Решение № 13201 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3126/2010 г.

Решение № 13201 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3126/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ангел Щерев Керкенезов от гр. Варна против решение № 63 от 14.01.2010 г. по адм. д. № 1257/2009 г. по описа на Административен съд - Варна. Навеждат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ. Обезщетяването по реда на ЗОСОИ обхващало и хипотезите на отчуждаване по благоустройствени закони, тъй като процедурата по одържавяване не била законна. Иска отмяна на решението. Постъпила е и частна жалба от Керкенезов против определение от 16.12.2009 г. по адм. № 1257/2009 г., с което е прекратено производството по жалба на същия срещу отказ за обезщетяване на имот, находящ се на ул. "Д-р Замехов" № 21, бивша ул. "В. Левски", гр. Варна. Моли да се отмени с довод за незаконосъобразност, без да сочи конкретни съображения за това. Ответникът по касационната жалба Областният управител на област Варна, чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на касационната и частна жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура, намира жалбите за неоснователни, а решението и определението за правилни. Върховният административен съд, трето отделение, намира жалбите за допустима, като подадени в срок от надлежна страна в производството. Разгледани по същество са неоснователна по следните съображения: Относно касационната жалба. Пред Административен съд Варна е обжалвано решение № РД-09-7710-1/18.03.2009 г. на областния управител на област Варна, с което е оставена без уважение молба на Ангел Щерев Керкенезов да бъде обезщетен по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/ Искането за обезщетяване е предмет на заявление/молба с вх. № РД-94-А/7/22.01.1998 г. до кмета на община Варна. Решение № Р-206/13.08.1998 г., с което кметът на община Варна е оставил без уважение искането, е обявено за нищожно с решение по адм. д. № 852/1998 г. на Варненски окръжен съд и преписката е върната на областния управител за произнасяне като компетентен орган. Съобразно това решение и по молба вх. РД-06-9400-745/18.02006 г. е постановен отказ от уважаване на претенцията от областния управител на област Варна, което е било предмет на разглеждане от Административен съд, Варна. Искането/исканията до кмета и областния управител касаят имоти както следва: 516 кв. ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 2065 кв. м, съставляващо дв. 3397 в кв. 7 по плана на 24 подр. на гр. Варна, находящ се на ул. "Подвис", м. "Черничева градина" и 1/23 ид. ч. от втори етаж от къща, ведно с 196,50 кв. м ид. ч. от дворно място цялото с площ от 576 кв. м, съставляващо имот парцел. № 8 в кв. 96 по плана на гр. Варна, ул. "В. Левски" № 21, ведно със съответните ид. ч. от подобренията и насажденията, извършени в този имот. За да отхвърли жалбата Административен съд Варна е развил мотиви за неоснователност, тъй като отчуждаването не попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗОСОИ вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗВСОНИ. Решението е правилно като постановено в съответствие са материалния закон. Съгласно чл. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, обезщетяването по реда на този закон става само за отчуждени имоти по закони изброени в чл. 1 и чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Отчуждаването извършено по благоустройствен закон - Закона за планово изграждане на населените места, не е сред изброените, поради което за бившите собственици и техните правоприемници, не възниква правото на обезщетяване. Не е спорно по делото, че процесния имот /516 кв. ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 2065 кв. м, съставляващо дв. 3397 в кв. 7 по плана на 24 подр. на гр. Варна, находящ се на ул. "Подвис", м. "Черничева градина"/ е отчужден по силата на влязло в сила изменение на регулационния план, с което имотът е отреден за изграждане на жилищен блок. Мероприятието на плана е реализирано. Бившите собственици са обезщетени, който факт е установен от оценителен протокол от 17.1.1969 г., банково бордеро № 71306/17.12.1969 г. за внесена сумата по оценителния протокол по сметка на лицето в ДСК, както и молба на лицето от 1998 г., с която заявява готовност да върне получената сума /1755,75 лв./, вписана в оценителния протокол като обезщетение. Доказателства за незаконно завземане на имота по отношение на касатора не са събрани. Ирелевантни за правния спор са представения по делото нотариален акт от 1966 г, и приложената декларация от 5.11.2001 г. В настоящия случай не е налице доказано одържавено или принудително отнемане от страна на държавата на имот по закони и начини посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ. Поради това следва да се приеме, че не е налице и хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, защото имотът е отчужден по установения законов ред. Частната жалба също е неоснователна. Съдът правилно е изтълкувал и приложил разпоредбата на чл. 159, т. 6 от АПК. След преценка на фактите по делото - решенията на Варненския окръжен съд и на Върховния административен съд по адм. дела № 855/98 г., № 3494/02 г. и № 1040/05 г., изводът му, че относно втория имот "1/2 ид. ч. от втори етаж от къща, ведно с 196,50 кв. м ид. ч. от дворно място цялото с площ от 576 кв. м, съставляващо имот парцел. № 8 в кв. 96 по плана на гр. Варна, ул. "В. Левски" № 21, ведно със съответните ид. ч. от подобренията и насажденията", е налице влязло в сила съдебно решение и че е недопустимо пререшаване на този спор, е правилен. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,