Решение № 10680 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3277/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия, чрез процесуален представител, против Решение 7456 от 30.11.2023г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по адм. д. 4966/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РТД 3000-940/05.05.2022/32-144274, издадено от Директора на ТД Митница Пловдив. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е съобразил задължителното тълкуване на СЕС по дело С-770/21, както и разпоредбата на чл. 73 от Регламент /ЕС/ 2017/891, даваща определение на понятието партида. Акцентира, че в случая не е налице твърдяната загуба при реализацията на цялата партида стоки след вноса. Сочи, че връщането на депозита за стока 4/5 е безспорен аргумент, че и за стока 1/5 същите доказателства следва да бъдат счетени за достатъчни за доказване достоверността на декларираната договорна стойност. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението и на оспорения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ТД Митница Пловдив, не изразява становище по основателността й. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Решение РТД 3000-940/05.05.2022/32-144274, издадено от Директора на ТД Митница Пловдив, с което са коригирани данните за стока 1/5 по митническа декларация /МД/ с MRN 20BG003010021451R2 от 01.12.2020 г. пресни домати тип кръгъл, червен, като е разпоредено дължимият размер на вносното мито - А01: да се чете 1342,84 лв.; ставка мито: да се чете 58,2828; данъчна основа - В00: вместо 4867,07 лв. да се чете 4128,25 лв.; дължим размер на ДДС - В00: вместо 973,41 лв. да се чете 825,65 лв., като новоопределеното задължение от 1342,84 лв. да бъде взето под отчет. Наред с това е отказано е освобождаване на представеното обезпечение в размер на 1342,84 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 01.12.2020 г. вносителят ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия е подал в МБ-Свиленград митническата декларация с 20BG003010021451R2, c която са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление пресни домати, с произход Турция, както следва: стока 1/5 пресни домати тип кръгъл червен, с нето тегло 2304 кг., и стока 4/5 - пресни домати (Ремве) тип кръгъл розов, с нето тегло 1120 кг. За стока 1/5 (пресни домати тип кръгъл червен), с код по КН 0702000099, е декларирана митническа стойност в размер на 4104,95 лв., преизчислена в /100 кг. на 91,09 /100 кг. Определената от ЕК за дата 01.12.2020г. стандартна вносна стойност /СВС/ за пресни домати с произход Турция е 44,9 /100 кг. Тъй като декларираната вносна митническа стойност (91,09 /100 кг.) е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня стандартна вносна стойност (44,9 /100 кг.), на основание чл. 75, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вносителят е представил обезпечение в размер на митото, което той би платил при определената за деня СВС. За стока 4/5 (пресни домати тип кръгъл, розов (Ремве), с код по КН 0702000099, е декларирана митническа стойност в размер на 2525,45 лв., преизчислена в /100 кг. на 115,29 /100 кг. Отново е посочено, че определената от ЕК за дата 01.12.2020г. стандартна вносна стойност за домати с произход Турция е 44,9 /100 кг. Тъй като декларираната вносна митническа стойност (115,29 /100 кг.) е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня стандартна вносна стойност (44,9 /100 кг.), то на основание чл. 75, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вносителят и за тази стока е представил обезпечение в размер на митото, което той би платил при определената за деня СВС. С писмо с per. 32-354527/02.12.2020 г. дружеството е уведомено, че на основание чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е необходимо да представи доказателства, че внесената стока домати, е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 29.12.2020 г. ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ, чрез пълномощника си, е представило доказателства на какви цени са пласирани стоките, като за 1/5 (пресни домати тип кръгъл, червен) е уточнено, че цялото количество от 2304 кг. е продадено на цена от 100 /100 кг., а за стока 4/5 (пресни домати тип кръгъл, розов (Ремве) цялото количество от 1120 кг. е продадено на цена от 150,00 /100 кг. За стока 4/5 митническите органи са констатирали, че доматите са продадени на цена по-висока от цената на придобиването им, изчислена на 132,55 /100 кг., поради което представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и внесеният за стоката депозит в размер на 652,77 лв. следва да бъде освободен. За стока 1/5 те са съобразили, че цената, на която доматите са продадени, е по-ниска от цената на придобиването й (с декларирани разходи в МД), изчислена на 108,01 /100 кг., поради което митническите органи са счели, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване, поради което внесеният за стоката депозит в размер на 1342,84 лв. следва да се задържи за заплащане на вносно мито на основание чл. 75, параграф 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. Съобразявайки правилото на чл. 181 от Регламент (ЕС) 1308/2013 г., според което зависимостта между митото и входната цена на стоката е обратно пропорционална, тоест колкото по-висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратното, митническият