Решение № 12630 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2751/2012 г.

Решение № 12630 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2751/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Димитър Стоянов Стоянов е подал касационна жалба срещу решението от 9.01.2012 г. по адм. дело № 2366/2010 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което са били отхвърлени предявените от него срещу Община Бургас искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение, общо в размер на 251,60 лева, за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица в Община Бургас. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се присъдят поисканите обезщетения и разноските по делото. Община Бургас не е взела становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че на 7.11.2009 г., в град Бургас, лек автомобил "Фолксваген", с ДК № А 44 48 АТ, регистриран на името на Димитър Стоянов Стоянов, който е бил паркиран на ул. "Сан Стефано", до блок № 12, е бил преместен на наказателен паркинг без знанието на неговия собственик. Преместването на автомобила било в резултат на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква "б " от Закона за движението по пътищата, приложена от служителите Валентин Вълков, старши специалист в отдел "Контрол на инженерната инфраструктура и транспорт ", дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност " при Община Бургас и Радван Сюлейман, младши автоконтрольор в група " Пътни произшествия " при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Бургас. За покриване на разхода за натоварване и разтоварване на моторното превозно средство Димитър Стоянов заплатил с квитанция № 5027/7.11.2009 г. сумата 51,60 лева по сметка на Общинско предприятие "Спортни имоти, паркинги и гаражи" - Бургас. При освобождаването на автомобила бил съставен акт № 17126 от 7.11.2009 г. за установяване на административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, в който било посочено, че автомобилът е бил паркиран в зоната на действие на пътен знак В 28 "Забранено паркирането ", с което е създавал опасност и е пречел на движението. Въз основа на съставения акт за административно нарушение заместник - кметът на Община Бургас издал наказателно постановление № НП-336/6.01.2010 г., което впоследствие било отменено с решение от 3.09.2010 г. по НАХД № 899/2010 г. на Районния съд - Бургас. На 12.10.2010 г. Димитър Стоянов подал молба до кмета на Община Бургас, с която поискал да му бъдат възстановени направените разходи за освобождаване на репатрирания лек автомобил в размер на 51,60 лева, разходи по обжалване на наказателното постановление в размер на 23 лева и други разходи във връзка с "доказване на невинността му", в размер на 30 лева. С писмо № 94-Д-1071/8.11.2010 г. директорът на дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност " при Община Бургас уведомил гражданина, че направеният от него разход за освобождаването на автомобила в размер на 51,60 лева не подлежи на възстановяване, тъй като автомобилът е бил преместен по силата на наложена принудителна административна мярка, която не била отменена от съда. Останалите разходи също не подлежали на възстановяване, тъй като представлявали разходи в административнонаказателното производство, които не били присъдени от съда. От правна страна административният съд приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователен, а този, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - недоказан. В решението се посочва, че ищецът основава претенцията си за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 51,60 лева на отмяната на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Дейността по съставянето им обаче не можела да се окачестви като административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Наказателното постановление не се издавало от административен орган при или по повод на управленска, публична дейност, а при изпълнение на правораздавателна дейност, поради което отсъствал един от задължителните елементи за ангажиране на отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според първоинстанционният съд, случаят не разкривал и пряка причинна връзка между съставения акт за установяване на административно нарушение и направените разходи за освобождаване на принудително преместения автомобил. Преместването било извършено с оглед прилагането на принудителна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква "б" от Закона за движението по пътищата, която породила действие като стабилен административен акт, неотменен по съдебен ред. Тъй като не били установени противоправни действия от лица от общинската администрация в причинна връзка с понесената от ищеца имуществена вреда, съдът отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 51,60 лева. Административният съд отхвърлил и предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 200 лева за понесени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания вследствие демонстрираното от длъжностните лица незачитане на личността му, накърнената му чест и достойнство и претърпяното унижение, по съображения, че ищецът не е ангажирал съответните доказателства. В подадената срещу решението касационна жалба се правят оплаквания за неточно прилагане на материалния закон и необоснованост на направените фактически изводи, които се споделят от касационната инстанция, що се отнася до произнасянето на съда по предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Както е посочил административният съд, в исковата молба съдържа твърдения за незаконни действия на служители на Община Бургас, изразяващи се в принудително преместване на паркиран автомобил, без съгласието на неговия собственик. Твърденията се покриват от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според който отговорността на държавата и общините включва не само вреди от незаконосъобразни актове, но и вреди от незаконни действия на длъжностни лица, причинени при и по повод административна дейност. Както предвижда чл. 204, ал. 4 АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието не се установява отделно, а в рамките на производството, в който се разглежда искът за обезщетение. При постановяване на решението съдът е преценил действията на служителите, взели участие в преместването на автомобила като правомерни, тъй като произтичали от приложена спрямо собственика на лекия автомобил принудителна административна мярка, представляваща индивидуален административен акт. Изводът за наличието на неоспорен пред съда административен акт, в изпълнение на който било извършено преместването на автомобила, обаче не може да бъде подкрепен, тъй като не почива на предписанията на приложимите нормативни правила. За разлика от други видове принудителни административни мерки по Закона за движението по пътищата, принудителната административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква "б" ЗДвП се изразява във фактически действия на длъжностни лица, основани на прякото действие на правната норма. За прилагането на мярката не се издава писмен административен акт ( чл. 172, ал. 1 ЗДвП ). Не би могло да се приеме също, че налагането на принудителната административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква "б" ЗДвП се извършва с издаването на устен административен акт или с акт, изразен с действия, тъй като липсва изричен текст на законова норма, какъвто се изисква за тази форма на административния акт съгласно чл. 59, ал. 3 АПК. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, която посочва лицата, оправомощени да преместват или да нареждат да бъде преместено пътно превозно средство на отговорно пазене. Предвидените в текста две възможности дават основание за заключението, че принудителното преместване на пътно превозно средство се осъществява чрез действия, които могат да се предприемат, както по нареждане на компетентен орган, така и без да има издаден административен акт. Според касационната инстанция, действията по преместване на лекия автомобил на ищеца, са били извършени от служители на Община Бургас в изпълнение на административна дейност, свързана с упражняването на контрол за спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства чрез службите за контрол, определени от кметовете на общините ( чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП). Действията на общинските служители следва да се определят като незаконни, при положение, че актът за установяване на административното нарушение, с оглед на което се предприема преместването на автомобила, е бил възприет от районния съд като съставен в нарушение на нормативните изисквания, а издаденото въз основа на този акт наказателно постановление е било отменено. Редът за установяване на административни нарушения е определен със Закона за административните нарушения и наказания. При положение, че административното нарушение, във връзка с което е било извършено преместването на автомобила на Димитър Стоянов, не е било установено по надлежния ред, действията на длъжностните лица на Община Бургас, не могат да бъдат определени като законни. Административното нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, посочено като основание за прилагането на принудителната административна мярка, не се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели Валентин Вълков и Радван Сюлейман. По аргумент от чл. 53, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, дори и при нередовно съставен акт, съдът може да се приеме, че има извършено административно нарушение, ако извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина се установяват по безспорен начин. Показанията на свидетелите обаче не установяват в пълнота обстоятелствата, характеризиращи нарушението, а също и вината на водача на лекия автомобил, която той оспорва. В тежест на ответника е било да установи, че превозното средство е било паркирано на място, където създава опасност или пречи на движението, както и наличието на виновно поведение на водача на автомобила. При положение, че ищецът оспорва видимостта на пътния знак и твърди, че поради начина на поставянето му, той не би могъл да бъде възприет от участниците в движението, ответната страна е следвало да ангажира доказателства за обратното, което не е направено. Същевременно, твърденията на ищеца за липсата на видимост на знака, което изключва виновно поведение на водача на лекия автомобил, се подкрепят от съдържанието на писмо № Ж-94-Д-924/23.02.2010 г., подписано от заместник - кмета на Община Бургас и от началника на отдел "Строителство" при Община Бургас. С това писмо Димитър Стоянов е бил уведомен, че след направен оглед на място от общински служители е извършена корекция на пътните знаци. С оглед допуснатите нарушения решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени в частта, в която е бил отхвърлен предявения от Димитър Стоянов Стоянов иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се осъди Община Бургас да заплати на Димитър Стоянов обезщетение за понесената от него имуществена вреда в размер на 51,60 лева поради направата на разход за освобождаване на репатрирания лек автомобил от наказателен паркинг. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, присъдени на Община Бургас, съразмерно с уважената част от иска, за разликата над сумата 100 лева. Решението на административния съд следва да се остави в сила в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лева. При положение, че ищецът не е представил доказателства за претърпените от него неимуществени вреди, съдът основателно се е произнесъл за отхвърлянето на исковата претенция. С оглед уважения иск, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 5 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд