Решение № 3140 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12003/2017 г.

Решение № 3140 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12003/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на Главния директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" (ОПОС) и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013 г.", чрез пълномощникът му - главен експерт Н., против решение № 192 от 26.06.2017 г., поправено с решение № 256 от 21.08.2017 г., постановено по адм. дело № 324/2016 г. по описа на Административен съд - С. З. (АССЗ), в частта, с която е отменено негово писмо изх. № 08-00-1214/14.06.2016 г. досежно отказаните по т. 2 суми за верификация по искане за окончателно плащане на община Я. по проект № DIR-51011116-46-130-"Интегриран проект за водния цикъл на гр. Я. - изграждане на ГПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Я.". По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му, отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касаторът поддържа, че съдът едностранчиво е възприел защитната теза на община Я. за незаконосъобразност на оспореното писмо, без да са обсъди опровергаващите доводи на административния орган, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че в противоречие с приложимите разпоредби от Закона за обществените поръчки (отм.), при изпълнение на дейностите по възложената от бенефициера обществена поръката с предмет "Разширение и реконструкция на канализационната и водопроводната мрежа на гр. Я.", незаконосъобразно са заменени описаните в техническата спецификация видове стъклопластови тръби с други такива, които не отговарят на критериите, заложени от възложителя и офертата на избрания изпълнител. Акцентира, че вложените след 30.09.2014 г. материали не притежават изисквания в документацията и визиран в предложението на участника ДЗЗД "АТС ВиК" сертификат GRIS GV 14:2006, а същевременно не е упоменато, че възложителят ще приеме еквивалентен документ - нарушение на чл. 32, ал. 2 ЗОП (отм.). Счита, че при неустановеност на предпоставките по чл. 43, ал. 2 ЗОП (отм.), е налице незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка, поради което разходите за доставка и внедряване на заменените тръби не следва да бъдат верифицирани. Ответникът - община Я., чрез адв. Балевски и адв. Икономов, в писмен отговор на касационната жалба и допълнително с писмени бележки по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 20 400 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва позиция, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се потвърди. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за частично основателна, по следните съображения: С атакуваната част от съдебен акт е отменено волеизявление за отказ за верифициране на суми, обективирано в писмо изх. № 08-00-1214/14.06.2016 г. на УО на ОПОС, в частта по т. 2 от писмото, с която след приключила окончателна проверка по верификация на искане № 12 за окончателно плащане по проект № DIR-51011116-46-130 -"Интегриран проект за водния цикъл на гр. Я. - изграждане на ГПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Я.", бенефициерът община Я. е уведомен, че разходите за доставка и монтаж на стъклопластови тръби по 9 броя фактури по Договорно споразумение № 6/10.06.2013 г., на обща стойност 2 512 574.31 лв., не се верифицират, т. к. вложените материали не са в съответствие с техническата спецификация и техническото предложение на изпълнителя и поради постъпил сигнал за потенциална нередност с вх. № 08-00-3640/30.09.2015 г. За да постанови този резултат, съдът е формирал решаващ извод за незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт, считайки, че е издаден при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на изискуемата форма, доколкото не са посочени правните основания за издаването му, а фактическите такива са неясни, лаконични и не се доказват от данните по делото. Преценил е, че в хода на административното производство не са събрани доказателства, установяващи твърдяното от УО несъответствие на заложените в спецификацията видове стъклопластови тръби с монтираните такива след 30.09.2014 г. В тази връзка АССЗ е възприел заключенията на вещите лица по назначените по делото две експертизи - съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, според които както тръбите, произведени от производителя Hobas (Австрия), така и тези произведени от Superlit (Турция), отговарят на приложимите и в България европейски стандарти, произведени са по една и съща технология и имат еднакви технически показатели. При обосноваване на извода си за незаконосъобразност на акта, съдът е съобразил представените от жалбоподателя доказателства за осъществена комуникация между изпълнителя на обекта и доставчика на тръбите "Водстрой 98" АД, установяващи невъзможност на последния да достави в срок необходимите количества тръби, включително отправените запитвания до други доставчици за доставка на стъклопластови тръби съобразно конкретните технически характеристики и параметри, и единственият положителен отговор от Superlit. Преценил е, че са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 43, ал. 2, б. "в" ЗОП (отм.) за правомерна промяна на сключения договор за доставка на тръби - налице е интерес от страна на възложителя за частична замяна на стоките с цел избягване на реализацията на проекта извън предвидения срок и налагането на съответните финансови санкции, замяната не е довела до увеличаването на стойността на договора (съгласно ССчЕ) и заменените стоки съответстват на техническата спецификация (видно от СТЕ). Изведен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената част от волеизявлението на УО на ОПОС за отказ за верифициране на разходите за доставка и монтаж на вложените след 30.09.2014 г. стъклопластови тръби марка Superlit/Турция/. В мотивите на съдебното решение е посочено, че естеството на акта не позволява решаване на спора по същество, поради което преписката следва да се върне на административният орган за ново произнасяне с посочване на правните и фактическите основания за издаване на акта, но изричен диспозитив в този смисъл липсва в съдебния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно в частта на постановената отмяна на т. 2 от писмото на УО на ОПОС и неправилно в частта на присъдените в полза на община Я. разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Видно е от доказателствата по делото, че на 08.08.2012 г. между Министерство на околната среда и водите (МОСВ), като Договарящ орган и община Я., в качеството й на бенефициер, е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) с рег. № DIR-51011116-С035 по ОП "Околна среда 2007-2013 г.", съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност за проект "Интегриран проект за водния цикъл на гр. Я. - изграждане на ГПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Я." (Проектът). Съгласно чл. 38, ал. 1 от Общите условия за сключване на ДБФ за изпълнение на инфраструктурни проекти по Приоритетна ос 1 на ОП "Околна среда 2007 - 2013 г." (Приложение към ДБФ), бенефициерът е длъжен да изпълни всички дейности, включени в проекта, така както те са описани в Приложение № 3 към Договора (Проектно предложение на кандидата). Същият следва да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка за строителството по проекта, като строителните дейности следва да приключат до 31.12.2014 г. (чл. 38, ал. 3 и ал. 8 от ДБФП). На 10.06.2013 г., на основание чл. 41, ал. 1 ЗОП (отм.) и акт на възложителя № РД/0200280/26.04.2013 г. за избор на изпълнител след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, е сключено Договорно споразумение № 6 между община Я. и ДЗЗД "АТС ВиК" за изпълнение на работите по "Разширение и реконструкция на канализационната и водопроводната мрежа на гр. Я.", включително работно проектиране, изпълнение на строително-монтажните работи (СМР), въвеждане в експлоатация и отстраняване на дефекти. Неразделна част от Договорното споразумение са Техническата спецификация на възложителя, включително приложените към нея проектни документи и чертежи, както и техническата оферта на изпълнителя. По делото на л. 645 и сл. (приложение т. 2, жълт класьор) е представена одобрената от възложителя техническа документация, в която на л. 700, т. 2 "Материали" е посочено, че тръбопроводите за питейна вода са полиетиленови тръби висока плътност (РЕ100). За канализацията са полипропиленови канализационни тръби до диаметър 600 (РР), за по-големи диаметри центрофугално ляти стъклопластови тръби (СС-GRP). Всички тръби, фитинги и арматура трябва да са означени с името на производителя, търговската марка, размер, налягане, клас, дата на производство, ъгъл на извивка и всичко допълнително, както се изисква от прилаганите производствени стандарти. Тръбите трябва да се доставят със съответните сертификати. В т. 2.4. (л. 702), "Стъклопластови тръби (GRP)" е посочено, че "тръбите трябва да са произведени от центруфугално лят стъклопласт (СС-GRP) съгласно норма БДС EN 14364:2006+А1:2009 (EN 14634 серия "В", GRP DIN 16869 и ATV А-127). Производителят трябва да гарантира 50 години качеството на тръбите според условията на регресивна крива, определена в стандарт DIN 19565. Класът на коравина е SN 10000 N /m2. Тръбите е необходимо да имат вътрешен еластичен слой от смола с минимална дебелина от 1.5 mm. Смолата на контактния слой с водата трябва да гарантира устойчивост при високо ниво на абразия и диапазон на изменение на pH от 2 до 10. Тръбите трябва да отговарят на изискванията на GRIS GV 14:2006 (стандарт за абразия и корозия). С идентични технически и качествени характеристики са оферираните от изпълнителя ДЗЗД "АТС ВиК" стъклопластовите тръби, марка HOBAS, произвеждани от H. R. G. (Австрия), притежаващи сертификат за "Знак за качество GRIS", издаден от сертифициращия орган OFI CERT, Австрия (л. 111 от том 1, син класьор - Стратегия и организация за изпълнение на поръчката и л. 355 от делото). Описаните изделията са доставяни от доставчика "Водстрой 98" АД съгласно договор от 22.11.2013 г. (л. 348) и посредством писмени заявки от страна на възложителя ДЗЗД "АТС ВиК" (т. 1.1 от договора). Установява се също, че при изпълнение на дейностите в обекта са доставяни и влагани стъклопластови тръби, марка HOBAS, одобрени от община Я. с форма за одобрение ФОМ_0003/8.11.2013 г. Впоследствие тези тръби са заменени с тръби марка Superlt на производителя S. B. sanayi, притежаващи изискванията на стандартите EN 1796, EN 14364, B 5161, ISO 10639, ISO 10467 и ISO 9001:2008, съгласно форма за одобрение ФОМ_00034/30.09.2014 г. (л. 402 и 403). По тези факти по делото не е налице спор между страните. С писмо изх. № 08-00-958 от 28.04.2016 г., във връзка с приключването на програмен период 2007 - 2013 г. на ОПОС, подготовката и подаването на Ф. М. доклад по сертификация и Декларация за допустими разходи, Ръководителят на УО на ОП "Околна среда 2007 - 2013 г." е уведомил бенефициера за резултата от приключилата документална верификация на искането на община Я. за окончателно плащане по Проекта, като в табличен вид са посочени конкретните разходооправдателни документи, сумите по които е счетено, че не подлежат на верификация. Сред тях са три броя фактури по Договорно споразумение № 6/10.06.2013 г., а именно: № 0000000020/2.11.2015 г. на стойност 449 438.54 лв., 0000000021/9.12.2015 г. на стойност 764 856.90 лв. и 0000000022/21.12.2015 г. на стойност 6 251.03 лв., за които е посочено, че не се верифицират разходите за доставка и монтаж на стъклопластови тръби, поради постъпил сигнал за нередност с вх. № 08-00-3640/3.09.2015 г. С оспореното пред АССЗ писмо изх. № 08-00-1214/14.06.2016 г., ръководителят на УО на ОПОС е уведомил община Я. за резултата от приключилия процес на окончателна верификация на искането на бенефициера за окончателно плащане по проекта. Посочено е, че сумата на неверифицираните разходи е 3 551 189.70 лв., от които: т. 2 - сумата от 2 512 574.31 лв. по Договорно споразумение № 6/10.06.2013 г. Неверифицираните разходи са за доставка и монтаж на стъклопластови тръби, за които органът е приел, че положените тръби не са в съответствие с техническата спецификация и техническо предложение на изпълнителя и поради постъпил сигнал за нередност. Конкретните разходооправдателни документи са: 209 391.39 лв. по фактура № 0000000013/11.12.2014 г., съгласно сертификат за междинно плащане № 8/11.12.2014 г.; 127 695.05 лв. по фактура № 0000000015/27.04.2015 г., съгласно сертификат за междинно плащане № 10/22.04.2015 г.; 172 180.35 лв. по фактура № 0000000016/1.07.2015 г., съгласно сертификат за междинно плащане № 11/26.06.2015 г.; 212 380.98 лв. по фактура № 0000000017/5.08.2015 г., съгласно сертификат за междинно плащане № 12/3.08.2015 г.; 225 325.98 лв. по фактура № 0000000018/15.09.2015 г., съгласно сертификат за междинно плащане № 13/9.09.2015 г.; 392 659.98 лв. по фактура № 0000000019/12.10.2015 г., съгласно сертификат за междинно плащане № 14/12.10.2015 г.; 407 929.27 лв. по фактура № 0000000020/12.10.2015 г., съгласно сертификат за междинно плащане № 15/28.10.2015 г.; 758 460.28 лв. по фактура № 0000000021/9.12.2015 г., съгласно сертификат за междинно плащане № 16/9.12.2015 г.; 6 251.03 лв. по фактура № 0000000022/21.12.2015 г., съгласно сертификат за междинно плащане № 14/12.10.2015 г.; От страна на община Я. е подадено възражение с вх. № 08-001214/28.06.2014 г., което УО на ОПОС не е възприел с мотиви идентични с тези в оспорения отказ (виж писмо изх. № 08-001214/24.08.2016 г.). На първо място, въпреки че в касационната жалба не се поддържат релевираните пред АССЗ възражения за липса на подлежащ на самостоятелен съдебен контрол индивидуален административен акт, с оглед последователно постановените от същия орган актове в рамките на единната процедура по верификация на окончателното плащане по проекта, и по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция намира за удачно да посочи следното: Съответен на приложимите разпоредби от ЗУСЕСИФ е изводът на първоинстанционния съд, че уведомлението за верифицирани суми, обективирано в писмо изх. № 08-00-1214/14.06.2016 г. на ръководителя на УО на ОПОС е актът, с който е отречено правото на получателя на помощта за възстановяване на разходвани от него средства за изпълнение на съфинансирания от европейски фондове проект и, който предвид общата клауза за обжалваемост по чл. 120 от Конституцията подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно ЗУСЕСИФ и константната съдебна практика тези правоотношения се характеризират с елементи на власт и подчинение, между разпореждащия се в обществен интерес с публичен финансов ресурс държавен орган, комуто са възложени управленски и контролни функции по разходването на европейски средства и получателя на помощта. Именно с това писмо, отказвайки да одобри част от извършените разходи по изпълнение на договора, респ. да удовлетвори предявено от бенефициера искане за окончателно плащане, ръководителят на УО безспорно е постановил неблагоприятно за общината решение, което пряко и непосредствено рефлектира в правната й сфера. Първоначалното писмо изх. № 08-00-958/28.04.2016 г. е опосредяващ акт, част от процедура по верификация, подлежаща на финализиране с горепосоченото писмо. Това обаче не омаловажава същественото му процесуално значение, проявление на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на добрата администрация, изискващи бенефициерът предварително да е запознат за кои плащания не покрива изискванията за допустимост, за да може ефективно да защити правата си, като му се потвърдят генерираните разходи още в рамките на документалната верификация, респ. при последващата проверка на място. Що се отнася до писмо изх. № 08-001214/24.08.2016 г. на ръководителя на УО на ОПОС, то е изпратено във връзка с последващо възражение с искане за "преразглеждане" на отказа за верификация на суми, поради което в противоречие с поддържаното пред първата инстанция, то не обективира отказ да се верифицират суми, а съставлява уведомление по повод постъпилото възражение от страна на жалбоподателя срещу неверефицирани разходи по договор с изпълнител, включени в искането за окончателно плащане. Ето защо, като е осъществил контрол за законосъобразност по отношение на оспореното писмо на ръководителя на УО на ОПОС, първоинстанционният съд е постановил допустим съдебен акт, който не страда от сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че АССЗ е игнорирал опровергаващите тези и възражения на ответника при обосноваване на извода за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, като едностранчиво е възприел защитната теза на процесуалните представители на община Я.. Правилно е съобразено от съда, че в случая не са изпълнени изискванията на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и не е допустимо едва при съдебното обжалване на акта да се допълват или санират чрез писмени бележки липсващите мотиви в оспореното писмо. Еднопосочна е съдебната практика, че мотивирането на волеизявлението е правна гаранция за упражняване правото на защита при проверка законосъобразността на административния акт. Обосновано и в съответствие с относимата нормативна уредба решаващият съд е достигнал до верен извод, че атакуваният акт е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и в ненадлежна форма. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай такива подзаконови нормативни актове са Постановление № 62 на МС от 21.03.2007 г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007 - 2013 г., които съдържат общовалидните правила по отношение на всички оперативни програми (ПМС № 62 от 21.03.2007 г.) и Постановление № 249 на МС от 17.10.2007 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по ОП "Околна среда" 2007 - 2013 г., съфинансирана от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз, с което се определят детайлни правила по отношение единствено на ОП "Околна среда" за програмен период 2007 - 2013 г. (ПМС № 249 от 17.10.2007 г.). Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по ОПОС 2007 - 2013 г., респ. представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ и в горепосочените подзаконови нормативни актове, приложими на основание § 8, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ и доколкото не противоречат на същия. Конкретно изброените условия за допустимост са посочени в чл. 57, ал. 1, т. 1 - т. 7 ЗУСЕСИФ общо за всички оперативни програми и в чл. 2 от ПМС № 249 от 17.10.2007 г. конкретно за ОП "Околна среда 2007 - 2013 г.". Същевременно в чл. 33, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ДБФ се съдържат хипотезите, в които договарящият орган отказва да извърши междинно, респ. окончателно плащане по процесния проект. С оспорения акт УО не е обосновал наличието на нито една от горепосочените хипотези. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от община Я. разходи не са допустими е на органа. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. Като фактическо основание за постановения отказ за верификация на сумата от 2 512 574.31 лв. по Договорно споразумение № 6/10.06.2013 г. е послужила констатацията на органа, че положените тръби, марка Superlt, не са в съответствие с техническата спецификация и предложението на изпълнителя. Административният орган не е изложил мотиви и не е обсъдил направените възражения и представените от страна на бенефициера документи за забава в изпълнението на договора, която не е по вина на изпълнителя, а в резултат на неритмични доставки от производителя HOBAS. Не са обсъдени доказателствата за осъществявана активна комуникация между ДЗЗД "АТС ВиК" и доставчика "Водстрой 98" АД, който в писмо изх. № 497-1/22.08.2014 г. е уведомил първият, че преустановява изпълнението на заявки за стъклопластови тръби за неопределено време. Не са коментирани предприетите преди 30.09.2014 г. действия на доставчика по намиране на материали със същите технически характеристики и изисквания, съобразно оферираните от него. Всъщност, те са и дължими по силата на представената от него стратегия за организацията и изпълнението на поръчката, в която на стр. 224 (л. 300 от том 1, син класьор) е предвидено, че в случай на забавяне на доставки или невъзможност те да бъдат извършени в заявените количества, Проектовият ръководител осигурява необходимите количества материали от други доставчици, като за материалите не се допуска да бъдат подменяни с други, невключени в списъка с одобрени материали, без изричното съгласие на възложителя. Същото е удостоверено с коментираната по-горе форма за одобрение. Изпратени са запитвания до различни фирми за доставка на необходимите количества изделия от стъклопласт, като изрично е упоменато, че с оглед кратките срокове за изпълнение на обекта е нужно да се доставят съответните количества стъклопластови тръби Ф700, но не по-късно от 30 дни от офертата. Налични по делото са и получените уведомления, с които доставчиците заявяват, че не разполагат с необходимото количество от нужните диаметри на склад. Единственият положителен отговор е постъпил от "ИнфраГруп" ООД (л. 21), който е предложил оферта за доставка на стъклопластови тръби Superlit на производителя S. B. sanayi (Турция). Следва да се посочи, че и самият бенефициер е положил дължимата грижа за спазване на поетите ангажименти към Договарящия орган, като с оглед качественото и същевременно срочно изпълнение на СМР (31.12.2014 г.), с писмо № 2801-10990/27.06.2016 г. община Я. е възложила на експерти от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Катедра "Строителни материали и изолации" изготвяне на експертно становище за сравнителен анализ на инженерно-техническите и функционални качества на стъклопластови тръби с марка Hobas и Superlit. Това, заедно с доказателствата за осъществявана активна комуникация с доставчици на твърдените изделия, в контекста на клаузите от ДБФ, вкл. предвидените санкции за забавено изпълнение на проекта, води до извода, че при издаване на оспореното писмо административният орган не е изпълнил задължението си да установи и обсъди всички релевантни обстоятелства, включително тези, субсимиращи се в хипотезата на § 1, т. 14б ЗОП (отм.) за наличие на "непредвидени обстоятелства", в редакцията на разпоредбата към датата, от която е започнала замяната на тръбите - 30.09.2014 г. "Непредвидени обстоятелства" по смисъла на цитираната норма са обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора и не са резултат от действие или бездействие на страните, които не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа и правят невъзможно изпълнението при договорените условия. Без съмнение отговорността за качественото и в срок изпълнение на дейностите по инфраструктурния обект е на бенефициера. Той е този, който одобрява документацията за възлагане на обществената поръчка, вкл. техническата спецификация и обхвата на СМР, организацията и изпълнението на строителството, спецификацията за тръбните материали и съоръжения с оглед изпълнение на предмета на обществената поръчка. В случая е безспорно, че необходимостта от замяна на стъклопластови тръби е възникнала след сключването на договора с изпълнителя ДЗЗД "АТС ВиК" и тази необходимост е резултат на непредвидени обстоятелства - неритмични доставки от самия производител, а не на действия, съответно на бездействия, на бенефициера, които ако той бе положил дължимата грижа би могла да избегне. Напротив, от страна на община Я. са предприети навременни и адекватни на ситуацията мерки и действия за завършването на обекта качествено и в срок, при минимално отклонение в първоначално заложените условия за изпълнение на СМР и без тяхното оскъпяване. В тази връзка съответни на материалния закон са и изводите на съда за наличие на условията по чл. 43, ал. 2, т. 1, б. "в" ЗОП (отм.) за изменение на договора за обществена поръчка, а именно - това е в интерес на възложителя, не води до увеличаване на стойността на договора и заменящите стоки съответстват на изискванията на техническите спецификации. В нарушение на чл. 35 АПК и на принципите за съразмерност и истинност (чл. 6 и чл. 7, ал. 1 и ал. 2 АПК), ръководителят на УО на ОПОС е отказал верификация на сумите за разходите по доставка и монтаж на заменените тръбни материали, без да съобрази наложителността на извършената замяна, обслужвания интерес и евентуалния риск, а се е ограничил до бланкетното становище за несъответствие на заменените изделия, което се опровергава от доказателствата по делото. Съобразно неоспореното от страните заключение на вещото лице по назначената повторна СТЕ H. R. G. и S. B. S. произвеждат центруфугално лети тръби, муфи и фитинги на основата на полиестерна смола, армирана със стъклопластови нишки, които отговарят на основните стандарти EN 1796 и EN 14634. Произвежданата номенклатура е аналогична. По инженерно-технически и експлоатационни показатели продукцията на двамата производители е идентична и взаимозаменяема. В изпълнение на дейностите по проекта до и след 30.09.2014 г. са полагани стъклопластови тръби, произведени по метода на центруфугалното леене, с гаранция, устойчивост на абразия и химическа устойчивост, отговарящи на техническата спецификация и техническото предложение на изпълнителя. До същите изводи са стигнали и експертите от УАСГ, които след подробен сравнителен анализ на експлоатационните качества на стъклопластовите тръби марка Hobas и Superlit са дали заключение, че същите могат да се считат за еквивалентни при осъществяване на проекти от водната инфраструктура в България. Неточен е поставеният от касатора акцент на GRIS сертификата, който притежават тръбите с марка Hobas. Обосновано и в съответствие с обясненията на вещото лице доц. д-р инж. Р. В. П.-С., ответникът възразява, че "GRIS" е вътрешно-производствен документ на производителя H. R. G., обединяващ европейските стандарти, включително немските и австрийските, по които работи и е сертифицирана турската фирма Superlit. Ето защо правилен се явява решаващият извод на съда за незаконосъобразност на оспорената част от писмо изх. № 08-00-1214/14.06.2016 г. Не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което проверяваното решение следва да бъде оставено в сила. За процесуална икономия и доколкото в мотивите на решението е ясна волята на съда за наличие на условията по чл. 173, ал. 2 АПК, то с настоящият съдебен акт следва преписката да се изпрати на органа за ново произнасяне с посочване на правните и фактическите основания за издаването на акта и при съобразяване на фактите и обстоятелствата, релевантни към верификацията на поисканите от бенефициера суми. Що се отнася до частта от съдебното решение, с което в полза на община Я. са присъдени разноски в общ размер на 25 460 лв., от които 24 960 лв. за адвокатско възнаграждение, то за размера над 500 лв., представляващ платен депозит за две съдебни експертизи, същото е неправилно, по следните съображения: Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (Арг.: чл. 143 АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта; респ. когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. Следователно правото на разноски, като акцесорно материално право на страните в процеса, регламентирано с разпоредбата на чл. 143 АПК, във вр. с чл. 78 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съставлява имуществено субективно право, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други облигационни вземания на страните, независимо от техния източник. Макар и да има санкционен характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор, отговорността за разноски не обхваща причинените вреди, а само направените по делото разноски. При липсата на легално определение на понятието, граматическото и логическо тълкуване на чл. 143 АПК и чл. 78 и сл. ГПК, приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 АПК, налагат извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса или за оказаната й правна защита. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Извън тази законова рамка е без правно значение какви клаузи съдържа договорът за правна помощ, в т. ч. относно размера или момента на заплащане на адвокатския хонорар. Употребеното в закона минало страдателно причастие, като налична глаголна форма, която изразява резултат от действие, сочи на извода, че действието трябва да е осъществено - т. е. плащането да е извършено, като законът не прави разлика между заплатените от ищеца такси и разноски по делото и възнаграждението за един адвокат. Условие за присъждането на разноските на жалбоподателя в тежест на административния орган - ответник е те да са действително направени, т. е. в случая е необходимо доказано плащане от страна на жалбоподателя на претендираната сума от 24 960 лева с ДДС по конкретното съдебно производство. Към кориците на делото е приложено копие от договор за правна защита и съдействие от 06.07.2016 г. (л. 435 от адм. дело № 324/2016 г. на АССЗ) и две платежни нареждания от 10.09.2016 г. и 19.07.2016 г. за платени 12 480 лв. (общо 24 960 лв.), в които като основание за плащане е вписано "по имуществени спорове с УО Околна среда". Доколкото община Я. е инициирала и други съдебни производства във връзка с отказ за верифициране на суми и наложени финансови корекции по договори, свързани инфраструктурен проект № DIR-51011116-46-130-"Интегриран проект за водния цикъл на гр. Я. - изграждане на ГПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Я." (адм. дело № 14750/2017 г. на ВАС), то не е налице обвързаност между представените платежни нареждания и извършените процесуални действия по конкретното административно дело. В съответствие с мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, плащането следва да бъде документално установено със съответните удостоверяващи го банкови документи. В случая не е доказано плащане, относимо към производството по адм. дело № 324/2016 г. на АССЗ, поради което неправилно съдът е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да се възлага на ответника в съдебноадминистративното производство. По отношение обаче на претенцията на община Я. за присъждане на направените в касационното производството разноски, доколкото представеният заверен по реда на чл. 32 ЗА платежен документ - бордеро 653827/7.02.2018 г., удостоверява реално извършено плащане за процесуална защита по настоящото адм. дело № 12003/17 г. по съображенията, изложени по-горе и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, същата се явява основателна за сумата от 20 400 лева, която е малко над минимално предвидената такава в чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение