Решение № 12934 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6534/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Т. В. К., в качеството й на ЕТ Т. К. ловен и селски туризъм , чрез процесуален представител адв. Х. Василева, против решение 443 от 01.04.2024г., постановено по адм. дело 219/2023г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 27/312/01483/3/01/04/03 с изх. 01-6500/333#19 от 15.03.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с приложимия материален закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е неправилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, тъй като към момента на неговото издаване не е било налице валидно делегиране на правата на управляващ орган на ДФЗ, както и че липсвали доказателства, че приложената заповед за командироване е била изпълнена. Сочи се, че неправилно е преценена и давността, а изводите на съда за наличие на продължаваща нередност са немотивирани и бланкетни. Твърди се също, че съдът неправилно е приел, че нарушаването на чл.18а от АПК при връчване на уведомителното писмо представлявало несъществено нарушение на административнопроизводстените правила. Намира, че административният орган е следвало да докаже нежизнеспособност на проекта за целия 10-годишен период на бизнес плана, а не да вземе само данните за приходи от продажби за 2014г. и 2015г. Счита също, че съдът не е разгледал всички изложени аргументи в първоинстанционната жалба, поради което спорът е останал неизяснен от фактическа страна и това е рефлектирало върху материалната законосъобразност на постановеното решение Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез упълномощен юрк. Тренчева, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Т. В. К., в качеството й на ЕТ Т. К. ловен и селски туризъм против решение 27/312/01483/3/01/04/03 с изх. 01-6500/333#19 от 15.03.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ и решение по адм. дело 587/2022 г. на ВАС издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и в съответствие с регламентацията, дадена в чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. (наричани по-нататък само Правилата) му е наложена окончателна финансова корекция в размер на 241 013,42 лева. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател против решение 27/312/01483/3/01/04/03 с изх. 01-6500/333#19 от 15.03.2023 г, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 30.09.2011г. между Държавен фонд Земеделие и ЕТ Т. К. ловен и селски туризъм е сключен договор 27/312/01483 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от него разходи, свързани с осъществяването на проект с ИД 27/312/01483 от 16.07.2010 г., по който на 20.12.2013 г на ЕТ е изплатена субсидия в размер на 241 013,42 лева. Впоследствие с писмо изх. 01-6500/333#16/31.10.2022 г., бенефициерът е уведомен, че ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с извършените проверки на място след плащане в периода 25.04.2016 г. - 10.05.2016 г., както и извършените допълнителни административни проверки. В писмото е посочено, че във връзка с извършените проверки е установено неспазване на договорни и нормативи задължения, представляващи одобрени индикатори съгласно одобрения бизнес план. Въз основа на констатациите от проверките е издаден оспореният административен акт, с който е прието неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план установените конкретни нередности, представляващи неизпълнение на индикаторите по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, а именно за финансова 2014 г. реализираните приходи от нощувки са в размер на 1893.35 лв. /3. 16%/ и за финансова 2015 г. са реализирани приходи от нощувки в размер на 5018.60 лв. /8. 36%/, при заложени такива и за двете години в бизнес плана в размер на 60000 лв. за всяка година или средно аритметично установеното изпълнение на БП за двете години е в размер на 5.76% от заложените приходи от нощувки. Установени са още приходи от посочените в бизнес плана допълнителни услуги "ловен водач" и "трансфери" - от заложените в бизнес плана общи приходи от дейността /нощувки и допълнителни услуги/ в размер на 169320 лв. за двете финансови години са били реализирани едва 6 911. 46 лв., което е 4.01% изпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели. При така установеното реално изпълнение на приходната част от одобрения бизнес план е прието, че е налице нарушение на поети основни задължения с договор 27/312/01483 от 30.09.2011 г., а именно на т. 4. 12 и т. 4. 17 б. "а" от договора и чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., както и на чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 29/2008г.). Поради това и съгласно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата е определено възстановяване на 100% от предоставената финансова помощ по договора (241 013,42) - ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са изпълнени нивата на показатели, предвидени в бизнес плана), а реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и времетраенето на нарушението е две или повече финансови години, през които са реализирани приходи под 20% от размера на заложените в бизнес плана приходи за съответната година, се налага санкция от 100% от предоставената финансова помощ. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съобразяване с административнопроизводствените правила. Приел е също така, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като е безспорно установено неизпълнение от страна на ползвателя на негови договорни и нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, с което е осъществен фактическия състав на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29/2008г. Обсъдено е и възражението за изтекла погасителна давност, като е изведено заключение, по смисъла на чл. 3, § 1, предл. второ от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95) и визираният давностен срок не е изтекъл. Прието е също, че към уведомяването на бенефициера по реда на чл. 18а ал. 10 АПК, без преди това от страна на органа да е направен опит за уведомяване по реда на чл. 18а ал. 9 АПК не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като това не е препятствало възможността на адресата на акта да направи възраженията си в хода на съдебното производство. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията в касационната жалба са релевирани и пред първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. По делото е безспорно установено, включително с помощта на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, която е потвърдила изцяло констатациите на административния орган, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, като процентът на изпълнение, изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за двете години /2014г. и 2015г./ е под 20%, а именно 5,76%. Верни са изводите на съда, че за констатираното нарушение, на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е наложена окончателна финансова корекция в размер на 100% от изплатената субсидия. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задълженията си по т. 4.17 от договора, според която ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно Приложение 2 към договора и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т.8.1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 29 от 11.08.2008г. Количествените показатели на бизнес плановете са ключови критерии за допустимост при одобряване на проектните предложения и неизпълнението им представлява на практика неизпълнение на проекта. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §1, т. 6 от ДР на Наредба 29/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието икономическа жизнеспособност , а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 29/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи се изготвят от самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, т.е. икономическата жизнеспособност на проекта е критерий за неговата допустимост. Бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 41 във вр. с мярка 312. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярката, определени в Наредба 29/2008 г. Ето защо непостигането на заявените приходи от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Неоснователни са доводите на касатора за липса на компетентност на издателя на акта. Същите са подробно обсъдени от решаващия съд и не следва да бъдат преповтаряни. Нужно е да се отбележи, че материалната компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ произтича от разпоредбите на § 4, ал. 1 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) във вр. с чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). С оглед на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция е управляващ орган, който съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 10 ЗПЗП администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. и 2014 2020 г. Според чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, а съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП той е компетентен да издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III ЗУСЕФСУ, каквото е оспореното пред административния съд решение за налагане на финансова корекция. Възражението на касатора за изтекла давност е неоснователно. Неизпълнението на поетите договорни задължения от ЕТ Т. К. ловен и селски туризъм , дало повод за издаване на акт за пълното възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, е форма на нередност по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в случая е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т. е. през мониторинговия период. Слдва да се сподели становището, че се касае за "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 (решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010). Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Според чл. 3, § 1, ал. 3 от същия регламент срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Давностният срок е бил прекъсван многократно с нотифицирането на засегнатото лице по предходното РФК и предходния АУПДВ, в хода на съдебното обжалване на тези актове, както и при издаването на процесното РФК. Правилен е и изводът на съда, че не е изтекъл и срокът за давност по чл. 3 § 1, изр. последно от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ 2988/95 - равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, независимо от прекъсванията за образуване на административно производство за налагане на финансова корекция. При това оспореното решение за налагане на финансова корекция от 15.03.2023г. е издадено в законовия срок, след прекъсването на давността и отново започналият да тече срок за давност. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неуведомяване в срок на едноличния търговец за откриване на производство по налагане на финансова корекция. От доказателствата по делото е видно, че са направени опити ЕТ Т. К. ловен и селски туризъм да бъде уведомен за начало на административното производство по реда на чл.18а, ал.8 от АПК на адрес гр. Пловдив, [улица], с писма с обратна разписка от 04.11.2022 г., 18.11.2022 г., 08.12.2022 г., 23.11.2022 г. и 19.12.2022 г., които са върнати като непотърсени. Съобщението за започване на административното производство е публикувано на интернет страницата на ДФЗ, съгласно предвидената в чл. 18а, ал. 10 АПК възможност. В случая обстоятелството, че органът е пристъпил към уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК, без преди това да е направил опит за уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като допускането му не възпрепятства възможността на адресата на акта да направи възражение в хода на съдебното производство. С подаването на жалбата дружеството е упражнило правото да направи всичките си възражения срещу административния акт, като по този начин правото му на защита в производството не е нарушено. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение