Решение № 11034 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6406/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Каро Трейдинг" ООД срещу решение 8128/10.03.2025 г., постановено по адм. дело 260/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Каро Трейдинг ООД, ЕИК: 131070485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Гоце Делчев (сграда "Крит") бл. 22, вх. В, aп. 1В, срещу Ревизионен акт Р-29002922007430-091-001/01.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, в частта, потвърдена с Решение 1612/14.11.2023 г. на зам.-директора на дирекция ОДОП София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема предявената жалба за неоснователна, а административният акт за законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административният съд е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. След съвкупен анализ на събраните доказателствени източници, съдът кредитира и извършеното от органите по приходите преобразуване на счетоводния финансов резултат в посока увеличение при определяне на данъчния финансов резултат на основание на чл. 78 от ЗКПО във връзка с чл.15 и чл.16 от ЗКПО с неотчетен приход, съставляващ общата годишна стойност на наемната месечна цена за периодите, за които е констатирано движение на автомобилите за лични нужди. Тези съображения са счетени за основателни от решаващия състав на първоинстанционния съд, което настоящата инстанция счита за неправилно и необосновано заключение. Видно от документите представени по делото се установява, че за автомобилите с с регистрационни номера [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер] и автомобил с per. номер [рег. номер] са използвания за процесния период от ръководните кадри на дружеството при командировки в страна за осъществяване на дейността на дружеството, която през ревизирания период е промишлено и гражданско строителство, строителство на водопроводни и канализационни мрежи, строителство и възстановяване на пътища и принадлежаща инфраструктура и др. Видно от приложените по делото документи се установява, че използването на горепосочените автомобили се е осъществявала с нарочни заповеди за командироване, като за всяко пътува се е издавала конкретната заповед, в която изрично е посочено: командированото лице, заеманата от него длъжност, обектите, които ще бъдат посетени, датите на които ще бъдат посетени същите и автомобила с който ще пътува командированото лице. Към всяка заповед за командировка е представен в изискуемия срок доклад за извършеното по време на командировката. Извършените пътувания са вписани в Пътните книжки на леките автомобили, която е надлежно попълнена с данни за командированите лица, датите на командироване, маршрутите, километраж при тръгване, километраж при връщане и изминати километри, име, фамилия и подпис на лицето управлявало моторното превозно средство. Процесните документи въз основа, на които е и изготвена приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза са представени в хода на ревизионното производство, а не след приключване на същото, респективно съдът няма основание да твърди, че процесните документи са с невярно съдържание, съответно да не кредитира същите като доказателства. Предвид изложеното се налага изводът, че липсват законови пречки представените пътни книжки, заповеди за командировки и заповеди от работодателя за ползване на моторни превозни средства за служебни нужди да не бъдат кредитирани като доказателство в настоящото производство. Така представените документи от дружеството, представляващи пътни книжки, заповеди за командировки и заповеди от работодателя за ползване на моторни превозни средства за служебни нужди са в противоречие с изводите на съда, че автомобилите са използвани за лични цели, различни от икономическата дейност на ревизираното лице. Игнорирайки липсата на доказателства за горепосочените факти и обстоятелства и възприемайки безкритично изводите на ревизиращия екип, Административен съд София - град е постановил необосновано решение, в противоречие с материалния закон. На следващо място от съда не е съобразен фактът, че ползването на автомобилите за пътувания е било в рамките на 4-5 дни месечно, тоест не е ежедневно или в по- голяма част от времето, през което са били собственост на дружеството, което е пряко доказателство, че са ползвани за икономическата дейност на дружеството, а не за лични нужди. Тъй като липсват доказателства, че автомобилите са използвани и са били на разположение на съдружниците и служителите на дружеството за лични нужди или за икономическата дейност в рамките на цял месец, през който са налице данни за движение на автомобилите, в ревизионното производство неправилно е определена данъчната основа, представляваща месечните разходи за амортизации, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. Месечният разход за амортизация за съответния данъчен период е приложим съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС при условие, че активът /автомобилите/ предоставен за ползване, независимо от целите на пътувания, на лицата за цял месец, а не за определени дни от месеца. При определяне на дневна наемна цена на пазарен принцип за ползване на автомобил между независими търговци в себестойността на услугата се включва приспадащият се дневен разход на амортизация, а не разхода за амортизация за целия месец. Данъчната основа на основание чл. 27, ал. 2 от ЗДДС, представляваща разходи за амортизации на дневна база за дните на установено несъответствие, въз основа на който е начислен ДДС за доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 във връзка с процесиите автомобили, съобразно ползването им през месеците и годините за лични нужди на съдружниците и служителите или за цели, различни от икономическата дейност на ревизираното лице са представени в табличен вид в жалбата с/у РА. От гореизложените аргументи се налага безусловно извода, че автомобилите не са ползвани за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице начисления ДДС за данъчни периоди от м.01.2017 г. до м. 12.2020 г., поради което начисленият ДДС за доставка на услуга на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, върху определена данъчна основа по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС е незаконосъобразно. Въз основа на представените доказателства и аргументи по делото се налага безусловно заключението, и че процесните автомобили не са ползвани за цели, различни от икономическата дейност на дружеството и извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат с приходи от наем за 2016 г. в размер на 179673,65 лева, за 2017 г. в размер на 45684,11лева, за 2018г. в размер на 159919,86 лева, за 2019 г. в размер на 79755,35 лева и за 2020 г. в размер на 68167,29 лева е незаконосъобразно. ползването на автомобилите за пътувания е било в рамките на 4-5 дни месечно, тоест не ежедневно или в по-голяма част от времето, през което са били собственост на дружеството, което е пряко доказателство, че са ползвани за икономическата дейност на дружеството, а не за лични нужди. Липсват доказателства, че автомобилите са използвани и са били на разположение на съдружниците и служителите на дружеството за лични нужди или за икономическата дейност в рамките на цял месец, през който са налице данни за движение на автомобилите, в ревизионното производство неправилно е определена наемна цена, представляваща месечните разходи за амортизации. Във връзка с начислените данъчни амортизации за данъчен амортизируем актив с инв. номер 602 - Автомивка - 1/2-17.325 кв.м. гр. София, бул. Сливница 216, за който са начислени данъчни амортизации следва да се съобрази обстоятелството, че същият е ползван от дружеството през 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. за местодомуване на автомобили собственост на дружеството, които са ползвани за икономическата дейност на дружеството. За конкретния данъчен актив са налице предпоставки за начисляването на данъчна амортизация съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗКПО, тъй като данъчния актив е въведен в експлоатация от дружеството. Относно начислените данъчни амортизации за данъчни амортизируеми активи, принадлежащи към рибовъдната ферма находяща се в с. Сливовик обл. Монтана следва да се има предвид, че липсата на приходи е продиктувано от предпоставки и причини, върху които дружеството не може да повлияе. Наличието на неблагоприятни биотични и абиотични фактори на територията на рибовъдната ферма е довело до нарушения на оборота в рибовъдството и е възпрепятствало нормалното рибопроизводство. Липсата на добив на риба и реализиране на икономическа изгода от дружеството е в резултат от непреодолимата сила (форсмажор) на горепосочените неблагоприятни природни въздействия независимо от обстоятелството, че рибовъдната ферма е била в експлоатация през период, по-дълъг от дванадесет месеца през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Мотивите, че реализирането на икономическа изгода от експлоатацията данъчен актив не следва да се обвързва от наличието на непреодолимата сила (форсмажор) е несъстоятелно, тъй като крайният резултат не зависи от действията и волята на дружеството. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в общ размер на 57 931, 01 лева и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. То отговаря на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,