Решение № 1471 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5072/2007 г.

Решение № 1471 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5072/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК . Е. И. Д. и Й. Г. В. са подали касационна жалба срещу решение № 118 от 11.04.2007 г. по гр.д. № 7* от 2006 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 14.10.2004 г. по гр.д. № 797 от 2005 г. на Т. районен съд. В жалбата се инвокират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 188, ал. 1 ГПК, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответника П. И. Ч. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е възстановен с определение № 96 от 26.04.2007 г. по грд. № 437 от 2006 г. на Л. окръжен съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. Ловешкия окръжен съд е оставил в сила решението на Т. районен съд, споделяйки изводите на последния като е предоставил на касаторите възможността да ползуват своята 1/3 идеална част от дворното място, съставляващо парцел **** от кв.3 по плана на гр. Т. по заключението на в.л. Ангелски, което е неразделна част от решението. Извършената касационна проверка по направените в жалбата оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, субсумирани в хипотезата на чл. 188, ал. 1 ГПК установи, че същите са неоснователни. Правото на собственост на касаторите ищци е доказано с н.а . № 86, т.02, н.д. № 454 от 1960 г. и у-не за наследници № от 17.11.2005 г. В посочените документи е отразено, че освен първият жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, те притежават и 1/3 идеална част от дворното място, представляващо част от парцел **** от кв.3 по плана на гр. Т., с настоящи рег. данни - парцел **** от кв.3, цялото от 551 кв. м. Другите 2/3 идеални части от мястото и втория жилищен етаж, заедно с паянтова самостоятелна сграда /работилница/ се притежават от наследника на техния продавач И. К. Ч. П. И. Ч. Разпределението на ползването е извършено по проект, предложен от в.л. Х. А. Разпределението е съобразено със свободната площ на парцела, с притежаваните от страните идеални части от мястото, със собствеността върху реалните обекти и сградите и с възможността да се ползват спокойно избените помещения в жилищната сграда. Страните не са оспорили предложеният вариант със заключението и обосновано въззивният съд е отказал изслушването на нова техническа експертиза по същия въпрос. Допуснатата съдебна администрация на правото на ползване е съобразена с правата на страните и най-целесъобразното използване на мястото. Решението е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Четвърто г.о.