Решение № 3531 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2016 г.

Решение № 3531 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. С. Х. А. от гр. С., чрез адв. Арнаудов и 2. изп. директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит", чрез юрк. Василев и Димитров срещу решение № 3717/01.06.2016 г., постановено по адм. дело № 4969/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. С първата касационна жалба се обжалва решението в частта, с която е признато за недоказано оспорването истинността на докладна записка № ДЗ 13-47/04.03.2015 г., като се иска отмяна на решението в тази част със законните последици. В касационната жалба на изп. директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне жалбата на А. срещу заповед № ПР 20-11-15/09.04.2015 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит". Претендират се разноски за настоящата инстанция-юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и предлага да се остави в сила решението като обосновано, правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, пето отделение намира касационната жалба на Изпълнителна агенция "Медицински одит" за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Касационната жалба на С. Х. А. е процесуално недопустима по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, тъй като решението е с благоприятен за жалбоподателя ефект-административният акт, предмет на контрола за законосъобразност по чл. 146 от АПК е отменен, а произнасянето по процесуалното искане по чл. 193 ГПК е с акцесорен характер, без пряка връзка с предмета на оспорване в процеса и сила на присъдено нещо между страните. Следователно касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част -да се прекрати като недопустимо. Разгледана по същество касационната жалба на изп. директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" е неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ПР 20-11-15/09.04.2015 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит", с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, във връзка с извършено оценяване на изпълнение на длъжността и получена годишна оценка "неприемливо изпълнение" е прекратено служебното правоотношение на А., заемащ длъжността "директор" на Дирекция "АПСИО". За да постанови този резултат, решаващият съд приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемия срок, но при допуснати съществени процедурни нарушения при изготвяне на общата оценка при атестиране. След анализ на поставените цели в работния план на служителя за 2014 г., във връзка с точния процент и брой на отменени АА по съдебен ред е прието, че А. не е бил пряко ангажиран със защитата в съдебните производства, успеваемостта не зависи единствено от организиране на защитата, а и от качеството на изготвените в агенцията АА /АУАН/. Освен това е преценено, че А. не е бил сезиран от началник отдел "АПО" за евентуални проблеми и трудности в работата, свързани със защитата срещу оспорените актове. Изложени са подробни мотиви и по липсата на конкретни факти и данни за останалите недостатъци в работата на А., като е прието, че се съдържат общи формулировки, някои от които се опровергават от доказателствата по делото, а други сочат на неизпълнение на служебни задължения, а не на неизпълнение на индивидуалния работен план. Освен това е установено, че при междинната среща от 25.07.2014 г. оценяващият ръководител Е. е посочил, че А. притежава изключителни способности да ръководи и организира процеса на работа в дирекцията. Предвид това е изведен и решаващият правен извод за необективност на общата оценка, още повече, че три поредни предходни годишни оценки са за изпълнение, надвишаващо изискванията. Обсъдени са и доводите за недопустимо игнориране от контролиращия ръководител на становището на оценяващия ръководител по междинната оценка във връзка с чл. 10 от АПК. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички доводи на страните, независимо от установеното съществено нарушение на процедурата- несъответствие между етапите в процедурата по оценяване. На междинната среща, като задължителен етап в процедурата по оценяване, изпълнението на А. е прието като "изключително", без да са дадени конкретни насоки на оценявания. Следователно констатациите и коментара на оценяващия ръководител от междинната среща са позитивни, като те отразяват резултатите за половината от оценявания период. Това безспорно обстоятелство изключва възможността за обективност на поставената най-ниска оценка "неприемливо изпълнение" от контролиращия ръководител, който не разполага с правомощия за игнориране или ревизия на оценката от междинната среща. Изложеното обуславя извода за необоснованост при определяне на най-ниска оценка за последващия период от шест месеца. Касае се за съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на процесната заповед само на това основание. Това е така, тъй като годишната оценка на изпълнението на длъжността следва да отразява анализ на целия атестиран период, а в случая към 25.07.2014 г. оценяващият ръководител не само, че не е констатирал неизпълнение и не е отправил препоръки към служителя, а изрично е мотивирал впечатления за отговарящо напълно на изискванията изпълнение на възложената работа. Тези констатации от междинната среща показват, че поне за първата половина от оценявания период изпълнението на длъжността от А. е далеч от поставената годишна оценка "неприемливо изпълнение". Обосновани са правните изводи на съда и по допълнително изложените мотиви за незаконосъобразност на оценяването на служителя. Съгласно чл. 16 от НУРОИСДА годишната оценка на А., който е служител на ръководна длъжност е следвало да се постави въз основа на два критерия - степен на постигане на целите от индивидуалния работен план и според показаните от него компетентности. Съответно в чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА е регламентирано при какви условия се поставя оценка "неприемливо изпълнение". За да бъде оценен по този начин, служителят едновременно следва да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на критериите, определени в него, като неизпълнението да е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в Приложение № 1 от НУРОИСДА. Въз основа на извършения анализ и при преценка на съвкупния доказателствен материал от решаващият съд е направен извод, че в конкретния случай не са налице кумулативно разписаните условия на чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА, предвид което незаконосъобразно на служителя е поставена най-ниската оценка "неприемливо изпълнение". Следователно и от събраните доказателства се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяване, регламентирани в чл. 18 от НУРОИСДА във връзка с регламентираната процедура. С оглед на това се явява неоснователно възражението по касационната жалба, че съдът е упражнил контрол за законосъобразност върху правилността на оценката, което е извън правомощията на съдебната инстанция. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като постановено в отсъствие на отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на делото и изрично заявената претенция за разноски от А., такива се дължат, но редуцирани до размера на осъществената защита по касационната жалба на изп. директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" -сумата от 420 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 215, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение