Решение № 15725 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1763/2018 г.

Решение № 15725 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1763/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова К. Тумбалев е подал касационна жалба срещу решение № 646 от 18.12.2017 г. по адм. дело № 796/2017 г. по описа на Административния съд - Пазарджик в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу Регионалната дирекция по горите - Пазарджик иск за заплащане на обезщетение в размер на 1000 лева за неимуществени вреди, причинени от наказателни постановления № 311/21.09.2016 г. и № 399/26.10.2016 г., издадени от директора на Регионалната дирекция по горите-Пазарджик, отменени като незаконосъобразни от съда, ведно със законната лихва, както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Регионалната дирекция по горите - Пазарджик е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на К. Тумбалев срещу Регионалната дирекция по горите-Пазарджик, с която са предявени искове, както следва: за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от наказателно постановление № 311/21.09.2016 г. и наказателно постановление № 399/26.10.2016 г. на директора на Регионалната дирекция по горите - Пазарджик; за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, общо в размер на 1000 лева, причинени от наказателните постановления, изразяващи се в психически и морален тормоз, стрес, притеснения и неудобства, ведно със законната лихва от 31.03.2017 г. Административният съд установил, че с наказателно постановление № 311/21.09.2016 г. на директора на Регионалната дирекция по горите Пазарджик, на К. Тумбалев било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 265, ал. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 77, ал. 1 от същия закон. Против наказателното постановление била подадена жалба до Районния съд - Велинград, по която било образувано НАХД № 476/2016 г. По делото бил приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че К. Тумбалев е заплатил в брой на адвокат Ч. Чавдаров възнаграждение в размер на 150 лева. С решение № 29/28.02.2017 г. по НАХД № 476/2016 г. Районният съд-Велинград отменил като незаконосъобразно наказателно постановление № 311/21.09.2016 г. на директора на Регионалната дирекция по горите - Пазарджик. Решението на съда влязло в сила на на 31.03.2017 г. С наказателно постановление № 399/26.10.2016 г. на директора на Регионалната дирекция по горите- Пазарджик на К. Тумбалев било е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 265, ал. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 77, ал. 1 от същия закон. По подадената от К. Тумбалев жалба срещу това наказателно постановление било образувано НАХД № 513/2016 г. по описа на Районния съд-Велинград. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, ищецът заплатил на адвокат Чавдаров възнаграждение в брой в размер на 150 лева за представителство пред районния съд. С решение № 28/28.02.2017 г. по НАХД № 513/2016 г. Районният съд - Велинград отменил като незаконосъобразно наказателно постановление № 399/26.10.2016 г. на директора на Регионалната дирекция по горите - Пазарджик. Решението влязло в сила на 31.03.2017 г. От събраните в производството пред административния съд свидетелски показания било установено, че след образуването административнонаказателно производство ищецът бил притеснен, станал неуравновесен и неспокоен. В заключението на назначената по делото пред административния съд съдебномедицинска експертиза е отразено, че ищецът приемал медикаментите "Бромокриптин" и "Сиофор", изписани по рецепта от 1.11.2016 г. Медикаментът "Сиофор" се предписвал за лечение на инсулинонезависим диабет. Той понижавал нивото на кръвната захар и предизвиквал повишено използване на глюкозата в периферните тъкани. В съдебно заседание, въз основа на свидетелските показания, вещото лице дало отговор, че е възможно притесненията, преживени от ищеца, да са довели до повишаване на кръвната захар, без да обаче да може да се направи извод, че именно те са отключили заболяването "захарен диабет". Според вещото лице, промяната в показанията на кръвната захар би могла да се дължи на преживян от лицето стрес. От правна страна съдът приел, че предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който предвижда няколко предпоставки за възникване на имуществена отговорност: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, респективно действие или бездействие, и настъпилия вредоносен резултат. Административният съд отбелязал, че в пряка причинна връзка с отменените като незаконосъобразни наказателни постановления ищецът понесъл имуществени вреди, представляващи заплатените от него възнаграждения на адвокат за защита пред съда, с което бил осъществен съставът на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това съдът осъдил Регионалната дирекция по горите - Пазарджик да заплати на К. Тумбалев обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2017 г. Поради отсъствието на всички нормативни предпоставки първоинстанционният съд отхвърлил предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от издадените две наказателни постановления. Според изложените от съда мотиви, не било доказано възникването на неимуществени вреди за ищеца. Показанията на свидетелите, разпитани по делото, сочели най-общо, че К. Тумбалев изпаднал в депресия, станал притеснен и затворен. Свидетелката М. Тумбалева дала "неконкретни показания", свидетелствайки, че съпругът й имал притеснения най-вече от това че вложил пари и бил сключил договор със строителна фирма за извършване на строежа, както и че имал проблеми със собствеността върху мястото. Свидетелят Л. Тумбалев разказал, че ходил да помага на ищеца и че имало промяна в настроението му. Представените медицински изследвания били с дата преди издаването на наказателните постановления, а вещото лице отбелязало, че не може да се предположи откога датират оплакванията на ищеца за повишена кръвна захар. Нямало данни, че ищецът е развил заболяване "захарен диабет". Касационната инстанция намира, че решението е неправилно в обжалваната част. Административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, формирайки преценка, че ищецът не е доказал наличието на неимуществени вреди. Не може да се сподели констатацията на съда, че свидетелските показания са твърде общи, поради което не доказват проявлението на неимуществени вреди в личната сфера на ищеца. Твърденията в исковата молба са за понесени от ищеца морални вреди, изразяващи се в негативни психични преживявания - унижение и душевен дискомфорт, силно неудобство пред близките хора и пред хората, които били наети за извършване на строежа, притеснения за собствеността и за вложените в имота средства, а тези твърдения се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели. Съдът е формулирал противоречиви съждения, посочвайки, от една страна, че след проблемите с имота на ищеца край язовир "Батак" настъпила промяна в емоционалното му състояние, а от друга, че нямало доказателства ищецът да е имал притеснения и тревоги. Административният съд коментирал липсата на доказателства, че К. Тумбалев е заболял от захарен диабет след издаването на наказателните постановления, макар исковата молба да не съдържа такова твърдение. Всъщност ищецът е твърдял, че тревогите са се отразили върху здравето му, което е установено от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза и от показанията на свидетелите. С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение, изразяващо се в превратно тълкуване на събраните в първоинстанционното производство доказателства, решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен предявения от К. Тумбалев иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, заедно със законната лихва, и делото да се върне за ново разглеждане в тази част. Тъй като производството по делото продължава, разноски на страните не се присъждат. Разноските, съответни на размера на иска, за който производството продължава, ще се присъдят в зависимост от крайния изход на спора. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд