Решение № 11959 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9291/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Д. Желева, чрез процесуален представител срещу решение 278/24.07.2023г. по адм. д. 213/2023г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлено нейното оспорване срещу мълчалив, а в последствие постановен и изричен отказ на кмета на община Стара Загора, обективиран в писмо10-11-5913/ 04.05.2023. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.75 ЗГР, тъй като в административното производство е представено удостоверение от административен орган, издадено в чужда държава. Иска се отмяна на решението и отказа и задължаване на административния орган да впише в регистрите за гражданско състояние развода на Д. Желева. Претендират се разноските пред двете инстанции. Ответникът Кмет на община Стара Загора оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, при спазване на всички останали процесуални изисквания, поради което е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по оспорване от Д. Желева на мълчалив отказ на кмета на община Стара Загора за отразяване в регистъра на гражданското състояние на прекратен граждански брак, сключен в Египет и издаване на удостоверение за това. Съдът е констатирал, че с молба от 22.03.2023 г. Д. Желева е представила заверено копие от решение на административен орган в гр. Кайро, Египет за разтрогване на граждански брак, сключен на 07.04.2003 г. с египетския гражданин О. Шахин и съответно е поискала отразяване на това обстоятелство в регистъра на гражданското състояние и издаване на удостоверение за прекратен брак. Ответникът се е произнесъл по молбата в хода на съдебното производство, с писмо изх. 10-11-5913/04.05.2023г., в което е посочил, че посоченият административен акт не следва да бъде признат като доказващ прекратяването на брака. В този смисъл кметът на община Стара Загора се е позовал на законите за гражданското състояние на Египет, предоставени му от Дирекция Консулски отношения към Министерство на външните работи и приложени към административната преписка. От правна страна съдът е приел, че кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината и е компетентен да се произнесе по искането на Д. Желева, както и че писмото съдържа фактически и правни мотиви. Оспорването е отхвърлено, по съображения за правилно приложение на закона. Решението е правилно като краен резултат. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания. Крайният извод за липса на предпоставките за вписването на прекратяването на брака в регистрите за гражданското състояние е правилен. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно се е произнесъл по писмото на кмета на община Стара Загора. Съгласно чл. 58, ал.3 АПК, когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. В случая спорът по делото се свежда до това дали представеното от касатора удостоверение от 2013г. за прекратяване на брак, издадено от деловодител и служител Гражданско състояние при Бюро за вписване на семейно положение гр. Кайро доказва развода между Д. Желева и О. Шахин, гражданин на Египет. Прекратяването на граждански брак подлежи на отбелязване в акта за сключен граждански брак, съгласно чл.79 ЗГР, както и се вписва в електронния личен регистрационен картон на всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, съгласно чл.25 ЗГР. Законът за гражданската регистрация, в съответствие със Семейния кодекс, предвижда това отбелязване и вписване да се извършва на базата на съдебно решение. Допустимо е обаче такова вписване да се извърши и на база друг удостоверителен документ, касаещ гражданското състояние чл. 27, т.5 ЗГР. За да откаже извършването отбелязване и вписване в съответните документи и регистри, кметът на община Стара Загора се е позовал на събраните в хода на административното производство доказателства за действащото в Египет законодателство относно прекратяването на брака. На база на тези доказателства съставляващи превод на закони, касаещи гражданското състояние в Египет, представени от Министерство на външните работи, кметът е приел, че разводът в посочената страна се извършва пред съд или нотариус. Изводите на административния съд и съответно на административния орган в случая са правилни, тъй като представеното от Д. Желева доказателство не е извлечение от брачен регистър, удостоверяващо прекратяване на брака, а обективира волеизявления на жалбоподателката и на О. Шахин, гражданин на Египет за разтрогване на брака помежду им, направени пред свидетели, както и пред деловодител и служител Гражданско състояние при Бюро за вписване на семейно положение гр. Кайро, в резултат на което бракът е приет за разтрогнат. Представените извадки от египетското законодателство обаче не предвиждат разтрогване на брака пред административен орган. Никакви доводи за съществени процесуални нарушения, допуснати в съдебното производство не са наведени в касационната жалба. Следва да се приеме, че жалбоподателката се е запознала с представените доказателства за египетското законодателство и че съответно е можела да ги оспори и да представи от своя страна доказателства, че в Египет е предвидено в закон разводът да се извършва пред административен орган. Такива доказателства не са представени, не се сочат и с касационната жалба. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На ответника кмета на община Стара Загора се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., на основание на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд