Решение № 4162 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2140/2018 г.

Решение № 4162 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2140/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Д. Крапивницки, чрез адв. Маринов срещу решение № 2157 от 13.12.2017 г. по адм. д. № 2783/2017 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба против заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ № 17-0304-000637 от 12.09.2017 г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от девет месеца, като са отнети два броя регистрационни табели. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че с постановеното решение първоинстанционният съд не се е произнесъл по целия предмет на спора. Сочи, че не е обсъден доводът на жалбоподателя, че административният орган при издаване на процесната заповед е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК, както и че без да изясни обстоятелствата по случая е наложил ПАМ. Излага, че заповедта е издадена единствено въз основа на съставен АУАН за това, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер 7510" № 0053, издаден е талон за медицинско изследване № 0001189, отказва да даде кръвна проба за химически анализ. Сочи, че талонът за медицинско изследване не е надлежно оформен, по конкретно липсва подпис на неговия издател, поради което се оспорва неговата валидност. Твърди, че не е управлявал МПС, тъй като същото е било управлявано от друго пътуващо с него лице. Заявява, че е чужденец, гражданин на [гражданство], и не владее български език, а АУАН и талон за медицинско изследване са издадени на български език, като му е нарушено правото на защита, тъй като не му е назначен преводач, и не му е осигурена възможност пряко да участва в административното производство. Твърди нищожност на оспорената заповед, тъй като по делото не е приложена заповедта на министъра на вътрешните работи, с която са определени службите в МВР за контрол по ЗДвП, с оглед на което не е установено по делото, че заповедта е издадена от компетентен орган. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде спряно предварителното изпълнение на ПАМ. Претендира присъждането на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – началник сектор "Охранителна полиция" при РУ Несебър към ОДМВР Бургас, не е взел становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да издаде оспорената заповед, началник сектор "Охранителна полиция" при РУ Несебър към ОДМВР Бургас е изложил мотиви, че е налице хипотезата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, тъй като на 12.09.2017 г., около 01: 20 часа в с. Равда в района на кръстовище ул. "Македония" и ул. "Васил Левски" като водач на МПС "Мерцедес Е 280 ЦДИ", с рег. С., жалбоподателят се е движил с несъобразена скорост и се е ударил в крайпътна указателна табела, след което отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер 7510" № 0053, издаден е талон за медицинско изследване № 0001189 и е отказал да даде кръвна проба за химичен анализ, не представя СУМПС и СРМПС. По същество на спора съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя за наличие на фактическа обстановка, различна от установената, първоинстанционният съд е изложил, че видно от оспорения административен акт, същия е постановен на основание надлежно съставен АУАН с бл. № 029271 от 12.09.2017 г. В така съставения АУАН е вписана фактическа обстановка, която изцяло е възприета от административния орган при постановяване на оспорената заповед. В този смисъл следва да се има предвид, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Във връзка с така цитираната правна норма, в тежест на жалбоподателя е да обори обвързващата доказателствена сила на редовно съставения АУАН. Съдът е посочил, че с оглед оборване на констатациите, обективирани в АУАН, в допълнителната молба е формулирано доказателствено искане за допускане до разпит при условията на довеждане в качеството на свидетел на руския гражданин С. Прокопов, който да удостовери, че именно той е управлявал МПС, а не жалбоподателя. В хода на съдебното следствие, адв. Маринов изрично е заявил, че така поискания свидетел не се явява по неизвестни за жалбоподателя причини, поради което няма доказателствени искания (в т. ч. и за разпит на този свидетел) и за приключване събирането на доказателства. Въз основа на това административният съд е приел, че жалбоподателят не е оборил обвързващата доказателствена сила на редовно съставения АУАН, в т. ч. и по отношение на вписаната в него фактическа обстановка, поради което, твърдението за наличие на фактическа обстановка, различна от приетата за установена се явява недоказана. За неоснователно е приел и твърдението, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 34 от АПК, като не е осигурил възможност на жалбоподателя да участва в производството. Посочил е, че въпросният АУАН е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, като от доказателствата по делото (а и съгласно изричното твърдение в жалбата), последният е отказал да го подпише. В този смисъл, жалбоподателят не е бил лишен от участие в производството, като е имал възможност да заяви своите възражения, ако е имал такива, както при съставянето на акта, така