Решение № 15188 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9080/2019 г.

Решение № 15188 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9080/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ДП "Национална компания "Железопътна инфраструктура" (ДП НКЖИ) с ЕИК *********, представлявана от Генералния директор на дружеството К. Папукчийски, срещу решение № 792 от 11.07.2019 г. по преписка № КЗК-436/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е отменено Решение № 4/03.05.2019 г. на касационния жалбоподател за прекратяване на обществена поръчка с предмет: "Изготвяне на ПУП, проектиране, изграждане, гаранционно обслужване и сервизна поддръжка на 2 броя тягови подстанции в ЖП участъка София - Костенец и интегрирането им към SCADA и проектиране, модернизация, гаранционно обслужване и сервизна поддръжка на тягови подстанции Белово и Чирпан и интегрирането им към SCADA", в частта по обособена позиция 4: "Проектиране, модернизация, гаранционно обслужване и сервизна поддръжка на тягова подстанция Чирпан и интегриране към SCADA". В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възложителят изложил мотиви относно становището, че е налице нарушаване на основните принципи на свободна конкуренция, заложени в чл. 2, ал. 1, т. 2 на ЗОП. Извода на КЗК за липса на такива в оспореното пред нея решение бил необоснован и тъй като не са изпълнени задълженията за проучване на всички обстоятелства по жалбата, оспореното решение било постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изтъкват се доводи, свързани с правото на възложителя да прекрати възлагателната процедура на основание чл. 110, ал. 2 от ЗОП. Твърди се, че е налице противоречие в решението на КЗК, тъй като от една страна се посочвало, че за прекратяване на процедурата е необходимо излагането на достатъчно конкретни мотиви, а от друга, че на практика такива в оспорения пред нея акт не били изложени. От съда се иска да отмени обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски съобразно представен списък, като се прави възражение за прекомерност на претендираните такива от насрещната страна. Ответниците по касационната жалба, Обединение "Електра" ДЗЗД и участниците в дружеството "Хидрострой" АД и "Валирион" ЕООД, чрез редовно упълномощен процесуален представител са депозирали писмено становище, в което оспорват жалбата като неоснователна. Излагат доводи в подкрепа на заетата в производството позиция. Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендираните за присъждане от касационния жалбоподател разноски. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага подробни доводи в тази насока. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 216 от ЗОП. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по жалба на Обединение "Електра" ДЗЗД срещу Решение № 4/03.05.2019 г. на Генералния директор на ДП НКЖИ, за прекратяване на обществена поръчка с предмет: "Изготвяне на ПУП, проектиране, изграждане, гаранционно обслужване и сервизна поддръжка на 2 броя тягови подстанции в жп участъка София - Костенец и интегрирането им към SCADA и проектиране, модернизация, гаранционно обслужване и сервизна поддръжка на тягови подстанции Белово и Чирпан и интегрирането им към SCADA", в частта по обособена позиция 4: "Проектиране, модернизация, гаранционно обслужване и сервизна поддръжка на тягова подстанция Чирпан и интегриране към SCADA", открита с Решение № 99 от 07.09.2018 г. на възложителя. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, Комисията е отменила оспореното решение на Генералния директор на ДП НКЖИ и е осъдила ДП НКЖИ да заплати на ДЗЗД "Електра" направените в производството разноски. За да се произнесе, съставът на КЗК е приел, че възложителят, съобразно дадените му в чл. 110, ал. 2 от ЗОП пълномощия и в условията на оперативна самостоятелност, може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато има само едно подходящо заявление за участие или една подходяща оферта. При изследване на възможността за прилагане на описания текст от страна на възложителя, е установено, че действително след проверка на предложенията на участниците е била налице една оферта, която отговаря на предварително обявените по поръчката условия – тази на ДЗЗД "Електра". Прието е, че в нарушение на процесуалните правила, възложителя не е изложил конкретни аргументи относно възможността и необходимостта от прекратяване на процедурата. КЗК е констатирала несъответствие в индивидуализацията на конкретната позиция от обществената поръчка в оспорения акт - Решение № 4/03.05.2019 г., което е прието като обстоятелство, водещо до неяснота относно намеренията на възложителя. В оспореното Решение на Генералния директор на ДП НКЖИ били изложени абстрактни аргументи, приложими за всяка една обществена поръчка, по която до оценка е допусната само една оферта. Обстоятелството, че предложението на единственото допуснато до участие дружество надвишава прогнозната стойност е прието за ирелевантно, тъй като в предварително одобрената документация по обществената поръчка не било поставено ограничение за размера на ценовата оферта, съобразно посочената в документацията прогнозна стойност. Поради описаното, обжалвания акт е определен като немотивиран, а от там и незаконосъобразен. Доводите за допуснато от възложителя нарушение, свързано с публичното обявяване на ценовото предложение на ДЗЗД са приети за неоснователно, тъй като тези действия са били извършени съобразно изискванията на ЗОП и не биха довели до накърняване на интересите на дружеството при участието му в друга процедура. В тежест на възложителя са възложени направените от ДЗЗД по производството разноски в размер на 4 500 лв., представляващи внесена държавна такса за образуване на производство пред КЗК. Така постановеното от КЗК решение е правилно, а жалбата срещу него следва да се определи като неоснователна. КЗК правилно е взела предвид обстоятелството, че с разпоредбата на чл. 110, ал. 2 от ЗОП е предвидена правна възможност за прекратяване на възлагателна процедура при подадена само една оферта или заявление за участие, или при допуснат до класиране само един участник, или само една оферта, отговаряща на предварително обявените условия на възложителя. При осъществяване на предвидените в закона правомощия, възложителя действително е взел предвид наличието на една отговаряща на изискванията му оферта, поради което е бил в правото си да обсъди възможността за прекратяване на процедурата па основание описани по – горе текст. Преценка за вземане на решение в този смисъл може да бъде извършена в условията на оперативна самостоятелност, която се изразява във възможността да прецени, съобрази и избере определен начин на действие. Наличието на възможност за вземане на решение в условията на оперативна самостоятелност е обвързана от законодателя и с изискването, това решение да е мотивирано – чл. 110, ал. 2 от ЗОП, т. е. тази свобода на действие на възложителите не е неограничена. След като в производството участват кандидати за изпълнители на обществената поръчка, следва да се имат предвид и техните законни права и интереси, в това число и неблагоприятните за тях последици при прекратяване на процедурата. Поради описаното, е заложено и изискването за формулиране на ясни и конкретни мотиви, дали основание за предприемане на конкретната стъпка във връзка с прекратяване на процедурата. Обстоятелството, че административния орган действа в условията на оперативна самостоятелност, не изключва възможността за проверка на законосъобразността на поведението му и на постановения при упражняване на дадената му от закона дискреционна власт, приключващ производството акт. Той следва да отговаря на общите изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число и да съдържа относими мотиви, което е и изрично предвидено в хипотезата на чл. 110, ал. 2 от ЗОП. Както правилно е приела КЗК, обстоятелството, че е налице една оферта, отговаряща на изискванията на възложителя, само по себе си не води автоматично до необходимостта от прекратяване на съответната процедура. Следва да се сподели и становището, че ако законодателя е изключил възможността за определяне на изпълнител при наличието на една единствена оферта, би предвидил това в изрично разписаните условия по ал. 1 на чл. 110 от ЗОП. След като не е сторил това, то следва да се приеме, че действията за прекратяване на процедурата и обективирането им нарочно решение, следва да са своевременно и надлежно мотивирани. Спецификата на всяка една процедура с оглед нейния предмет, обем, срокове за изпълнение, обществена значимост и други характеризиращи я обстоятелства е от съществено значение и за определяне на кръга от евентуални кандидати за изпълнители. Именно поради необходимостта от отчитане на тези особености и характеристики, законодателят не е абсолютизирал наличието на състезателност при провеждането на всяка една обществена поръчка, с което е гарантирал защита на обществения интерес при наличието на ограничен кръг /поради специфични изисквания или естество на дейността/ възможни изпълнители и е дал възможност, а не е въвел задължение за прекратяване на процедурата при наличието на една оферта. Описаните в оспореното пред КЗК решение с № 4/03.05.2019 г. на касационния жалбоподател мотиви, правилно са определени като бланкетни и преповтарящи механично основните принципи на ЗОП, насочени към осигуряване на конкурентно начало при избор на изпълнител на обществени поръчка и ефективно разходване на обществени средства. Изложението на възложителя в оспореното решение, не дава каквато и да е конкретика, свързана с естеството, предмета, значимостта и др. фактори, индивидуализиращи конкретната поръчка, а от там и за възможността и необходимостта от прекратяването и в защита на обществения интерес. Сезирания с жалбата орган правилно е приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и всякога е основание за неговата отмяна, тъй като, както многократно е застъпвал практиката си съдът, от една страна ограничава драстично възможността на страните в производството за защита на правата и интересите им, а от друга, препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Както правилно е отбелязала КЗК, в оспорения акт, възложителя е изложил неясни мотиви и относно позицията от обществената поръчка, за която счита, че следва да прекрати процедурата. Всяка от обособените позиции е със специфична характеристика, която също води до необходимост от конкретизиране на основанията за предприемане на всяко касаещо я действие от страна на възложителя, в това число и постановеното с оспореното пред КЗК решение прекратяване. Както по – горе беше описано, на защита подлежат не само интересите на възложителите, а следва да се гарантира и ненакърняването на защитените от закона права и интереси на кандидатите за изпълнители на обществена поръчка. Противно на твърдяното в настоящата жалба, основните доводи на жалбоподателя в производството пред КЗК за немотивираност на оспорения акт, правилно са преценени като основателни. Решаващият орган е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации, свързани с възможността за прилагане на правомощията по чл. 110, ал. 2, т. 1 от ЗОП. Липсва обосновка, свързана със значимостта на размера на заложените от кандидата за изпълнител средства за реализиране на проекта и прекратяването на процедурата по избор на изпълнител на съответната позиция от обществената поръчка. След като в първоначално обявената документация не е заложено изискване за процентното отношение между предвиденото от възложителя средства и предлаганите в офертите на участниците ценови параметри за изпълнение на съответния ангажимент, то надвишаването на предвижданията на възложителя в този смисъл не следва да се приеме като основание за прекратяване на производството по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗОП. Твърденията за наличието на съществени противоречия в решението на КЗК са неоснователни. Липсата на конкретика в оспорения акт относно необходимостта от прекратяване на процедурата и смесването на обособените позиции по обществената поръчка, правилно е приравнена от комисията на липса на мотиви. Подробно пресъздаденото в решението и касаещо настоящото производство становище на възложителя, не дава представа за значимите за производството правни и фактически съображенията, довели до извода за възможност и необходимост от прекратяване на обществената поръчка в частта й, относно обособена позиция № 4. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че въз основа на обективно установените в хода на воденото пред нея производство фактически обстоятелства, КЗК е изложила обосновани правни изводи за основателност на жалбата, с която е сезирана, поради което обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на производството следва да се остави без уважение искането на касационният жалбоподател за присъждане на направените по настоящото делото разноски. Следва де се уважи искането на ответната по касационната жалба страна за присъждане на разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Настоящият състав намира за основателно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на платения от ДЗЗД хонорар за процесуалното представителство. Съобразно установената практика на Върховен административен съд и Комисията за защита на конкуренцията, производството по оспорване на решението за прекратяване на обществена поръчка не е с материален интерес, поради което в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Платения хонорар за процесуалното представителство пред касационната инстанция в размер на 5000 лв. е прекомерно завишен. С оглед фактическата и правна сложност на делото хонорара следва да бъде намален до 2500 лв., които касационния жалбоподател ДП НКЖИ следва да заплати на ответника Обединение "Електра" ДЗЗД. За разликата до 5000 лв. искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 216 ЗОП, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение