Решение № 440 от 21.10.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200239/2025 г.

Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия Ц. И. Ц. против решение № 133/08.11.2024 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 260/2024 г., с което е била частично изменена и потвърдена присъда № 22/15.09.2023 г. на Окръжен съд – гр. Велико Търново по НОХД № 116/2022 г. С първоинстанционната присъда подсъдимият Ц. е бил признат за виновен за това, че на 06.06.2018 г. от 17.00 часа до 19.30ч. е държал в себе си и без надлежно разрешително (по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите) високорискови наркотични вещества - хероин с общо нетно тегло 1, 22 грама и метамфетамин с нетно тегло 0, 75 грама, всичко на обща стойност 14, 25лв (четиринадесет лева и двадесет и пет стотинки), като при задържането си се е опитал да укрие чрез поглъщане една част от наркотично вещество хероин, а друга част е изхвърлил до лек автомобил „Опел Корса“ с ДКН ***, собственост на И. Д., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, като е бил оправдан по обвинението деянието да е било извършено с цел разпространение и при условията на опасен рецидив. На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не му е наложил кумулативното наказание глоба. Зачел е времето, през което подсъдимият е изтърпявал мярка „задържане под стража“ (от 08.06.2018 г. до 09.01.2019 г.) и задържането му по отменената присъда по НОХД № 216/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Велико Търново. На подсъдимия са били възложени разноските по делото. Присъдата е обжалвана единствено от подсъдимия чрез неговия служебен защитник а. С., с аргументи по отменителното решение на ВКС № 162/13.02.2019г. по КНОХД № 755/2019г. за нарушение на материалния закон, както и с искане за намаляване на наложеното му наказание. С понастоящем обжалваното въззивно решение присъдата е била изменена, като подсъдимият е бил частично оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК на 06.06.2018г. за времето от 18.10 часа до 19.30 часа. В останалата част същата е била потвърдена и се явява предмет на настоящата касационна проверка. В касационната жалба и допълнението към нея се изтъкват доводи съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение по чл. 305, ал. 7 от НПК, тъй като в мотивите си посочил, че подсъдимият е държал наркотиците с цел разпространение, но единствено поради забраната да бъде влошено положението му при липса на съответен протест (reformation in pejus), не я е ревизирал в тази част. С тези изрази е била поставена под съмнение невинността на оправдания, а и това е оказало влияние върху размера на наложеното му наказание за престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, което се отчита за несправедливо завишено. Иска се отмяна на въззивното решение в потвърдителната му част и връщане на делото за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд или алтернативно - намаляване на размера на наказанието. Подсъдимият и неговия защитник, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. Постъпила е молба, с която уведомяват съда, че поддържат доводите, изложени в касационната жалба и молят исканията им да бъдат уважени. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Твърдението за допуснато нарушение по чл. 305, ал. 7 не се споделя от ВКС. Въззивният съд е инстанция както по фактите, така и по правото и в обхвата на нейните правомощия е да извършва собствена преценка на доказателствата по делото и по вътрешно убеждение да се произнесе дали са налице всички съставомерни признаци на деянието. Това е сторил и Великотърновският апелативен съд, като изрично е посочил, че единствено поради липсата на протест е било недопустимо да измени присъдата в оправдателната й част, независимо от констатацията деянието да е било извършено с цел разпространение, изводимо от конкретно посочени доказателствени източници. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Коментарът за съставомерната цел за разпространение не е довела до съществено отегчаване на правното положение на подсъдимия. Правилно са оценени значението и тежестта на наличните по делото отегчаващи обстоятелства, сред които обремененото съдебно минало на дееца и извършване на деянието твърде скоро след изтърпяване на тежко наказание за разпространение на наркотици. Не са игнорирани и данните със смекчаващ характер като наркотичната му зависимост и животозастрашаващото му състояние, в което е изпаднал след поглъщане на част от наркотичните вещества по време на задържането му, като е отдадена и нужната тежест на продължителността на наказателното производство по казус без фактическа и правна сложност. Поради това ВКС намира наказанието от 11 месеца лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,