и в установения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН 3-дневен срок. По делото липсват доказателства за реализиране на това процесуално право от страна на Крапивницки. Административният съд е приел за неоснователно и допълнително заявеното твърдение за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на назначен от административния орган преводач, който да извърши превод на език, разбираем за жалбоподателя. По повод това възражение, съдът е установил, че жалбоподателят действително е гражданин на Република Молдова, но със статут на постоянно пребиваващ в Република България, съгласно представеното по делото разрешение за пребиваване. Посочил е, че жалбоподателят притежава българско ЕГН, а не личен номер на чужденец (ЛНЧ), същия е регистриран като водач в СДВР, същият е собственик и управлява автомобил с българска регистрация. Въз основа на това е достигнал до извода, че жалбоподателят владее български език, необходим при изготвяне на различни заявления, декларации и други, необходими при получаване на статут на постоянно пребиваващ, какъвто той притежава, както за регистрацията му, а и за регистрацията на собствения му автомобил в СДВР. Като допълнителен аргумент е посочил и обстоятелството, че жалбоподателят владее български език, видно от първоначално подадената жалба, в която, при описанието на твърдяната фактическа обстановка е посочено: "Попитали са (полицаите) на кого е колата, като жалбоподателя се е представил за неин собственик.... В проведения помежду им разговор, жалбоподателят е заявил, че не е управлявал МПС, а другото лице го е управлявало... Жалбоподателят действително е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол... ". Посочил е, че така изведените цитати от жалбата безспорно удостоверяват факта, че между него и контролния орган е провеждан разговор на разбираем за него език, поради което и това твърдение се явява недоказано и неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно. По отношение на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ № 17-0304-000637 от 12.09.2017 г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър: Оспорената заповед за прилагане на ПАМ подлежи на предварително изпълнение по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В този случай за административния орган не съществува задължение да доказва че са налице някои от условията на чл. 60, ал. 1 АПК. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за адресата, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само наведени твърдения. В искането пред настоящата инстанция, жалбоподателят навежда твърдения, че вредите от предварителното изпълнение се изразяват в невъзможността автомобилът да се ползва ежедневно. Изложеното обаче не води до извод за вероятност от причиняване на вреда, предвид възможността да се ползват алтернативни превозни средства. Твърдените от жалбоподателя вреди са последица от прилагането на принудителната мярка, а не от предварителното й изпълнение. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171 ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. ПАМ са вид административна принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза - чл. 171, т. 2а ЗДвП. Законодателят е оценил прилагането на принудителната административна мярка като породено от деяние с висока степен на обществена значимост и допуснатото по закон предварително изпълнение е за защита на особено значими ценности и права. Затова фактите, които адресатът на мярката излага като противопоставими, следва да бъдат със същата степен на значимост. С оглед на изхода на спора и с оглед на факта, че жалбоподателят не е представил доказателства, че ПАМ би му да му причинила значителна или трудно поправима вреда следва искането за спиране на предварителното изпълнение да бъде оставено без уважение. По касационната жалба: Съдебният акт, постановен в производството по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 171, т. 2а ЗДвП не е засегнат от сочените пороци. Неоснователен е доводът на касатора за нищожност на оспорената заповед, тъй като по делото не е представена заповед № 8121 з1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, която е основание за издаване на заповед № 251 з-209/2017 г. Касационната инстанция намира, че пропускът на съда да съобщи по реда на чл. 155 ГПК служебно известният му, но безспорен факт /чл. 153 ГПК/ на определянето на ОДМВР като служби за контрол по чл. 172, ал. 1 във вр. с чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На безспорния служебно известен факт и на заповед № 515 з- 347/20.01.2017 г. е основано установяването на съда, че ЗПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в приложимата редакция) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е установено, че на 12.09.2017 г., Д. Дойче – мл. автоконтрольор при РУ Несебър е съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 029271 против Д. Крапивницки, за това, че на същата дата – 12.09.2017 г. около 01. 