Решение № 8372 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12579/2011 г.

Решение № 8372 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12579/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Славко Стоянов Коев против решение по адм. д. № 6094/2010 г. по описа на АССГ. Иска отмяна на решението в частта, в която има характер на определение, с което е оставен без разглеждане иска му за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи и обезщетение за неимуществени вреди и в тази част делото е прекратено, както и в частта, в която по същество са отхвърлени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за вреди изразяващи се лихви върху неплатени пенсии в конкретизирани периоди от време. Твърди, че е изпълнил указанията на съда по редовността на исковата молба, както и че му се дължат лихви върху сумите. Ответната страна НЕЛК оспорва касационната жалба. Не може да се ангажира солидарна отговорност между нея и министерството на здравеопазването, не се дължат лихви, защото главницата е изплатена от ТП на НОИ, а не от НЕЛК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност. Правилно е решението в частта, в която има характер на прекратително определение. Неправилно съдът е приел, че отговорността не е на НЕЛК. Неполучаването на пенсията от НОИ е в причинна връзка с издаденото от НЕЛК решение. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Заведени са обективно и субективно съединени искове срещу НЕЛК и министерство на здравеопазването за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди претърпени от незаконно решение № 0786/21.11.2006 г. на НЕЛК, с което е намалена трудоспособността от 54% на 30%. Твърди, че като резултат в периода от 2.01.2006 г. до 28.01.2008 г. е получавал по-нисък размер пенсия, като сумата от 10 262,42 лева му е изплатена след влизане в сила на съдебното решение от НОИ. Иска присъждане на лихви върху тази сума за посочения период от време конкретизирани по периоди, както следва: 2.01.2007 - 1.07.2007 г., от 1.07.2007 г. до 1.10.2007 г. и от 1.10.2007 до 28.01.2008 г., които суми претендира само от НЕЛК (л. 19 от делото). Поискал е обезщетение за пропуснати ползи и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на двамата ответници без да посочи в какво се изразяват действията и бездействията и в нарушение на каква правна норма или административен акт са те. При спазване указанията на съда с молба от 25.11.2010 г. е направил "уточнение в обстоятелствената част на исковата молба, от която не е видно твърдените неимуществени вреди (рецидив на заболяване на щитовидната жлеза, заболявания в гръбначния стълб) да са настъпили от действия и бездействия при и по повод изпълнение на административна дейност от НЕЛК и МЗ, нито в какво се изразява незаконосъобразността на тези действия. Пропуснатите ползи представлявали разходи за лечение, които са направени не със средства от инвалидната пенсия, а от личната пенсия. Министерството на здравеопазването носело отговорност заради неупражнен контрол над актове на НЕЛК. С решение № 3929/11.08.2011 г. първоинстанционният съд прекратява производството по отношение на министерството на здравеопазването и НЕЛК за солидарна отговорност относно претенцията от 1000 лева за пропуснати ползи и 3000 лв. за неимуществени вреди за периода от 2.01.2006 г. и 28.01.2008 г., претърпени от незаконосъобразни действия и бездействия на НЕЛК и МЗ. В тази част решението има характер на прекратително определение. Определението е правилно и следва да се остави в сила. За да може да се даде търсеното съдействие и съдебна защита, пред съда, правото на иск трябва да е редовно упражнено. Редовната искова молба очертава предмета и страните на спора. Няма никакви наведени конкретни твърдения, в какво се изразява незаконосъобразността на действия и бездействия на "министерството на здравеопазването" и на НЕЛК. Отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за вреди от незаконни актове и незаконни действия и бездействия на длъжностни лица към държавната и общинска администрация при или по повод изпълнение на административна дейност. Такива конкретни обстоятелства ищецът не навежда. Твърденията му за "забава в плащането" на пенсия за инвалидност, което на практика е резултат от липсата на влязъл в сила административен акт, с който да се определи такава пенсия, не представлява уточнение на исковата молба в тази част. Съгласно чл. 129, ал. 4 от ГПК нередовността на исковата молба може да се забележи и по време на производството, което означава, че няма пречка делото да бъде прекратено и след като е даден ход по съществото на спора. В тази част решението има характер на прекратително определение и следва да се остави в сила. Решението e правилно в частта, в която са отхвърлени по същество обективно съединени искове срещу НЕЛК за присъждане на обезщетение за лихви върху платени суми за пенсия за болест в размер общо на 10262,42 лв. за целия период от 2.01.2006 г. до 28.01.2008 г. Единственият правен извод на съда, че исковете са неоснователни, защото липсва причинна връзка между отмененото решение № 0786/21.11.2006 г., тъй като пенсията се определя с разпореждане на пенсионните органи при НОИ, в случая разпореждане № 10815 на ръководителя на ТП - Русе, отдел "Пенсии" при НОИ, което не е отменено. Не е спорно, че сума от 10 262,42 лева е изплатена на ищеца от НОИ на 29.05.2009 г. чрез Корпоративна търговска банка, за дължима сума за минал период от време - определена пожизнена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 30, ал. 3 от НПОС. Плащането е станало след издаване на разпореждане № 12640/14.05.2009 г. на ръководителя на ТП - Русе, отдел "Пенсии", с което е отменено разпореждане № 10815/27.04.2007 г. като преждевременно постановено и е определена посочената пенсия по периоди: 1. от 2.01.2006 г. до в размер на 389,18 лева, 2. от 1.07.2007 г. в размер на 428,10 лв. и 3. от 28.01.2008 г. в размер на 470,91 лв. След 201.2008 г. е разпоредено да се изплаща и лична пенсия за ОСВ. По делото споразумението с НОИ не е представено и не е ясно дали сумата обезщетява и забавата. Съгласно ТР № 3 по адм. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В случая решение № 15/12.02.2008 г. по адм. д. № 858/2007 г. на АССГ, с което е отменено ЕР № 0786 от 21.11.2006 г. на НЕЛК, е влязло в сила през м. ноември 2008 г. От този момент се дължи законната лихва върху обезщетението за вредите от този акт. Процесният период от време наведен с исковата молба е от 2.01.2006 г. до 28.01.2008 г., към който момент решението на НЕЛК не е отменено, забава няма и поради това лихви не се дължат, а предявените искове на това основание се явяват неоснователни. Правилно е решението на съда в отхвърлителната част относно претендираните неимуществени вреди в размер на 3000 лв. Видът на вредите са уточнени с допълнителна молба от 25.11.2010 г., в която се твърди, че заболяванията са на щитовидната жлеза, дископатията и диабета и са в причинна връзка със забавянето на пенсията за инвалидност. Представил е медицинска документация и е разпитан един свидетел, който твърди, че жалбоподателят се притеснявал, че не получавал пенсия и боледувал от различни болести - стари и новопоявили се. Тъй като с исковата молба не се претендира обезщетяване на негативни психически изживявания, следва да се обсъдят само наведените факти за неимуществени вреди от заболявания, намиращи се в пряка и непосредствена връзка с отменения административен акт. Ищецът не е доказал, че заболяванията му са резултат от отмененото решение на НЕЛК, каквото е изискването на чл. 4 от ЗОДОВ, вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. от административния деликт. Не са ангажирани допустими доказателствени средства, каквато е съдебно-медицинска експертиза, която след като прегледа медицинската документация по делото и периода на заболяванията, да даде експертно заключение за връзката между отменения административен акт и въздействието върху здравето, на базата на причина и следствие. Свидетелските показания не могат да заменят липсата на специалните знания на съдебния експерт. Като недоказан искът се явява правилно отхвърлен. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК