Решение № 15973 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2820/2019 г.

Решение № 15973 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2820/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Иванов от [населено място], чрез адв. Ножарова като процесуален представител, против решение № 149 от 7.01.2019 г., постановено по адм. дело № 1232/2015 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Ответникът - началникът на РДНСК – Югозападен район, чрез пълномощника си юрк. Дончева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - И. Иванов и И. Иванов не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното производство е образувано по искова молба с правно основание чл. 292 АПК, подадена от касатора и настоящия ответник И. Иванов с петитум: да бъде установено по отношение на началника на РДНСК – Югозападен район, че до влизането в сила на отказ за узаконяване по заявление от 20.11.2013 г., заповед № ДК – 02 – ЮЗР – 392/20.11.2012 г. на началника на РДНСК – Югозападен район не подлежи на изпълнение поради настъпването на нови обстоятелства и предвид законовата забрана за това по смисъла на § 127, ал. 15 ПЗР ЗИДЗУТ. В исковата молба са изложени твърдения, че с посочената влязла в сила заповед е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Надстройка на съществуваща сграда", находящ се в УПИ V-9, кв. 15, м. "ГГЦ-зона Г-14" по плана на [населено място]. С обжалваното решение предявеният иск по чл. 292 АПК е отхвърлен. За да постанови този резултат, съдът приема искът за допустим, а по същество – за неоснователен поради това, че в течение на производството отказът за узаконяване на строежа по подаденото заявление е влязъл в законна сила. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предявеният с правно основание по чл. 292 АПК иск е отрицателен установителен по своя характер. Според тази разпоредба задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Съгласно чл. 268, т. 1 АПК изпълнително основание по този кодекс са влезлите в сила индивидуални или общи административни актове. В случая това е заповедта за премахване на незаконен строеж, която е влязла в сила на 5.06.2014 г. Между страните липсва спор относно фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. Твърденията в исковата молба са свързани с наличието на висящо производство за узаконяване на строежа по заявление от 20.11.2013 г. до главния архитект на район Подуене на основание § 127, ал. 2 и ал. 3 ПЗР ЗИДЗУТ, което производство според ищците пред първата инстанция е нововъзникнало обстоятелство по отношение на заповедта и съставлява пречка строежът да бъде премахнат до постановяване на влязъл в сила акт по това искане. С приемането на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.) се регламентира нова процедура и се дава нов срок за предявяване на искане за строежи по § 184, които не са били заявени за узаконяване до влизане до влизане в сила на този закон, да бъдат узаконени, т. е. самата разпоредба не съставлява факт с правопогасяващо или правоотлагащо действие спрямо изпълнението по смисъла на чл. 292 АПК. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая по заявлението, подадено на основание § 127, ал. 2 ПЗР ЗИДЗУТ, е постановен отказ изх. № СА-9400-451/30.01.2014 г. на главния архитект на район "Оборище" – Столична община за узаконяване на строеж "Надстройка на сграда, представляваща трети, четвърти и тавански етажи", оставен в сила със заповед № ДК-10-ЮЗР-63/19.05.2014 г. на началника на РДНСК – Югозападен район. Подадените срещу нея жалби от С. Иванов и И. Иванов са отхвърлени с решения по адм. дело № 6499/2014 г. и по адм. дело № 3801/2016 г., двете на Административен съд София-град, влезли в сила съответно на 29.06.2015 г. и на 1.09.2017 г. Наличието на отказ за узаконяване не може да обоснове извод за неизпълняемост на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж по съображения, че отказът съставлява основание за издаване на нова такава съгласно § 127, ал. 15 ПЗР ЗИДЗУТ, в какъвто смисъл са доводите на касатора. В случая е налице изпълнително основание, по което е образувано изпълнително производство. Законодателната промяна на ЗУТ, предвиждаща процедура за узаконяване съгласно § 127, ал. 2 и сл., не е новонастъпил правопогасяващ или правоотлагателен факт, сочещ на отпадане на дължимото изпълнение и не обуславя основателност на иска по чл. 292 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, на РДНСК – Югозападен район се дължат такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,