Решение № 7574 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2025/2012 г.

Решение № 7574 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2025/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 185 и следващите АПК. Образувано е по жалба на Петър Иванов Китанов, Николай Стефанов Руневски, Звезделин Емилов Лазаров, Ирина Василева Начкова, Стефан Йорданов Стефанов, Пламен Иванов Гинов, Петър Емилов Станков, Таня Панайотова Градинарова, Тодор Филипов Филипов и Илия Павлов Стефанов срещу Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредбата/. Твърдят в жалбата, че оспорената Наредба е нищожна поради липса на материална компетентност на министъра на финансите да урежда подобна материя. В условията на евентуалност претендират противоречие с материалния закон - Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на чл. 1, чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 2, ал. 2, чл. 2, ал. 3 по отношение на израза "самоосигуряващи се лица", както и на чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 3, ал. 3, т. 2 и чл. 4 в цялост на същите основания. Жалбоподателите обосновават правния си интерес от факта, че са адвокати, поради което са пряко засегнати от Наредбата в качеството си на самоосигуряващи се лица. Подробни доводи развиват в съдебно заседание и в писмена защита. Застъпват становище, че данните, подлежащи от тях на деклариране в декларация образец № 6 към Наредбата, съвпадат с тези по раздел II към приложение № 3-доходи от друга стопанска дейност, което приложение е неразделна част от годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Ответникът-министърът на финансите, чрез своите пълномощници намира жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена от лица с правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК. Обжалваният подзаконов административен акт създава задължения за жалбоподателите в качеството им на самоосигуряващи се лица, както и евентуално в хипотезата на работодатели, ако има заети при тях лица. В този аспект те са подчинени на съдържащите се в нормативния акт правни норми. Съдът счита, че следва да разгледа жалбата от гледна точка на посочения правен интерес в качеството на жалбоподателите като самоосигуряващи се работещи лица. По претенцията за нищожност на оспорения административен подзаконов нормативен акт: Съгласно § 3 от Преходни и заключителни разпоредби от Наредбата същата се издава на основание чл. 5, ал. 6 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/, чл. 73, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /З ДДФЛ/ и чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 5, т. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Посочените разпоредби постановяват, че декларациите за сумите за дължимите осигурителни вноски за ДОО, данните за задължението за здравно осигуряване, за осигурителни вноски върху определен осигурителен доход, както и справки за изплатените доходи на физически лица, и за данъка върху тези доходи се определя с Наредба от министъра на финансите, която има за предмет съдържанието, начина и ред за предоставяне и съхраняване на данните и декларациите. В разглеждания аспект съдът намира, че обжалваната Наредба е валиден подзаконов административен акт, тъй като е издаден при законова делегация на министъра на финансите. Издателят на акта не е надхвърлил пределите на своята материална компетентност, дадена му с разпоредбата на чл. 5, ал. 6 КСО. Декларациите, чието съдържание, срокове, начин и ред за подаване и съхранение се уреждат с Наредба от министъра на финансите, инкорпопират в себе си и данните по ал. 4, т. 1 на КСО. В самата разпоредба на чл. 5, ал. 6 КСО се сочи и целта на съдържанието и редът за подаване и съхраняване на декларациите, а именно, че данните се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите, поради което подаването и съхраняването на данни също подлежи на регламентация с тази Наредба. Що се касае до твърдението, че по преписката липсват данни за съгласуване с управителя на НОИ, то това обстоятелство не е част от фактическия състав по издаването на подзаконовия нормативен акт. Такова изискване не се съдържа в оправомощаващите норми на чл. 73, ал. 6 ЗЗО и чл. 39, ал. 1 и чл. 40, ал. 5 ЗДДФЛ. Подзаконовия нормативен акт се издава от министъра на финансите съобразно посочените законови норми. Поради това именно министърът на финансите е определеният по посочените закони орган и само той има властническото правомощие да издаде предвидения подзаконов акт на държавно управление - Наредбата. Именно министърът на финансите е водещият производството орган, органът с основна компетентност, докато управителят на НОИ по смисъла на цитираната правна норма е "допълнителен" административен орган. Съгласуването не отменя посочената в законите материална компетентност на министъра на финансите, а е действие на помощен орган, което не се отразява на валидността на нормативния акт. Обжалваната Наредба е издадена от министъра на финансите за прилагането на отделните разпоредби на нормативни актове от по-висока степен /посочените/, с което се удовлетворява изискването на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Предвид изложеното Подзаконовия нормативен административен акт е издаден при наличието на персонална и материална компетентност за министъра на финансите. По твърдението за материална незаконосъобразност на оспорените разпоредби: Тази проверка, както се посочи и по-горе, е детерминирана от очертания правен интерес на жалбоподателите само като самоосигуряващи се, работещи лица - в хипотезата на адресати на правните норми на Наредбата по отношение на техни лични задължения за деклариране. На тази основа съдът е обвързан от твърденията в жалбата. Поради това съдът не следва да се занимава с твърденията за противоречие на оспорените разпоредби с норми на ДОПК, развити в становището по съществото на спора и в писметана защита. Разпоредбите на ДОПК касаят други задължения и определят реда на друг регистрационен режим. Според по чл. 168, ал. 1 АПК, съдържащ се в общите разпореди на дял Трети АПК, приложим към настоящото производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. С оглед вмененета служебна проверка по тази разпоредба се установява, че задълженията за подаване на декларации от самоосигуряващите се лица са визирани като ежемесечни или като еднократни/ ежегодни/. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица представят ежемесечно в териториалните дирекции на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/, декларация/ и по образец № 1, 3, и 5 съгласно приложенията към Наредба № Н-8. Декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" съдържа данни за социално, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, Учителски пенсионен фонд, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" на осигурените лица и облагаемия доход по ЗДДФЛ. Тя се подава от самоосигуряващите се не по-късно от 10 дни след внасяне на дължимите авансово осигурителни вноски. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата, ежемесечно тази декларация се подава, ако самоосигуряващите се се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, както и за общо заболяване и майчинство. По желание самоосигуряващите се могат да изберат подаването на тази декларация еднократно годишно, ако се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. С тази декларация данните за самоосигуряващите се лица се въвеждат в персоналния регистър на НОИ за осигурените лица въз основа на платежните документи за внесените осигурителни вноски. Принципът тук е, че данните в декларация № 1 са върху предварително избран осигурителен доход. Декларация образец № 3 не се подава от самоосигуряващи се лица, каквито са адвокатите. Самоосигуряващите се подават и декларация образец № 5, само ако са избрали да внасят авансово осигурителни вноски за: здравно осигуряване, фонд "Пенсии" и универсален пенсионен фонд за определени от тях периоди през календарната година. Тази декларация не се подава от самоосигуряващите се лица, ако няма внесени от тях авансово вноски. Декларация образец № 6 се подава еднократно от самоосигуряващи се лица, които имат дължими осигурителни вноски през предходната година- чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата. Самоосигуряващите се подават еднократно и декларация образец № 7, само ако имат задължение за внасяне на вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 ЗЗО. Тази декларация не се отнася за практикуващи адвокати. Настоящият съдебен състав намира, че оспорените и посочени разпоредби, визиращи посочените декларации, не въвеждат задължения извън материалноправните предели, дадени с нормативните актове от по-висока степен. Обобщено казано, за практикуващи адвокати задължителни са декларации образец № 1 и 6. Твърдението на жалбоподателите е, че данните по декларация образец № 6 се покриват с тези по раздел II-Формиране на годишната данъчна основа от Приложение № 3 към образеца от годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Декларация образец № 6 от Наредбата изисква от самоосигуряващите се лица да попълнят в нея дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година, а именно: за дължимите вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и здравно осигуряване. В случая декларация образец № 6, подавана от самоосигуряващо се лице по силата на Наредбата еднократно годишно, дублира данните по раздел II от декларацията към чл. 50 ЗДДФЛ по отношение на декларираните вноски за ДОО и здравните вноски. Но с годишната данъчна декларация се определя годишната данъчна основа. Тя е равна на разликата от облагаемия доход, намален с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за данъчната година /това са задължителните вноски по КСО и ЗЗО/. Именно за изчисляване на тази данъчна основа по част II данните по т. 2 -2.1; 2.2.; 2.3.; 2. 4 и 2.5 от тази декларация съвпадат с данните по декларация образец № 6- дължими вноски за ДОО и за здравно осигуряване. Разликата е, че по раздел II към приложение № 3 към чл. 50 ЗДДФЛ декларацията се попълва и подава с цел изчисляване на годишната данъчна основа, която следва да бъде обложена с данък по посочения закон. Декларация образец 6 е за изчисляване на окончателния размер на дължимите вноски за ДОО и здравно осигуряване за предходната година. Предвид изложеното не е налице дублиране на задълженията за деклариране, тъй като в двата случая еднакво отразените данни се използват за различни цели- изчисляване на данък и вноски. В разглеждания смисъл следва да се подчертае че, образецът на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ се одобрява ежегодно със заповед на министъра на финансите, тоест съдържанието на тази декларация не е еднакво, а се мени ежегодно, поради което не е налице постоянна база за сравнение. Освен това самият образец, утвърждаван по този начин, не е правна норма и не е част от действащото, от приложимото право, още по-малко норма с ранг на закон, спрямо който може да бъде сравняван оспореният подзаконов акт- Наредбата. С оглед посочените аргументи жалбата се явява неоснователна и като такава подлежаща на отхвърляне. Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. последно, Върховният административен съд, второ отделение