отразява при липса на достатъчно доказателства относно начисляването на данъка и приложението на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.). По отношение основания спорен между страните по делото въпрос за реалността на доставките, отразени в данъчните фактури, издадени от "Тетраедърекспорт" ЕООД в полза на "БИК - Българска издателска компания"АД, административният съд е изложил общи мотиви в чия тежест на доказване е този факт и неясни съображения от Закона за счетоводството и НСС 18 "Приходи", които нямат никаква връзка със спора по настоящото дело. Действително в тежест на жалбоподателя е установяването на реалност на извършените доставки, но съдът е следвало да обсъди представените в съдебната фаза доказателства, ангажирани в подкрепа на твърдението, че доставките са осъществени и с предмета им са извършени последващи облагаеми доставки. Липсата на такъв анализ представлява съществено процесуално нарушение, водещо до липса на основни мотиви и е касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения настоящият касационен състав на Върховния административен съд, Първо-А отделение намира, че обжалваното решение като неправилно и постановени при съществени процесуални нарушения, следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. Претендираните от страните разноски следва да бъдат определени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо - А отделение,