Решение № 9766 от 29.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 87/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Василев от гр. София, подадена чрез адв. Илиев, против решение 2067/16.04.2020 г. по адм. дело 4662/2019 г., по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлен като неоснователен предявения от него с искова молба вх. 12951/25.04.2019 г., иск по чл. 1 от ЗОДОВ против Министерски съвет на Република България (МС), с цена на иска 30 000 лв., представляващи обезщетение за нанесените му имуществени вреди в размер на 20 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно с лихвата от датата на завеждане на иска, настъпили в резултат от незаконосъобразно фактическо бездействие на Министерски съвет по чл. 116 от АПК във връзка със сигнал на ищеца с вх. 4151/27.12.2016 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Счита, че същата е недопустима и неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от В. Василев срещу Министерски съвет на Република България иск за сумата от 30 000 лв., представляващи обезщетение за нанесените му имуществени вреди в размер на 20 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно с лихвата от датата на завеждане на иска, настъпили в резултат от незаконосъобразно фактическо бездействие на Министерски съвет по чл. 116 от АПК, във връзка със сигнал на ищеца с вх. 4151/27.12.2016 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Решението е правилно. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата и приложимата правна уредба като правилно е приел, че в случая не са налице законовите основания за уважаване на предявения от Василев иск, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Настоящият състав намира, че под незаконосъобразни бездействия следва да се разбира дължими по силата на закона фактически действия, включително и действия, за които по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК, органът постановява индивидуален административен акт, с който отказва да ги извърши, както и фактически действия, които са административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, в. в", г" и д" от Закона за администрацията. Правилно и законосъобразно, съдът е приел, че сигналът е препратен на осн. чл. 112 от АПК, до посочените в сигнала органи по чл. 107, ал. 1 от АПК - НАП и MЗ и правилно е посочил, че само те имат правомощие по чл. 114 от АПК да разгледат сигнала и да постановят решение по него. След като адресата на сигнала няма задължението да го разгледа по реда на чл. 114 от АПК, то няма как и да е извършил твърдяното незаконосъобразно фактическо бездействие по чл. 116 от АПК. Поради изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че за административния орган не съществува разписано нормативно задължение за фактическо действие по чл. 116 от АПК, вр. чл. 114 и чл. 115 от АПК, поради което не е осъществил незаконосъобразно фактическо бездействие и не е налице първата задължителна предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ в относимата и редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на трето отделение