20 часа в с. Равда в района на кръстовище на ул. "Македония" и ул. "Васил Левски" управлява МПС – "Мерцедес Е 280 ЦДИ" с рег. [рег. номер на МПС], като управлява с несъобразена скорост и се удря в крайпътна указателна табела. Отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер 7510" № 0053, издаден е талон за медицинско изследване № 0001189, отказва да даде кръвна проба за химически анализ, не представя Свидетелство за управление на МПС (СУМПС) и Свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС). В цитирания АУАН, така констатираните обстоятелства са квалифицирани като административни нарушения по чл. 20, ал. 2, чл. 100, ал. 1, т. 2, чл. 174, ал. 3, пр. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Правилно първоинстанционният съд е приел, че видно от оспорения административен акт, същия е постановен на основание надлежно съставен АУАН с бл. № 029271 от 12.09.2017 г. В така съставения АУАН е вписана фактическа обстановка, която изцяло е възприета от административния орган при постановяване на оспорената заповед. В този смисъл следва да се има предвид, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Във връзка с така цитираната правна норма, в тежест на жалбоподателя е да обори обвързващата доказателствена сила на редовно съставения АУАН. Съдът е посочил, че с оглед оборване на констатациите, обективирани в АУАН, в допълнителната молба е формулирано доказателствено искане за допускане до разпит при условията на довеждане в качеството на свидетел на руския гражданин С. Прокопов, който да удостовери, че именно той е управлявал МПС, а не жалбоподателя. В хода на съдебното следствие, адв. Маринов изрично е заявил, че така поискания свидетел не се явява по неизвестни за жалбоподателя причини, поради което няма доказателствени искания (в т. ч. и за разпит на този свидетел) и за приключване събирането на доказателства. Въз основа на това административният съд правилно е приел, че жалбоподателят не е оборил обвързващата доказателствена сила на редовно съставения АУАН, в т. ч. и по отношение на вписаната в него фактическа обстановка, поради което, твърдението за наличие на фактическа обстановка, различна от приетата за установена се явява недоказана. По отношение на правото на защита на жалбоподателя в административното производство, правилно административният съд е приел, че същото не е нарушено. На първо място това е така, тъй като има данни по делото, че между издателя на АУАН и жалбоподателя е проведен разговор на разбираем от него език, жалбите срещу обжалваната заповед са подадени в срок, жалбоподателят е представляван от адвокат и е могъл да осъществи защитата си в пълен обем, макар и административният акт да не е издаден на езика, който владее. Като допълнителен аргумент във връзка с обстоятелството, че не се установява при постановяването на акта да са нарушени административно производствените правила, във връзка с оплакванията в жалбата, че актът не е преведен на разбираем за лицето език, следва да се изложи, че самото пълномощно на процесуалния представител на жалбоподателя също е изписано на български език, като няма данни да се е налагало неговия превод. Правилно административният съд е посочил, че съгласно чл. 34, ал. 1 от АПК, административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка. По делото липсват доказателства, жалбоподателят или неговият процесуален представител да са формулирали искане в тази насока, което да е било отхвърлено от административния орган, поради което, твърдението за нарушаване на нормата на чл. 34, ал. 1 от АПК се явява недоказано и неоснователно. С оглед на това настоящата инстанция намира изводите на съда в тази им част за правилни. Във връзка с възражението, че жалбоподателят не е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, а дадените проби са били некачествени, касационната инстанция намира за неоснователни, тъй като доказателства в тази връзка не са представени в хода на съдебното производство. Колкото до твърдението, че наказателното постановление в частта, с която е наложено наказание на жалбоподателя, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, и неизпълнението на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е отменено настоящият състав намира за ирелевантно за спора. Поради различния характер на производствата по ЗАНН и АПК, отмененото наказателното постановление е без правно значение за законосъобразността на процесната ПАМ (в този смисъл решения по адм. д. № 2707/2018 г., адм. д. № 14059/2017 г., адм. д. № 14197/2017 г., адм. д. № 14212/2017 г., всички по описа на ВАС, седмо отделение). Основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП е отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози към момента на проверката, което в случая е безспорно установено, тъй като доказателства в обратна насока не са представени в настоящото производство. Колко до обсъжданите в касационната жалба доказателства и представените копия на протоколи и решения пред настоящата инстанция, събирани и изготвяни в производството по обжалване на наказателното постановление, същите се явяват неотносими, тъй като не са събрани по настоящото дело и не следва да бъдат обсъждани. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебния акт, който като правилен, следва да бъде оставен в сила. Разноски не се дължат на ответника по касация, тъй като не е направено искане. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение