Решение № 11580 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14222/2016 г.

Решение № 11580 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14222/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - С. област против решение № 996 от 7.11.2016 г. по адм. дело № 719/2016 г. на Административен съд С.-област, с което е отменена заповед № РД-13-151/21.07.2016 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на П. И. Н. е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма, в съответствие с процедурните правила и след установяване на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Николова против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С.-област е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл служебното правоотношение на П. Н. е прекратено, подлежи на отмяна, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, които я опорочават. Законосъобразно е заключението, че по същността си заповедта представлява акт за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", който обаче не съответства на изискванията за форма, предвидени в чл. 97, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 ЗДСл. В нарушение на цитираните норми, заповедта не съдържа описание на дисциплинарното нарушение. Не са посочени дата и мястото на извършване, в какво се изразява нарушението, обстоятелствата, при които е допуснато, не са посочени и конкретни служебни задължения, които са виновно нарушени, не са определени вида и размера на наказанието и не е посочено правното основание за налагането му. Позоваването на общите разпоредби на чл. 20 и чл. 21, ал. 1 ЗДСл не може да индивидуализира нарушението, тъй като не засяга конкретни правила за служебно поведение и дисциплина. Както съдът правилно приема, допуснатото нарушение на формата е съществено, тъй като ограничава правото на защита на служителката, която при липсата на мотиви, не е известена за причините, довели до санкционирането й. Този недостатък на акта е самостоятелно основание за неговата отмяна. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът стига до извода, че при постановяване на заповедта са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В противоречие с чл. 93, ал. 1 ЗДСл преди издаване на заповедта служителката не е изслушана от дисциплинарно наказващия орган и не са приети писмените й обяснения. Нормата е императивна и задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагането на дисциплинарното наказание да изслуша служителя и да приеме писмените му обяснения. Действително специален ред за изпълнение на процедурата по изслушване на служителя и за приемане на обясненията не е предвиден, но това не освобождава органа от задължението да ангажира доказателства, че изискванията на чл. 93, ал. 1 ЗДСл са спазени с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК. В случая това не е направено. Това нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт съгласно чл. 93, ал. 2 ЗДСл. Както съдът правилно приема, друг съществено порок на процедурата е и обстоятелството, че производство пред дисциплинарния съвет изобщо не е проведено. В противоречие с изразеното в касационната жалба становище, следва да се отбележи, че процедурата по чл. 96 ЗДСл е задължителна в случаите на налагане дисциплинарно наказание "уволнение" (чл. 96, ал. 1 ЗДСЛ), поради което непровеждането й представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на заповедта за санкциониране по дисциплинарен ред. Изброените формални и процедурни нарушения водят до постановяване на заповедта и в противоречие с материалния закон, тъй като не са установени допуснати от служителката Николова, началник на Общинска служба по земеделие - Е. П. нарушения на служебната дисциплина, които да обосноват налагането на най-тежката дисциплинарна санкция. Конкретни нарушения в заповедта не са описани, а поведението на Николова не е изяснено от фактическа страна. При отсъствието на доказателства, а и твърдения за неизпълнение, забавено или лошо изпълнение на служебни задължения, следва да се приеме, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката и заповедта противоречи на материалния закон. Изложеното налага извода, че решението на Административен съд С.-област е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Областна дирекция "Земеделие" - С. област следва да заплати на ответницата сумата 900.00 лв. разноски пред настоящата инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,