Решение № 11706 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5625/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П., гражданин на Сърбия, подадена срещу Решение 2201 от 03.04.2024г., постановено по адм. дело 1825/ 2024г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му, против Решение 1382 от 12.01.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Хичовски, в писмен отговор и в съдебно заседание моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и да се остави в сила първоинстанционното решение. Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание моли за отмяна на съдебното решение и да се уважи като основателна жалбата на лицето. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното съдебно решение, като допустимо, валидно, правилно, законосъобразно и при липса на отменителни касационни основания, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение 2201 от 03.04.2024г., постановено по адм. дело 1825/ 2024г. по описа на Административен съд София- град е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на М. П., гражданин на Сърбия, срещу Решение 1382 от 12.01.2024г. на Председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. За да достигне този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган Председателя на ДАБ, при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и съобразено с целта на ЗУБ. Преценил за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Достигнал до извода, че липсва осъществено преследване или съществуване на риск от преследване. След извършена преценка на фактите от бежанската история, приел, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. На следващо място решаващият съд е счел, че решението на административния орган е законосъобразно в частта за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Преценявайки бежанската история на жалбоподателя и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сърбия е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й форми по чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. Съдът изложил мотиви, че заявените мотиви на чуждия гражданин за придобиване на статут на бежанец или хуманитарен статут, не попадат в обхвата на Закона за убежището и бежанците. Приел, че събраните в хода на административното производство доказателства- комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, касаещи психическото състояние на чужденеца, водят до извода, че не се касае за производство по предоставяне на статут по други хуманитарни причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Посочил, че достъпа и възможността за лечение в Сърбия на сръбски граждани, страдащи от параноидна шизофрения са осигурени, видно от справки вх. ЦУ - 4 от 02.01.2024 г. и вх. 682/ 25.05.2023 г. на дирекция Международна дейност на ДАБ. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, за неправилност на решението, тъй като не са отчетени всички установени по делото факти. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Правилно адм. съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Твърденията за заплахи от страна на престъпни групировки и самото тяхно съществуване не се подкрепят от приетите доказателства по делото. Не се открива никаква информация за престъпна групировка Племена на Черна гора. С това данните относно страната на произход на кандидата не потвърждават твърденията от бежанската му история, и не подкрепят твърденията за преследване по чл.8, ал.1 от ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Съдът е изследвал всестранно бежанската история. Анализирал е и събраните в хода на административното производство обстоятелства, свързани с личната история на лицето. Липсват данни, че е бил изложен или за него да съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Обществено- политическата обстановка в Сърбия е спокойна и гарантира сигурността и спазването на правата на гражданите. В разглеждания случай поддържаните от жалбоподателя факти са ирелевантни по отношение на търсената закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е изследвал обстоятелствата, изложени в молбата за закрила, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, като правилно е приел за доказано, че жалбоподателя страда от психическо заболяване и лечението, което е необходимо може да бъде проведено в страната по произход на чужденеца. Водим от изложеното, настоящият състав счита, че бежанската история на лицето не обосновава наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Поради тези съображения решението на АССГ следва да бъде оставено в сила, като правилно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,