Решение № 14164 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6575/2017 г.

Решение № 14164 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6575/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13 и сл. от Закона за социално подпомагане /ЗСП/. Образувано е по касационна жалба на А. Я. Г. гр. Х., против решение № 172 от 24.03.2017 г., постановено по адм. д. № 773/2016 г. по описа на Административен съд - гр. Х.. В касационната жалба се твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон. Сочи, че и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ППЗСП, регламентира правото на социална помощ на лицата, с минамален доход, който е по-нисък от определения диференциран минимален доход за страната. Позовава се и на Наредба № РД-07,-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление на Министъра на труда и социалната политика. Ответникът - Директор на Дирекция "Социално подпомагане"- Х., редовно призован не се явява и не се представлява. Депозиран е отговор-становище по касационната жалба с вх. № 3992/29.05.2017 г. по регистъра на ВАС с което оспорва жалбата като недопустима неоснователна, по съображения подробно изложени в становището. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението на съда по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд гр. Х. е отхвърлена жалбата на А. Я. Г. против Заповед № ЗСП/Д-Х-Х/1982 от 9.11.2016 г. на Д. Д. "Социално подпомагане", гр. Х., с която и е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, потвърдена с Решение № 26-РД06-0026 от 5.12.2016 г. на Директора на Р. Д. "Социално подпомагане", гр. Х.. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според съда законосъобразно е отказано предоставяне на исканата целева помощ за отопление, поради правилност на извода на административния орган, че средномесечният доход на жалбоподателката е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление и не отговаря на условията на чл. 2, ал. 4, т. 13 от Наредба № РД-07-5 от 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, със Заповед № ЗСП/Д-Х-Х/1982 от 9.11.2016 г. издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Харманли, на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и и чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. и въз основа на изготвения социален доклад по подаденото от А. Я. Г. заявление-декларация на последната е отказано опускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари). С обжалваната пред съда заповед е отказано отпускането на исканата помощ по съображения, че Георгиева има средномесечен доход за предходните 6 месеца в размер на 206, 80 лв. (от пенсия), който е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление /ДМДО/ и затова не отговаря на условията по чл. 2, ал. 4, т. 13 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Този извод е правилен, съобразен с изискванията на наредбата и фактическата обстановка. В изготвения в хода на административното производство социален доклад (л. 58 по адм. дело № 733/2016 г. на АС Х.) е прието, че периода за изчисляване на средномесечния доход на А. Г. за последните шест месеца са формирани на база: отпуснатата на жалбоподателката пенсия/ЛПОСВ/ в размер на 157.44 лева от 1.04.2016 г. до 1.07.2016 г. и включената към същата добавка по чл. 84 от КСО в размер на 108.54 лева, и ЛПОСВ считано от 1.07.2016 г. в размер на 161.38 лева и добавка по чл. 84 от КСО в размер на 111.16 лева или общо за относимият период месец- 04.2016 г. -месец -09.2016 г., доходите й възлизат на 1615.56 лева, а средномесечният й доход е в размер на 269.26 лева. Тази сума правилно е намалена с коефициент 1.302 лева по правилата на чл. 2, ал. 2 от Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 г., тъй като размерът на пенсията видно от Разпореждане № 4209074610-2139-26-35 от 7.07.2016 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ, гр. Х. е определен след 1.07.2008 г. При това положение средномесечният доход на жалбоподателката за последните 6 месеца възлиза на 206.80 лева месечно и надвишава диференцираният минимален доход за отопление в размер на 193.62 лева, който би следвало да има жалбоподателката, за да й бъде отпусната целева помощ за отопление. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., за определяне на условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон/Наредбата/. Според чл. 2, ал. 1 от наредбата, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че при определяне правото на целеви помощи за отопление размерът на пенсиите, определен след 1.07.2008 г., се намалява с коефициент 1,302. Според чл. 2, ал. 3 от Наредбата, основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход (ГМД), чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. Съдът е приложил правилно относимата към конкретния случай правна норма. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., при определяне правото на целеви помощи за отопление, размерът на пенсиите, определени след 1.07.2008 г., се намалява с коефициент от 1.302, към момента на подаване на заявлението-декларация. Безспорно установено е, че към датата на издаване на оспореният административен акт, жалбоподателката е била на 74 години, поради което правилно административният орган е приложил като основание за определяне на диференцирания минимален доход за отоплание/ ДМДО/ по чл. 2, ал. 4, т. 13 от Наредба Д-07-5 от 16.05.2008 г. в размер на - 297,88 на сто от гарантирания минимален доход/ГМД/, доколкото същото се явявало най-благоприятно за А. Г.. За да бъде отпусната целева помощ за отопление на жалбоподателката, следователно и съобразно определеното основание, средномесечният й доход не следва да превишава ДМДО определен по реда на чл. 4, ал. 1, т. 13 от Наредбата. В случая е безспорно между страните, че гарантираният минимален доход за годината е в месечен размер от 65 лв., а ДМДО за отоплителен сезон 2016 г. за жалбоподателката, определен по реда на посочената разпоредба (297,88 % от ГМД), възлиза на 193.62 лева, т. е. средномесечният й доход следва да е под тази сума. При изчислението на ДМДО е съобразен правилно и принципът по чл. 2, ал. 5 от Наредбата, съгласно който, при наличие на повече от едно основание за определяне на процент по ал. 4 се прилага процентът с по-висок размер. Правилено и обосновано първоинстанционният съд е приел, че приходите, които не се считат за доходи при определяне на ДМДО изчерпателно са изброени в § 1, т. 10 от ДР на ППЗСП. При това изброяване, добавката от пенсията за починал съпруг по чл. 84 от КСО, не попада в нито една от посочените хипотези на § 1, т. 10 от ДР на ППЗСП, съответно от букви "а" - "у". От това следва, че добавката от пенсията за починал съпруг по чл. 84 от КСО, следва да бъде взета предвид при определяне размера на социалната помощ на оспорващата, тъй като не е предвидена в изключенията, които не се считат за доходи при определяне размера на социалните помощи. Отпуснатата добавка по чл. 84 от КСО е пенсионна добавка и няма самостоятелен характер. Тя представлява част от самата пенсия и съответно представлява доход по смисъла на § 1, т. 9, б. "к" от ДР на ППЗСП. От това следва, че са неоснователни възраженията на жалбоподателката в тази насока. Предвид изложените съображения, следва да се приеме, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за отмяна. Разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като такива претенции от ответника по касация не са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,