орган е приел, че когато вносителите декларират завишени цени, то те трябва да докажат, че по- високата стойност не е декларирана, за да се избегне заплащане на дължимите мита. Преценил е още, че не е в унисон с търговската логика внесената стока да се реализира на цена, която е по-ниска от тази на придобиването ѝ, генерирайки загуба. В хода на съдебното производство е проведена съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. От правна страна първостепенният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в необходимата форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Според решаващия състав обжалваното решение е в съответствие с материалния закон. Този извод е мотивиран с липсата на представени от вносителя надлежни доказателства, че декларираната по-висока от 8 % цена спрямо СВС е действително договорената и заплатената. Позовавайки се на решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз, на чл. 75, §5, ал.1, ал. 2 и ал.3 от Делегиран регламент / ЕС/ 2017/891 и на чл. 181, §2 от Регламент /ЕС/ 1308/2013г. съдът е формирал заключение за законосъобразност на атакувания административен акт. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на член 1, §1, ал.2 от МКС предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013г. и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013г. предвижда механизъм, наречен "входна цена", който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С чл. 181, §2 от Регламент 1308/2013г. се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891 /ДР/ е приет на основание чл. 181, §2 от Регламент 1308/2013г. Съгласно чл. 74 от посочения ДР, за целите на изчисляването на фиксираната стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Правилата за определяне на входните цени на съответните продукти са регламентирани с чл.75 от Делегиран регламент 2017/891, като от една страна §2 сочи, че когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 от МКС, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на чл. 181, §2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно чл. 75, §5, първа алинея от Делегирания регламент вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, §2, б. "в" от този кодекс. По силата на чл. 75, §5, втора и трета алинея от Делегирания Регламент / ДР/ неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В случая не е спорно, че вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно чл. 75, §5, първа, трета и четвърта алинея от ДР, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС. Във връзка с обхвата на доказателствата, които следва да се ангажират от вносителя за тази цел, СЕС е изложил изрични доводи в постановеното от него Решение от 21.09.2023г. по село С- 770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, §5 от Делегиран регламент/ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при внос на пресни тиквички с произход от Турция. По силата на чл. 633 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), вр чл. 144 АПК решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Съгласно разясненията, съдържащи се в т. 81 и т. 82 от посоченото решение по дело С- 770/21, доказателствата, които трябва да се представят от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Според член 73 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета, "за целите на настоящия дял: a) "партида" означава стоките, представени с декларация за допускане за свободно обращение, обхващаща единствено стоките от един и същ произход, които попадат под един-единствен код по Комбинираната номенклатура. В случая стоките с 1/5 и 4/5 са декларирани с една и съща митническа декларация и са с произход Турция. Както позиция с 1/5, така и с 4/5 по тази декларация се отнася до един и същ вид стоки домати, които са разграничени единствено по техния сорт. Тъй като техният код по КН: 0702000099 също е идентичен, то следва да се приеме, че те са от една партида по смисъла на чл. 73 от ДР. Това релевантно обстоятелство обаче не е съобразено при издаване на оспореното решение. Митническият орган на практика е разделил партидата по процесната митническа декларация на две части, съответно 1/5 и 4/5, без да е изложил конкретни мотиви защо е сторил това. Същевременно, към така обособените от органа две части са приложени различни критерии и са приети противоречиви решения - за първата част е постановен отказ, а за втората част депозитът е върнат. Горепосоченият подход на митническия орган е в противоречие с разпоредбата на чл. 73 от Делегирания регламент, както и с изискването за доказване и оценка на партидата внесени стоки, съгласно чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент. В тази връзка в оспореното решение липсват фактически и правни изводи, което наред с посоченото нарушение на материалния закон обуславя извода, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен и следва да се отмени. Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него спорът да бъде решен по същество. При този изход на спора и направените искания в полза на ОГЛФууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия следва да се присъдят разноски за настоящото и първоинстанционното производство, възлизащи общо на сумата от 1350 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение