Решение № 16238 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10342/2013 г.

Решение № 16238 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10342/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Стойкова - Иванова, против решение № 3790/05.06.2013 г. по адм. дело № 650/2013 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - Михаил Богомилов Димитров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, на основание чл. 215, ал. 7 от ЗУТ /Д. в. бр. 87/2010 г./. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При извършената служебна проверка на обжалваното решение, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, установи: Обжалваното решение е постановено по жалба на Михаил Богомилов Димитров срещу мълчалив отказ на Директора на Дирекция "ОСК" при СО да бъде извършена поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № РД-20-126/11.08.2009 г. издадена от същия директор, по искане на Димитров с вх. № ТК-08-00-138 от 19.12.2012 г., на основание чл. 62, ал. 2 от АПК. Съдът е приел, че жалбата е допустима, а по същество и основателна, тъй като при наличие на искане по чл. 62, ал. 2 от АПК органът е бил длъжен да се произнесе изрично, като откаже или уважи искането, а не да мълчи. Поради това е отменил мълчаливия отказ, като незаконосъобразен и е върнал преписката на органа за произнасяне, като преди това укаже на искателя да отстрани нередовностите в искането си, по реда на чл. 30 АПК. Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административия орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Производството за поправка на такива грешки намира правното си основание в чл. 62, ал. 2 АПК, чието предложение трето сочи, че на обжалване по предвидения в закона ред подлежи "решението за поправянето". Това решение няма самостоятелно правно значение, а заедно с първоначалния /поправения/ административен акт представляват едно цяло. Този характер на решението за поправка на очевидна фактическа грешка налага извода, че отказа за поправка на такава грешка, било той изричен или мълчалив, не подлежи на обжалване, тъй като при наличие на такъв отказ правоотношението между страните не се променя по никакъв начин, то остава регулирано от първоначално издадения административен акт, в случая Заповед № РД-20-126/11.08.2009 г., чиято валидност съдът е проверил по жалба на ответника с влязло в сила решение по адм. дело № 3385/2011 г. на АССГ. На обжалване по АПК подлежи само волеизявлението на органа, с което се извършва поправка. Предвид изложеното оспорването на мълчаливия отказ на директора на Д "ОСК", при СО, по чл. 62, ал. 2 от АПК, е било процесуално недопустимо, което обуславя и недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустима жалба. Съобразно изложеното и на основание чл. 218, ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а ненадлежно образуваното производство по недопустимата жалба да бъде прекратено. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение