Решение № 529 от 17.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

С решение 74 от 28.02.2022г., постановено по адм.д. 172/21г. Административен съд Стара Загора, седми състав, е отменил по жалба на Ж. Колев, действащ като ЕТ Сън Шайн Ж. Колев , [ЕИК], със седалище [населено място], изцяло ревизионен акт Р - 16002420002079 - 091 - 001 от 04.12.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 129 от 19.02.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика -гр.Пловдив, с който са установени задължения по ЗДДС и е отказан данъчен кредит в размер на 190 531,99лв. и лихви за забава в размер на 26 545,37лв. С решението съдът е осъдил Д ОДОП -гр.Пловдив да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 8850лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. Райчева в качеството й на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд гр.Стара Загора е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Стара Загора и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира се заплащане на разноски за двете инстанции юрисконсулско възнаграждение и заплатена държавна такса.

Ответният по касационната жалба Ж. Колев, действащ като ЕТ Сън Шайн Ж. Колев , [ЕИК], със седалище [населено място],общ.Братя Даскалови, обл.Стара Загора, чрез своя процесуален представител адв. Н. Апрахамова взема становище за неоснователност на касационната жалба на директор на Д ОДОП -гр.Пловдив. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение,че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд Стара Загора е отменил по жалба на Ж. Колев, действащ като ЕТ Сън Шайн Ж. Колев , [ЕИК], със седалище [населено място], изцяло ревизионен акт Р - 16002420002079 - 091 - 001 от 04.12.2020г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 129 от 19.02.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика -гр.Пловдив, с който са установени задължения по ЗДДС и е отказан данъчен кредит в размер на 190 531,99лв. и лихви за забава в размер на 26 545,37лв. Съдът е описал /и то твърде подробно/ установените факти и обстоятелства в хода на ревизията, както и констатациите на приходните орган, поради които не е признато право на данъчен кредит по процесните фактури. Съдът е възпроизвел подробно в решението и събраните в хода на съдебното производство доказателства показанията на разпитаната свидетелка Д. Делева, както и заключенията на вещите лица по назначените съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи. На стр.34 35 от решението са изложени мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма,подписан е с квалифицирани електронни подписи, при спазване на административно-производствените правила. След това решаващият съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочената част. Мотивите на тази част от решението започват от стр.35 от решението, л.2035 от първоинстанционното дело, до края на същото стр.41, л.2038 от делото. Същите са твърде подробни, за да бъдат преповтаряни в настоящето съдебно решение, като в сбит вид същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Възпроизведени са събраните в хода на ревизията доказателства относно сключените консултантски договори с Евро инвест консулт Делева ЕООД, както и констатациите за наличие на хипотеза по чл.70,ал.5 ЗДДС, поради които е отказано право на данъчен кредит по фактури 62/ 01.12.2016г. в размер на 4 800лв., 65/31.12.2017г. в размер на 13 000лв. и 86/31.12.2018г. в размер на 13 832,00лв. 2. Изложени са мотиви защо съдът приема за основателно възражението на задълженото лице за нарушен основен принцип на данъчното производство принципът за обективност /чл.3 ДОПК/. Изброявайки и анализирайки събраните в хода на ревизията и на делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на експертите /стр.37 38 от решението, л.2036 от делото/ решаващият съд е приел, че в представените писмени доказателства вида на услугите са индивидуализирани по вид, обем и стойност, налице са доказателства за плащане. Акцентирано е, че органът по приходите не е направил усилие да установи изложеното от подизпълнителите, че изготвените по силата на договорите за консултиране документи са представени в Община Братя Даскалово и въз основа на тях има издадени три броя строителни разрешителни. 3. Обоснован е краен извод, че събраните в хода на делото доказателства установяват по несъмнен начин реалното извършване на услугите, поради което констатациите за наличие на хипотеза по чл.70,ал.5 ЗДДС, с което е обоснован отказ за признаване на право на данъчен кредит, са необосновани и в противоречие с материалния закон. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно непризнатото право на данъчен кредит по 15бр. фактури, имащи за предмет авансови плащания по договор за доставка на съоръжения от 20.11.2016г. между едноличния търговец и Евро инвест консулт Делева ЕООД са изложени на стр. 39 41 от решението. Съдът е описал установените факти по отношение на този договор момент на сключване, изменения с подписване на анекси и прочие. Отбелязано е, че чрез заключенията на двете експертизи е установено, че част от договорените съоръжения са доставени. Отбелязано е извършената промяна на мястото на изпълнение на проекта и предприетите в тази насока стъпки за изменения на сключения договор за подпомагане между търговеца и ДФ Земеделие . Акцентирано е, че договорените доставки на съоръжения, във връзка с което са направени авансови плащания, са свързани неизменно с поет ангажимент от едноличния търговец по мярка от ПРСР 2014 2020г., за което има сключен договор с ДФ Земеделие . Съобразявайки събраните по делото писмени доказателства договорът за доставка на съоръжения от 20.11.2016г. , анексите към него, договорът с ДФ Земеделие от 2018г., данните по двете експертизи, решаващият съд е приел, че по всяка една от процесните 15бр фактури е възникнало право на данъчен кредит. За обосноваване на този извод в продължение съдът е направил тълкуване на относимите правни разпоредби чл.25,ал.7 ЗДДС, чл.167 от Директива 2006/112, възпроизвел е тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по дело С 419/02г., направено е и позоваване на практика на Върховния административен съд. Изграден е извод, че по делото са налице категорични доказателства за извършени доставки на част от договорените съоръжения, което е удостоверява реалност на тези доставки и е една индиция за реално осъществяване в бъдеще и на останалите доставки на другите части от съоръженията, тъй като те следва да са в съвкупност за да има изпълнение и по договора с ДФ Земеделие , съответно да не възникнат основания за налагане на финансови корекции по този договор.

Направен е краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт в оспорената му част, което обосновава необходимостта от неговата отмяна.

Решението на Административен съд гр.Стара Загора е не правилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В касационната жалба на директора на Д ОДОП -гр.Пловдив се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд Ст.Загора поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Същите ще бъдат разгледани според посочените по-горе две части на съдебното решение.

По отношение на отменителната част от съдебното решение относно непризнато право на данъчен кредит по три броя фактури 62/ 01.12.2016г. в размер на 4 800лв., 65/31.12.2017г. в размер на 13 000лв. и 86/31.12.2018г. в размер на 13 832,00лв., имащи за предмет плащания на услуги по два броя консултански договори сключени с Евро инвест консулт Делева ЕООД се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е извършил внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства и неправилно е приел, че консултантските услуги по двата договора са извършени. Посочва се, че не е съобразено обстоятелството, че макар и да е има договорено с анекс удължаване на срока за изпълнение на инвестицията, по делото не е представено доказателство, че е постигнато съгласие с ДФ Земеделие за изменение на мястото на изпълнение на инвестицията от [населено място] в [населено място], и двете на територията на Община Братя Даскалови, а консултантските договори са сключени за обект в [населено място]. Твърди се още, че решаващият съд не е съобразил липсата на доказателства за реалното изпълнение на услугите, в това число разменена кореспонденция между възложител, изпълнител и подизпълнители, осчетоводени разходи във връзка с извършване на услугата и прочие.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

Както бе посочено, решението на първоинстанционния съд е твърде детайлно и обстойно, с излагане на констатациите на ревизиращите органи за отричане на право на данъчен кредит, доказателства, въз основа на които те са изградени, възраженията на задълженото лице, ангажираните от него доказателства писмени, гласни и назначена съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, очертаване на правната рамка. Прието е, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин реалното изпълнение на консултантските услуги по двата договора. Прието е още, че ревизиращите органи не са изпълнили изискванията, които им налага принципа за обективност, установен в чл.3 ДОПК, и не са извършили внимателен и изчерпателен анализ на всички представени пред тях доказателства.

Решаващият съд е акцентирал на водещия елемент за реалността на подобен род доставки предаването на предмета на услугата, в случая на консултации в строго определена сфера, от изпълнител на възложител. Съдът е направил разграничение на предмета на двата консултантски договора, първият от 20.05.2016г., с предмет консултиране по ПРСР 2014 2020г., а вторият от 20.07.2016г. с предмет цялостно консултиране по подмярка 4.1 от мярка 4 Инвестиции в нематериални активи по ПРСР 2014 2020г. и там начина на предаване на крайния резултат. По отношение на втория договор е акцентирано, че въз основа на изработените от подизпълнителите отделни проекти се е стигнало както до сключване на договор с ДФ Земеделие за безвъзмездно подпомагане на инвестицията, така и до издаване на строителни разрешения за въпросните обекти от страна на Община Братя Даскалови, където се съхранява и изготвената документация по консултантския договор от 20.07.2016г. Обърнато е внимание и на изготвения от упражняващото технически надзор дружество Геодет ЕООД комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания за строежите, като е прието, че той е годно доказателство, установяващо реалността на извършената консултантска услуга.

Настоящата инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд, като ги намира за необосновани на данните по делото и при липса на анализ на всички относими към спора доказателства. Независимо от обема на изложените мотиви, в тях липсва отговор на много от доводите на ревизиращите органи за липса на реална доставка по въпросните три фактури.

Видно от данните по делото, ревизиращият екип е отказал да признае право на данъчен кредит по процесните три фактури със следните аргументи: По отношение на първия консултански договор и издадената във връзка с него фактура е посочено, че представения доклад няма изведени и записани конкретни препоръки, направени изводи и конкретни предложени, касаещи стопанската дейност на ревизираното лице. Прието е, че липсва и извършен конкретен анализ по какъв начин би се отразило на стопанската дейност на търговеца участието му по някоя от предложените мерки от Програмата за развитие на селските районни. Като аргумент е посочено, че на заглавната страница на доклада е отбелязано Съгласно консултантски договор от 20.05.2020г , какъвто договор няма сключен между страните.

Към този и следващия консултантски договор са изложени още следните аргументи:

• Консултанските договори са свързани с подписването на договор за подпомагане между едноличния търговец и ДФ Земеделие . Според последния, проектът който се подпомага оранжерии, помощни сгради и фотоволтаична централа, следва да се изгражда в землището на [населено място], общ. Братя Даскалови. Реализация на такъв обект в землището на [населено място] не е започвало, а според представените доказателства обектът се реализира в землището на [населено място]. Задълженото лице твърди, че има отправено предложение до ДФ Земеделие за промяна на мястото на изпълнението на инвестицията, но доказателство за подписано споразумение между него и фондът няма представено.

• Съгласно сключеният договор между ЕТ и ДФ Земеделие обектът следва да бъде изграден към 15.09.2020г. Към тази дата няма изграден такъв обект. Според съставен в хода на ревизията протокол 1555427 от 16.09.2020г. от извършена проверка на място в [населено място], при която е констатирано, че няма указателни табели, че се изпълнява проект на ЕТ Сън Шайн Ж. Колев и няма реализирано строителство.

• Наведен е и довод за свързаност между лицата ,обоснован с това, че изпълнителят Евро Инвест Консулт Делева ЕООД, представляван от Д. Делева, е пълномощник на ревизираното лице по изпълнение на проекта, тя води счетоводството на лицето, същата има реализиран подобен проект, в непосредствена близост до обекта на търговеца, нейните родители са отпуснали заем на търговеца за финансиране на дейностите, които са извършвани от Евро инвест Консулт Делева ЕООД.

• Посочено е още, че липсват доказателства за предаване на извършената работа по сключените договори между прекия изпълнител Евро Инвест Консулт Делева ЕООД и подизпълнителите, а някои от тях и отричат, да са изпълнявали подобни проекти.

• Установени са редица несъответствия в представените проекти, конкретно посочени в ревизионния доклад, които поставят под съмнение доколко въпросните проекти са свързани с дейността на едноличния търговец.

• По отношение на фактурите, свързани с договора от 20.07.2016г. е изложен и аргумент, че доколкото са свързани с конкретен проект по мярка, фактурите следва да отговарят на изискванията на чл.32,ал.2, т.2 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., според която допустимите разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и управлението на проекта и разходите за правни услуги, като част от разходите по ал. 1 не могат да превишават: пет на сто от допустимите разходи по ал. 1, т. 1 13 за проекти с включени инвестиции за създаване на трайни насаждения и/или строително-монтажни дейности и/или оборудване и/или машини, но не повече от левовата равностойност на 35 000 евро, а процесните фактури значително надвишават тази сума.

В съдебното заседание и в писмената си защита пред първоинстанционния съд ответната страна Д ОДОП Пловдив е направила редица възражения както срещу кредитирането на показанията на свидетелката Д. Делева, така и срещу част от изводите на вещите лица по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Всички тези доводи на органа по приходите по същество не са намерили отговор в първоинстанционното решение.

Съгласно чл.142,ал.1 АПК във вр. с§2 ДР ДОПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а според алинея втора установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

В същото време чл.220 АПК установява забрана за фактически установявания, като определя, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Според чл.219,ал.1 АПК за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства.

Основните доводи на органа по приходите за липса на реални доставки по фактурите, свързани с двата консултантски договора, се изразяват както в липса на доказателства за реалното изпълнение и предаване на услугите, така и в това, че услугите не са използвани в икономическата дейност на задълженото лице, тъй като към момента на провеждане на ревизията проектът за който те са насочени не е бил започнат.

Във връзка с изпълнението на проекта в съдебното производство са представени множество писмени доказателства.

Такива са представени и пред настоящата съдебна инстанция с две молби: първата от 26.04.2022г. /входирана под 2595 от 26.04.2022г. по описа на Административен съд Стара Загора/ и приложена на л.31 от настоящето дело, а втората в съдебното заседание на 13.12.2022г. /л.51 от настоящето дело/, към които са приложени многобройни писмени доказателства, в това число подписани анекси са удължаване на срока на изпълнението на обекта по договора с ДФ Земеделие , така и свързани със започнато изпълнение на строителството на обекта и достигане на определен етап на завършеност. Поради забраната за нови фактически установявания те няма как да бъдат обсъдени от настоящата съдебна инстанция, независимо че са относими към спора.

Предвид допуснатото процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в липсата на произнасяне по съществени доводи на страна /чл.172а,ал.2 АПК /, както и наличието на множеството нововъзникнали доказателства, относими към спора, за които има забрана за обсъждане от касационната инстанция, решението на първоинстанционния съд в тази му част следва да бъде отменено и при условията на чл.222,ал.2,т.1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени както доводите на приходната администрация на липса на реални доставки по трите процесни фактури, така и следва да бъдат обсъдени и преценени като относими или неотносими всички нововъзникнали доказателства, представени от задълженото лице. Освен всички изложено следва да бъде преценено дали извършените услуги са свързани със стопанската дейност на задълженото лице, предвид на това, че проектите са изработени за конкретен обект в едно населено място, а същият се изпълнява в друго такова, и по делото са налице множество доказателства, които установяват преработване на проектите /независимо от твърдението на страната, че обектът остава същият и в другото населено място/, за да бъдат реализирани в новото място, като при необходимост може да бъде назначена съответната експертиза.

В касационната жалба на директора на Д ОДОП Пловдив против отменителната част от решението, касаеща част от ревизионния акт относно непризнато право на данъчен кредит по 15бр.фактури с предмет авансово плащане по договор за доставка на съоръжения от 20.11.2016г., също сключен между ЕТ и Евро инвест консулт Делева ЕООД, се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства е прието, че въпросните авансови плащания са свързани с реално извършени впоследствие доставки на съоръжения, че не може да бъде споделен извода на административния съд, че доставката на тези съоръжения след приключване на ревизионното производство не промяна извода, че факта на доставката на тези съоръжения е реалност на бъдещата доставка.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

При правилно установени и възпроизведени факти първоинстанционният съд е направил неправилен и необоснован извод, че въпросните 15бр. фактури с предмет авансово плащане по договор са свързани с реално извършени в бъдещи доставки, поради което ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част.

Съгласно чл. 25, ал. 7 ЗДДС когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, ал. 3 и ал. 4 се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането/за размера на плащането/. Визираната разпоредба е аналогична с нормата на член 65 Директива 2006/112/ЕО, която представлява отклонение от правилото на член 63 Директива 2006/112/ЕО и като такова трябва да се тълкува стеснително.По отношение на нея в т. 45 от тълкувателно приложимото Решението по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, C- 419/02, съдът посочва, че представлява отклонение от правилото на чл. 63 и като такова трябва да се тълкува стеснително. В т. 48 той уточнява още, че за да бъде ДДС изискуем, преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане /така и Решение от 3 май 2012 г. по дело Lebara, C- 520/10, т. 26). При условие, че са осъществени авансови плащания за все още неопределени точно доставки, СЕС сочи, че те не подлежат на облагане с ДДС - т. 31 от Решение по дело MacDonald Resorts, C - 270/09.

По делото е представен сключеният договор за доставка на съоръжения от 20.11.2016г. между ЕТ Сън Шайн Ж. Колев и Евро инвест консулт Делева ЕООД. Към договора има приложение 1, като в него страните са описали видовете работа /съоръжения, които следва да се доставят, тяхната единична цена, крайна стойност, като същите касаят обект оранжерии, помощно обслужващи сгради и фотоволтаична система 29,96 kWp., на обща стойност 1 327 674,26лв. без ДДС. След сключването на договора с ДФ Земеделие е сключен анекс към договора, с което стойността на договореното е променена на 1 483 930,42лв. без ДДС, а началото на срока на доставка е променено на деня, в който възложителят /ЕТ/ заплати минимум 70% от стойността на договора, или 1 038 744,20лв.

Решаващият съд е приел, че от заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза се установява факта на доставката на част от договорените съоръжения. Принципно този извод на съда е неправилен, доколкото факта на доставката на определени вещи /някои индивидуални, други родови/ следва да бъде установен било чрез предаването им, било чрез индивидуализирането им. В случая още в хода на ревизионното производство от страна на задълженото лице са представени приемо-предавателни протоколи, подписани между него и изпълнителя, за доставка на част от съоръженията като котелна инсталация на биомаса с пелети, конструкции метални за фотоволтаични панели, различни видове инвентори, ограничител на изходяща енергия, адаптер за дистанционно следене и мониторинг, хибриден соларен диспечър, акумулатор, кит табло комуникации, апарат за отчитане на качествени и полуколичествени тестове.

Във въпросните фактури за авансово плащане няма отбелязване плащането към кой от отделните елементи от приложение 1 към договора се отнася, за да бъде направена привръзка между извършеното авансовото плащане и извършените впоследствие доставки.

В конкретния случай има уговорени елементи на доставките, но от данните по делото се установява, че тези доставки не са изпълнени в уговорения срок, което обстоятелство не се оспорва от ревизираното лице.

Принципно в съдебната практика се приема, че за да бъде ДДС изискуем, преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане При условие че са осъществени авансови плащания за все още неопределени точно доставки, те не подлежат на облагане с ДДС.

От разпоредбите на чл. 86 и чл. 68 ЗДДС, както и от самият механизъм на данъка добавена стойност следва извода, че данъкът добавена стойност при авансови плащания е във функционална зависимост от реалното изпълнение на договорените бъдещи доставки.

По тази част от спора важи също голяма част от изложеното по-горе относно реалността на доставките по консултантските договори : - необсъждане на всички доводи на приходната администрация, в това число че липсва реализиран обект, наличието на свързаност между лицата, и прочие, и за тази част от спора са относими множеството новопредставени доказателства за нововъзниканили факти.

Това обуславя отмяна и на тази част от решението и при условията на чл.222,ал.2, т.1 АПК връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на спора следва да бъдат обсъдени всички доводи на страните, в това число и констатациите на органа по приходите за липса на реално извършени доставки свързани с авансовите плащания. Следва да бъдат обсъдени от първоинстанционния съд и следните относими обстоятелства:

1. При това си съдържание фактурите отговарят ли на изискването да съдържат цялостна и подробна информация за данъчното събитие, във връзка с което е извършено авансовото плащане.

1. Налице ли е изпълнение /доставка/ на стоки и с какви доказателства е установено /съдебно-техническата експертиза не може да бъде годно доказателство в тази насока/.

1. Може ли да бъде направена привръзка между процесните фактури и извършените до момента доставки, като при необходимост бъде поставена допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза.

1. Какво е значението на забавата на задълженото лице за реализиране на изпълнението и дали тази забава няма за последица пълно неизпълнение с последица непризнаване на право на данъчен кредит.

1. Наличието на данъчната измама предвид посочената по-горе свързаност между лицата.

При условията на чл.226,ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по въпроса за разноските за водене на делото в настоящата инстанция.

Водим от горното и на осн.чл.222,ал.2,т.1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,