Решение № 3545 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10375/2015 г.

ВАСV отделение22.03.2017 г.докладчик т Йовка Дражева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4041/11.06.2015 г. и определение № 3762/8.07.2015 г. по адм. д. № 144/2013 г. описа на Административен съд С.- град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3545 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10375/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Динел" ЕООД, гр. С., против решение № 4041/11.06.2015 г. по адм. д. № 144/2013 г. описа на АССГ. Иска отмяна с доводите за материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че е извършено обществено обсъждане на 23.09.2008 г. и 29.03.2010 г. и докладът е отговарял на материалния закон към него момент, а допълнителното изискване за извършване на оценка за съвместимост е резултат от промяната с § 14, ал. 1, т. 3 от ПР на ЗИДЗБР. Такава оценка е извършена и допълнена към Доклада за оценка на въздействието върху околната среда. За да приеме негативно въздействие върху околната среда съдът се обосновал със съдебна експертиза без да обсъди останалите доказателства. Всички компетентни органи са дали становище за допустимост на инвестиционното предложение . Разстоянието до най-близките къщи на вилна зона "Побит камък" е 650 м., а до селищното образование "Гладно поле" е 900 м. и това обстоятелство е отчетено. Решението на РИОСВ е отменено от МОСВ с решение № 141/27.04.2011 г., в което няма бележки към ДОВОС. Н. отговаря на действителността твърдението, че ИП има обща граница с обект на ЕЕСМ и на ИА на ЕСМИС. П. за разноски.

По делото е подадена и частна жалба от СНЦ "Сентръл парк" 2012 против определение № 3762/8.07.2015 г. относно разноските. Твърди, че искането за разноски е своевременно направено още с жалбата на 2.01.2012 г., поради което определението на съда е неправилно. Твърди, че с решение № 665/1.11.2013 г. е прекратен договора за концесия за добив на подземни богатства -строителни материали пясъци от находище "Побит камък" община Е. П., сключен на 16.02.2007 г. между МРРБ и "Динел" ЕООД.

СНЦ "Сентръл парк" 2012 оспорва касационната жалба като неоснователна с довод за неоснователност по съображения подробно развити. Претендира разноски за касационно производство за един адвокат.

О. Д. на РИОСВ- С. не изразява становище.

Останалите ответници физически лица Б. С. П., Т. С. В. и П. Н. К., оспорват касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

I. По касационната жалба на "Динел" ЕООД, гр. С.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № № 4041/11.06.2015 г. по адм. д. № 144/2013 г. описа на АССГ е отменено решение № СО-06-07/26.09.2012 г. на директора на РИОСВ -С.. Съдът приема, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, защото не е проведено обществено обсъждане и няма мотиви въз основа на кои установени факти, административният орган е приел, за да се произнесе с положителна оценка на инвестиционното предложение.

Решението е обосновано със събраните в съдебното производство допустими доказателствени средства и е постановено в съответствие с материалния закон.

  1. Правилно съдът приема наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради липсата на обществено обсъждане на по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата по ОВОС.

Административното производство е започнало с искане вх. № 26-00-4467/30.05.2007 г. до РИОСВ -С. за оценяване необходимостта от извършване на оценка за въздействие върху околната среда за реализация на инвестиционно предложение (ИП): "Разработване на находище по открит способ "Побит камък" за добив на пясък в имоти № 050905, № 050906, № 050903, № 050904, ЕКАТТЕ 52012, в землището на с. Н. хан, община Е. П.

След отговор с решение № СО-287-ПР-19.10.2007 г. на директора на РИОСВ-С., с което е указано за необходимост от извършване на ОВОС на инвестиционното предложение, последователно са издавани решение № 13-7/12.12.2008 г. и решение № СО-05-04/14.12.2010 г. на директора на РИОСВ, с които инвестиционното предложение не е одобрено за осъществяване. По реда обаче на оспорване по административен ред пред министъра на околната среда и водите и двете решения на директора на РИОСВ-С. са отменени, а преписката е върната за ново произнасяне с указания. Общественото обсъждане на Доклада за ОВОС, ведно с допълнителния доклад от 6.02.2010 г., е проведено на 23.09.2008 г. и 29.03.2010 г., т. е. преди вторият отказ с решение № СО-05-04/14.12.2010 г. на директора на РИОСВ-С.

Настоящото съдебно производство е по жалби срещу третия административен акт на директора на РИОСВ -С. с решение № СО-06-07/26.09.2012 г., с което е одобрено осъществяването на ИП за "Разработване на находище по открит способ "Побит камък" за добив на пясък".

В хода на административното производство е настъпило изменение в законодателството с § 14, ал. 1 и ал. 3 от ПР на ЗИДЗБР и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за ОС, което е относимо и за инвестиционното предложение на касационния жалбоподател, защото попада в обхвата на глава шеста от ЗООС. След отмяната на второто решение на директора на РИОСВ- № С0-05-04/14.12.2010 г., възложителят е уведомен, че за ИП не е проведена процедура по оценка за съвместимостта по Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, което налага провеждане на процедурата. Оценка за съвместимостта се извършва в последователност посочена в чл. 7 от Наредбата: 1. уведомяване на компетентния орган от страна на възложителя на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, 2. проверка за допустимост, 3. преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони, 4. оценка на степента на въздействие върху защитените зони, 5. оценка на качеството на доклада за степента на въздействие върху защитените зони, 6. провеждане на консултации с обществеността, 7. издаване на решение по ОС от компетентния орган и контрол по изпълнението му.

Следователно правилно съдът приема, че оценката на качеството на доклада за оценка на въздействието върху околната среда се различава от преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони и оценка на степента на въздействие върху защитените зони, които са нови изисквания на законодателя за това производство. Проведеното обществено обсъждане на ДОВОС във варианти към 23.09.2008 г. и 29.03.2010 г., т. е. преди изменение на ЗБР и изменението на чл. 2 от Наредбата, не представлява провеждане на консултации с обществеността по смисъла на чл. 7, т. 6 от Наредбата и спазване на принципа за участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда по чл. 3, т. 4 от ЗООС и чл. 97, ал. 4 от ЗООС, редакция ДВ бр. 42/2011 . Нарушението е съществено, основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.

  1. Обосновано съдът приема, че административният орган не е изложил фактически основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за издаване на акта. Третото поред решение № СО-06-07/26.09.2012 г. на директора на РИОСВ е облагоприятстващо "Данел" ЕООД, тъй като с него е одобрено осъществяването на инвестиционното предложение.

За да стигне до този извод съдът е обсъдил допуснатата, изслушана и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза с вещо лице К. Г., което е дало отговор на поставени въпроси след запознаване с цялата документация в административната преписка. Изводите са следните:

1.Административният орган се позовава на становище на БДУВДР № 3518/4.07.2012 г. и посочва, че реализирането на инвестиционното предложение няма да окаже негативно въздействие върху водите и водните екосистеми, но съдебният експерт дава заключение след проверка на картов материал по ДОВОС, че инвестиционното предложение като територия попада изцяло върху повърхностното водно тяло на р. С. И. и реализацията му ще унищожи изцяло леглото на съществуващото повърхностно водно тяло,

2.Не отговаря на становището на БДУВДР доводът в оспореното решение на директора на РИОСВ, че имотът, за който се отнася инвестиционното предложение не попада в заливаемата територия на водни обекти,

3.Липсват в ДОВОС мерки за намаляване, предотвратяване или препятстване на отрицателни последици и план за прилагането им, поради което изводът на административния орган, че такива са предвидени, не съответства на доклада.

  1. Не е направен анализ на възможен кумулативен ефект с източника на вредни емисии в атмосферния въздух за района на Магистрала "Т." при осъществяване на ИП по време на строителството и експлоатацията върху съществуващия фон и изводът на административния орган, че въздействието ще е кратко и временно не е обоснован с доказателства,
  1. Предложеният план за изпълнение на мерките за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия върху биологичното разнообразие не осигурява спазването на нормите за качество на околната среда и опазване на човешкото здраве,

6.Липсват мерки за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия върху почвите, 7.Предложеният план за изпълнение на мерките за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия върху биологичното разнообразие не осигурява спазването на нормите за качество на околната среда и опазване на човешкото здраве

8.Не е обсъдено наличието на защитен животински вид, включен в Червената книга, на територията на инвестиционното предложение, като други пет вида са в Приложение № 2 на ЗБР, поради което изводите, че планът за изпълнение на мерките за предотвратяване, намаляване и ликвидиране на значителни отрицателни въздействия осигурява спазването на нормите за качество на околната среда, не съответстват на фактите.

След като административният орган не е извършил анализ и обсъждане на всички релевантни факти и доказателства, имащи значение към оценката за въздействието върху околната среда, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, в какъвто смисъл е решението на съда.

II. По частната жалба на СНЦ "Сентрал парк" 2012 г.

Като взе предвид, че частната жалба е подадена в указания 14 -дневен срок, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Страната обжалва определението на съда, с което е отказано присъждане на направени в хода на първоинстанционното съдебно производство разноски за адвокатска помощ. Твърди, че още с първоначалната жалба е СНЦ " Сентрал парк 2012" е поискало присъждане на разноски и мотивите на съда за необосновани.

При извършена проверка съдът установи, че искането за присъждане на разноски е направено с жалба от 2.01.2013 г. на "Гражданска инициативна група, състояща се от жители на с. Н. хан, ЖК"Сентрал парк" и вилна зона "Побит камък", представлявана от Д. Л. Д.". След дадени указания от страна на съда по делото е конституиран като жалбоподател Д. Л. Д. като физическо лице. В молба до съда от 29.03.2013 г. Д. Д. изрично посочва, че е жител на с. Н. хан, но не е представител на сдружението и е поискал участие в лично качество. Допуснато е присъединяване на жалбата на СНЦ "Сентрал парк 2012", представлявана от Вирджиния М. П.-Т., като делото е продължило с участието на жалбоподател Д. Л. Д. като физическо лице и отделно СНЦ "Сентрал парк 2012". Следователно искането за присъждане на разноски с жалбата от 2.01.2013 г. не е направено от сдружението, а от физическото лице. Обстоятелството, че в хода на съдебното производство Д. е станал председател на УС на сдружението не променя това обстоятелство. Като е отказал да присъди разноски поради липсата на направено искане от страна на сдружението, съдът е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила.

Предвид изложеното Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 14