Решение № 7548 от 10.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнвопроцесуалния кодекс /АПК и е образувано по касационната жалба на Областна дирекция на МВР Пловдив срещу решение 362/22.02.2023 г., постановено по адм. дело 2755/2022 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК и се иска отямяната му. Ответникът по касационната жалба С. Станевски, чрез адв. Попов оспорва основателността на същата в писмен отговор. Предсдтавителят на Вйърховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагпориятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е разгледал по същество иск, предявен от ответника по касационната жалба С. Станевски срещу Областна дирекция на МВР Пловдив, като е осъдил последната да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода 17.10.2019г. до 18.10.2019г, причинени му следствие незаконно задържане от полицейски орган при РУ на МВР-Карлово със заповед за задържане 281зз-292/17.10.2019 г., в размер на 500 лева, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 500 лева, считано от 08.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над уважения размер 500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева, ведно със законната лихва, като неоснователен и недоказан. За отхвърлителната част на съдебното решение не е подадена касационна жалба и същото следва да се приеме за влязло в сила. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, като по отношение на приетите за установени фактически обстоятелства е приложил материалния закон обосновано и правилно. Установено е, че на 17.10.2019 г., в 09, 40 ч. заемащ длъжността Районен инспектор в РУ на МВР-Карлово във връзка със съставен акт за констатирана проява на дребно хулиганство по реда на УБДХ на основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР издал Заповед за задържане на лицето С. Станевски. В тази връзка Станевски е пребивавал в определеното помещение на РУ-Карлово до 09.40ч на 18.10.2019г., когато е бил освободен и представен пред Районен съд- Карлово във връзка с образуваното адм. дело 694/2019г., което приключило с Решение 174/18.20.2019г., с което за проява по чл.1 ал.2 УБДХ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. По жалба на нарушителя е образувано ВЧНД 1984/2019Г по опис на Окръжен съд-Пловдив, приключило с Решение 224/22.10.2019г., с което е отменено решението на Районен съд-Карлово и ищецът е бил оправдан за вменената му проява на дребно хулиганство. Същевременно същият предприел действия по обжалване и на издадената спрямо него заповед за задържане от 17.10.2019г., за което е образувано съдебно производство по адм. дело 740/2019г. по опис на Районен съд-Карлово. С Решение 3/07.01.20202г. процесната заповед за задържане била отменена и след като не е обжалвано, е влязло в сила на 08.02.2020година. От представените материали по административната преписка по задържането му се установява, че спрямо ищецът е проведен личен обиск и са попълнени декларации. По делото са били разпитани по искане на ищеца двама свидетели, от които се установява, че след задържането Стоичков е бил много притеснен от случилото се, непрекъснато е говорил за него и се е налагало да пие лекарства. Бил е стресиран. Установено е , че след като е бил задържан и освободен, ищецът е бил много депресиран от случилото се и не отговарял на телефонните обаждания/, като считал, че задържането му е направено без основание. Бил стресиран и затова му се налагала употреба на медикаменти за продължите. Правилно е прието от съда, че за да се уважи иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необходимо установяване на кумулативното наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; - вреда; - причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на Василев за обезщетяване на имуществени вреди, се явява основателна и недоказана. В конкретният случай е налице отменена с Решение 3 от 07.01.2020 г., постановено по а. н. д. 740/219 г. от Карловски районен съд Заповед за задържане на Маринов рег. 281зз-292/17.10.2019 г. в поделение на МВР за времето от 17.10.2019 г. до 18.10.2019 г. При тези фактически установявания са обосновани изводите на първоинстанционният съд, че предявеният иск е основателен, в частта за преживян от него физически и психически дискомфорт в резултат на незаконосъобразното му задържане в сградата на РПУ- Карлово. Посочените физически и психически страдания са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед за задържане на Маринов от полицейските органи. При определяне на обезщетението за предявените неимуществени вреди съдът е съобразил видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, като на основание чл. 52 ЗЗД е определил по справедливост обезщетение в размер на 500 лева. Като е уважил същия в посочения в оспореното решение размер, съдът е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед на изложеното, Върховният административен съд