Решение № 9588 от 29.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10388/2015 г.

Решение № 9588 от 29.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10388/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция "Земеделие"-Варна, против Решение № 1449/29.06.2015 г., постановено по адм. д. № 3543/2014 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - Ж. С. П., чрез адвокат Савова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на Ж. С. П. от гр. Вълчи дол против заповед № РД-423/13.10.2014 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие"-Варна, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Ж. П. е заемала длъжността "старши експерт" в Областна дирекция "Земеделие"-Варна, главна дирекция "Аграрно развитие", Общинска служба "Земеделие"-Вълчи дол, като длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност й е връчена на 16.11.2010 г. С оспорената заповед е прекратено служебното й правоотношение за тази длъжност. Видно от обстоятелствената част на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, същата е мотивирана освен с основанието за прекратяване на служебното правоотношение - чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие", така и с ново длъжностно щатно разписание на длъжностите в ОД "Земеделие", утвърдено със заповед № 14-10-351/25.07.2014 г., в сила от 01.08.2014 г. Законосъобразен и правилен е изводът на решаващия съд, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, както и че е спазена изискуемата от закона форма. Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията и се определя като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Незаконосъобразно уволнение, на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл арг. чл. 2, ал. 1 от Наредбата, има, когато бъде установено отсъствието на един от двата белега на понятието "длъжност в администрацията", а именно: длъжността не е престанала да съществува като нормативно определена позиция в новото длъжностно разписание и/или функциите, задълженията и изискванията за заемането й по това разписание не са преустановени, а са запазени, макар под наименованието на друга длъжност. След прецизна преценка на доказателствата решаващият съд е достигнал до верни правни изводи, а именно, че длъжността, заемана от жалбоподателката с преобразуването на администрацията и утвърденото във връзка с това ново длъжностно разписание, не е премахната нито като нормативно определена позиция, нито като система от функции, задължения и изисквания, поради което не е извършено реално съкращаване на длъжността, заемана от П. и не е налице основание за прекратяване на служебното й правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При съпоставяне на длъжностните разписания, първоинстанционния съд е стигнал до правилния извод, че закриването на длъжността "старши експерт" и разкриването на нейно място на нова длъжност "главен експерт", е формалистичен подход, целящ заобикаляне на закона. Пред Административен съд-Варна не са представени доказателства кои факти обуславят необходимост от промяна. Въз основа на експертни заключения е установена идентичност и сходност към изискванията за заемане на двете длъжности, към целите и задачите поставяни към тях. Този пропуск не се преодолява и от представения пред настоящата инстанция доклад от директора на ОД "Земеделие"-Варна до министъра на земеделието и храните. В същия причините за извършваните структурни промени в Общинска служба "Земеделие"-Вълчи дол- са мотивирани твърде общо, с изреждане на функционалните задължения на длъжностите "старши експерт" и главен експерт". Липсва обаче анализ кое обуславя именно замяната на една длъжност с друга, извън единствено соченото- възможност за повишаване в длъжност на лицето, заемащо длъжността, по реда на конкурентния подбор. Доказателства за такъв подбор обаче липсват. Основен принцип, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи, е съразмерността. Съгласно нормата на чл. 6 от АПК, принципът изисква административните органи да упражняват правомощията си разумно, добросъвестно и справедливо. В случая сочените принципи са нарушени. Както бе посочено в доклада до министъра на земеделието и храните липсва конкретно обосноваване на необходимостта от преструктуриране и закриване на една длъжност и разкриване на нейно място друга, сходна. Формалното посочване, че с промяната се цели оптимизация и по-добра ефективност на работа, не водят до извод за налична такава необходимост и съответно изпълнение, както на посочените по-горе принципи, така и на принципа за законност по чл. 4 АПК, задължаващ органите да постановяват своите актове за целите, на основанията и по реда установени в закона, както обосновано е приел и първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора, следва касаторът да заплати на ответника сумата 380 лева - възнаграждение за адвокат. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение