Решение № 17012 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3316/2013 г.

Решение № 17012 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3316/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 6681 от 06.12.2012 г., постановено по адм. дело № 113/2012 по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед с рег. № з-13045 от 18.11.2011 г. С касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна му и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на Петков срещу посочената заповед. Ответникът - Константин Илийчов Петков, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Константин Илийчов Петков заповед рег. № з-13045 от 18.11.2011 г. на Директора на СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР). Първоинстанционният съд, след извършената служебно проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 от АПК намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок, но при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на предвидените административнопроизводствените правила. Обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт, изразени в нарушени на нормата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Въз основа на доказателствата по дисциплинарната преписка е установено, че Петков е поканен от дисциплинарно-разследващия орган да даде писмени обяснения във връзка постъпили данни за повдигнато обвинение по реда на чл. 302, т. 1, предл. предпоследно, във вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 2 и ал. 4 от Наказателния кодекс, за което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, с които се уронва престижа на службата, като му е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" за срок от 72 часа. Същият е отказал да даде такива, което е удостоверено с подписите на двама свидетели на 30.09.2011 г. Пак от доказателствата по делото е установено, че на Петков е наложено дисциплинарно наказание с процесната заповед за извършено нарушение на служебната дисциплина, извършено на 31.07.2011 г., при което правилно съдът е приел, че преди налагане му на държавния служител не е посочено в какво точно се състои нарушението и при какви обстоятелства е извършено, като не му е дадена възможност да се защити в хода на дисциплинарното производство. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, тъй като в заповедта липсва точно и конкретно описание на деянието, което се приема за нарушение на служебната дисциплина от страна на органа, на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на нарушението. Обстоятелството, че срещу Петков има образувано наказателно производство също не води автоматично до такъв извод, а от представените писмени доказателства установяващи наличието на такова производство също не може да бъде изведен извод за извършване от страна Петков на нарушението, посочено в заповедта за налагане на наказание. В обжалваното решение правилно е прието, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил писмените доказателства, правно значимите факти и относимата нормативна уредба, въз основа на което обосновано е приел, че в хода на дисциплинарното производство не са събрани доказателства, въз основа на които да е установено по безспорен начин вмененото нарушение на служебните задължения. Съгласно чл. 230, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Приобщените по дисциплинарната преписка доказателствени материали от досъдебното производство (протоколи за разпит на свидетел и протоколи за разпознаване на лица) са ползвани в дисциплинарното производство като основен и единствен източник на сведения за извършените от наказания дисциплинарни нарушения. На практика, дисциплинарно-разследващият орган не е събрал нито едно доказателство в подкрепа на твърдяната вина на служителя. Предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса, събирането на други доказателства извън тези по преписката не е задължение на решаващия съд. Съдът упражнява контрол за законосъобразност върху дейността на дисциплинарно-разследващия орган и върху административния акт на дисциплинарно наказващия орган, който финализира процедурата. От така установеното следва, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена, без да е установено по безспорен начин извършването на нарушение от страна на държавния служител. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По делото е направено искане от процесуалния представител на Петков за присъждане на разноски. Такива не следва да се присъждат, тъй като липсва списък по чл. 80 от ГПК и данни, че са направени в рамките на касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение