Решение № 9868 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15824/2013 г.

Решение № 9868 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15824/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Месокомбинат Ловеч" АД, седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. "Бяло море" № 12 срещу решение № 5555 от 19.08.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 1416/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Месокомбинат Ловеч" АД срещу решение № 370 от 25.10.2012 г. на заместник-председателя на Патентното ведомство, с което е отхвърлено искането му за заличаване на регистрацията на комбинирана марка НАРОДЕН, регистрационен № 55579, с притежател "Белла България" АД.

Касационният жалбоподател - "Месокомбинат Ловеч" АД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приложил чл. 9 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и необосновано приел, че исканата от закона функция на марката е осъществена. Не отчел, че като част от речта думата "народен" е качествено прилагателно име, което указва признака на предмета, не е неговото свойство или качество. Признака "народен" би могъл да се използва за неопределен брой предмети, различни и разнородни по своя вид и характер, без да указва необходимата специфика, въз основа на която потребителят да е в състояние да отличи стоките, които носят тази марка от други. Сочи, че самото значение на думата "народен", нейното разпространение и използване в българската реч не предполага възможност за създаване на отличителност на стоките. Излага подробно значенията, които думата "народен" има и прави извод, че тя обективно не може да изпълнява функцията на марка по смисъла на чл. 9 ЗМГО. Счита, че използваната дума "народен" в комбинираната марка не може да преодолее невъзможността за отличаване на стоките на едно лице от тези на други. Самото изображение е базирано изцяло на вписаната в неговия център дума и не носи други отличителни символи и/или знаци, както и не съдържа характерни за формата елементи и поставени други отличителни знаци освен думата "народен".

Неправилно счита и приложението от съда на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО, тъй като марката не съдържа други отличителни белези, които могат да й придадат индивидуалност и отличителност, за да преодолее визираната в нормата забрана. Позовава се на съдебна практика - административно дело 6158/2007 г. на Върховния административен съд.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Касаторът се представлява от адв. Анастасия Дюлгерова, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - заместник-председателят на Патентното ведомство, счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Венцислав Енчев.

Ответникът по касационната жалба - "Белла България" АД, счита същата за неоснователна. Изводите на съда за неприложимостта на чл. 11, ал. 1, т. 2 и 4 ЗМГО спрямо регистрираната марка са правилни, формирани в съответствие с материалния закон и обосновани. Правилно съдът приел, че марката НАРОДЕН, бидейки графично съчетание от дума, геометрични фигури и цвят изпълнява изискването на чл. 9, ал. 1 ЗМГО, защото знаците, от които се състои, са сред изброените в чл. 9, ал. 2 ЗМГО. Правилно съдът приел, че комбинацията прави знака разпознаваем от потребителите като думата "народен" е носител на информация за потребителите и създава у тях асоциация с определени стоки и услуги.

Правилно съдът приел, че не съществува директна и конкретна връзка между думата "народен" в процесната марка и стойността на нейните стоки, защото думата не се използва обичайно само в смисъл на ниска цена, а се създават разнообразни асоциации. Счита, че марката отговаря на въведените с Методическите указания за прилагане на чл. 11 ЗМГО принципи. Сочи, че касаторът не оспорил придобитата отличителност на процесната марка за каквито и да било стоки пред първоинстанционния съд, поради което оспорването в тази насока е извън предмета на спора. Счита за некоректно позоваването на решението по административно дело № 6178/2007 г., тъй като става въпрос за приложение на Закона за конкуренцията. Сочи друга съдебна практика.

Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. претендира направените по делото разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът се представлява от адв. Александра Семерджиева, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Направените от съда изводи, че регистрацията на марка "НАРОДЕН" отговаря на определението за марка в чл. 9, ал. 1 ЗМГО и не е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 2 и 4 ЗМГО, при което не се поражда правомощие по чл. 26, ал. 1 ЗМГО счита, че следва да бъдат споделени. Правилно съдът приел, че словесният елемент на марката не може да се свърже със стойността на предлаганата стока или услуга, а се свързва с народа, с неговите традиции, с неговия бит и философия, включително на хранене. С оглед на това обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, съдът приел от фактическа страна, че

1. Комбинирана марка, рег. № 55579, е:

а) с притежател "Белла България" АД;

б) заявена за регистрация на 17.09.2004 г., регистрирана на 04.09.2006 г. и срок на закрила до 17.09.2014 г.;

в) защитени цветове - червен, бял и черен и изглежда така:

г) за стоки класове 20 - пластмасови контейнери за опаковки, сандъци за месо, неметални сандъци от дърво и пластмаса;

клас 29 - месо, риба, дивеч; местни екстракти; колбаси; кренвирши; консервирани, сушени, варени и печени плодове и зеленчуци; желета, конфитюри и компоти; яйца, мляко и млечни произведения; хранителни масла и мазнини; и

клас 30 - кафе, чай, какао, захар, ориз, тапиока, саго, заместители на кафе; брашно и произведения от зърнени храни, хляб, сладкиши и захарни изделия, сладоледи; мед; мая, бакпулвер; горчица; оцет, сосове (подправки); подправки; лед; на Международната класификация на стоки и услуги.

1. По искане, вх. № 69-00-1347 от 27.05.20011 г. на "Месокомбинат Ловеч" АД е образувано производство по заличаване на регистрацията на марката. Искането е основано на твърдението, че процесният знак не отговаря на определението за марка, дадено в чл. 9, ал. 1 ЗМГО, и регистрацията е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 2 и 4 ЗМГО.

1. С решение 370 от 25.10.2012 г. заместник-председателят на Патентното ведомство отхвърлил като неоснователно искането за заличаване.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че решението е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел, че марката се състои от знаци, неизчерпателно посочени в чл. 9, ал. 1, изречение 2 ЗМГО, формално изпълнява изискването на чл. 9, ал. 1 ЗМГО и по принцип може да изпълнява функциите да отличава във възприятията на потребителите стоките на едно лице от тези на друго. Приел, че комбинацията от доминиращ словен елемент - прилагателното "народен", фигуративни елементи и съчетание от цветове прави марката разпознаваема и в състояние да отличи стоките, за които е регистрирана. Приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че словният елемент, в съчетание с фигуративни елементи и комбинация от цветове не предполага възможност за отличителност. Приел, че не е налице хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО, тъй като не съществува пряка връзка между словния елемент "народен" и стойността на стоките, за които е регистрирана марката, тъй като думата не е обичайно използвана в смисъл на ниска цена. Знакът поражда асоциация едновременно за познат, традиционен и достъпен вкус.

Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

Твърдяните от касатора пороци на съдебното решение, представените доводи в тяхна подкрепа и възраженията на ответника сочат, че предмет на касационната съдебна проверка е съответствието на съдебното решение с материалния закон.

Касаторът счита, че съдът не приложил правилно чл. 9, ал. 1 ЗМГО, тъй като процесната марка не е знак, който е способен да отличава стоките на едно лице от тези на друго. Основният довод на касатора е, че употребената в марката дума "народен" е качествено прилагателно име, което указва признак на предмета, без да указва необходимата специфика, въз основа на която потребителят да е в състояние да отличи стоките, които носят тази марка от други. Тоест, макар да не сочи изрично, той счита, че е налице нарушение на абсолютните основания за отказ от регистрация по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗМГО.

Действително, както сочи и касаторът, марката е знак, чието основно предназначение е да отличи дадени стоки от други и който може да бъде представен графично. По делото е безспорно, че процесната марка може да бъде и е представена графично - състои се от фигура, букви, рисунки, комбинация от цветове. Следователно тя е знак, който отговаря на изискванията за марка по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗМГО, поради което не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗМГО.

Процесната марка е комбинирана и за да се прецени изпълнява ли тя функциите си да индивидуализира дадена стока и да бъде идентификатор, по който потребителят отличава тази стока от останалите, е необходимо преценката да се извърши по отношение на марката в цялост, а не по отношение на отделни нейни компоненти. Изхождайки от това принципно разбиране за оценка на марката съдът счита за необходимо да посочи, че по принцип изложените от касатора доводи за морфологията на думата "народен" - качествено прилагателно, и за семантиката на думата - в пряк и в преносен смисъл - евтин, достъпен и произлизащ от народа, отнасящ се до народа, принадлежащ на народа, свързан с народа, макар и по принцип да са правилни, в случая не могат да доведат до извод за липса на отличителност, тъй като става въпрос за комбинирана марка. Не може един от елементите на марката да бъде тълкуван изолирано от останалите и само с оглед на това да бъде направен извод за липса на отличителност.

В случая от изображението на самата марка е видно, че думата "народен" е в съчетание с фигура, рисунка и шрифт, които в своето цялостно въздействие не оставят съмнение за смисъла, в който думата е употребена - произлизащ от народа. Употребената в марката фигура безспорно се свързва с мотив от чипровски килим - т. нар. "огнивца". Тази геометрична форма е трайно установена в съзнанието на българския потребител и е свързвана еднозначно с историческите корени на българина, с бита на неговите предци, с нещо, което той възприема като свое културно наследство и традиция. Същото въздействие има и използваната в марката рисунка - начупена линия, която представлява мотив от народна шевица. Нейното очертаване с бял цвят на червен фон не оставя съмнение за контекста, в който трябва да бъде разглеждано лексикалното значение на думата "народен". Българската шевица е емблематична и пряко свързвана с нещо, което принадлежи на народа, произхожда от народа и символизира народната култура, бит и традиция, не и с нещо, което е евтино. Към същия смисъл на употребената дума води и използваният шрифт с архаичен облик, чрез който е изписана думата "народен".

Следователно, както правилно приел и съдът, марката, в своята съвкупност, притежава необходимата отличителност и е в състояние да идентифицира стоките, за които е регистрирана от идентични или сходни стоки, поради което не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО.

Касаторът счита, че съдът неправилно приложил и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО, но видно от изложеното и от самата марка, тя не се състои, както правилно приел и съдът, изключително от знаци и означения, които указват вида, качеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките. Напротив. Марката в своята цялост, в т. ч. и думата "народен" в описания по-горе контекст, не установяват пряка връзка със стойността на стоката, а поражда асоциации за нещо познато, традиционно, мило, свидно, обично и чрез тази асоциация въздейства върху способността на потребителя да идентифицира и открои стоките, за които е регистрирана.

Що се отнася до довода на касатора, основан на решение № 8911 от 28.09.2007 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 6158/2007 г., то следва да се посочи, че първо, това съдебно решение няма за предмет законосъобразността на регистрацията на процесната марка, а законосъобразното използване от касатора на негова марка. И второ, съдебното решение не установява нито по отношение на страните по спора, част от които са страни и по настоящото съдебно производство, нито a proiri "че марките "народен" са знак, който не е способен да отличава стоките". Такъв генерален извод не може да бъде направен още по-малко да бъде обвързващ страните по настоящия спор.

Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Касаторът не сочи конкретни доводи за необоснованост на съдебното решение, но видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона, поради което твърдението му за този порок на съдебното решение е неоснователен. Макар да твърди, че съдебното решение е постановено и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на това отменително основание. При извършената проверка съдът не констатира допуснати каквито и да било процесуални нарушения от съда.

С оглед на горното обжалваното решение е правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответниците искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на общото събрание на Върховния административен съд съдът следва да осъди "Месокомбинат Ловеч" АД да заплати на Патентно ведомство, юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, и на "Белла България" АД направените по делото разноски. Разноските за органа са за процесуално представителство от юрисконсулт и размерът им съдът следва да определи на 300,00 лв. с оглед на § 1 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските за "Белла България" АД, видно от представените по делото договор за правна защита и съдействие от 28.10.2013 г., фактура № 310 от 12.02.2014 г. и извлечение от разплащателна сметка са в размер на 900,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд