Решение № 13690 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11242/2012 г.

Решение № 13690 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11242/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Велико Неделчев Великов от гр. Русе срещу решение № 23 от 20.07.2012 г., постановено по адм. дело № 170 от 2012 г. от Административния съд - Русе. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - областният управител на област Русе, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на Велико Неделчев Великов срещу заповед № 3-95-00-307 от 20.04.2012 г. на областния управител на област Русе, с която е отказано да бъде удовлетворено искането му за изплащане на еднократно обезщетение за претърпени вреди от незаконна репресия. За да постанови този резултат, съдът е приел, че доказателствата, събрани в административната фаза на производството и при съдебното оспорване на акта на областния управител, не установявали по безспорен начин, че бягството през граница на оспорващия, за което е бил осъден, е предприето по причини, свързани с произхода му, политически убеждения или религиозни вярвания. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод, че бягството през граница е извършено по лични причини, обусловени от желание за друга професионална реализация. От свидетелските показания се установявало също, че Великов не можел да си намери в провинцията работа, съответстваща на филологическото му образование, а невъзможността да работи в столицата по придобитата специалност се свързвала с липсата на жителство. Тези ограничения в свободното придвижване и определяне на местоживеене към 1968 г. според съда не били въведени от законодателя в хипотезите, очертаващи възникване на право на обезщетение. Оттук съдът е обосновал извод, че административният орган правилно и законосъобразно е отказал да отпусне еднократно обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 1, т. 11 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица (ЗПГРРЛ). Решението е правилно. Осъждането на жалбоподателя за престъпление по чл. 279, ал. 1 НК - за бягство през границата без разрешение на надлежните органи, не е достатъчно законово основание, за да се приеме, че същият е от кръга на правоимащите лица, които могат да получат еднократно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди като репресирани лица по смисъла на чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ. След преценка и подробно обсъждане на представените в хода на административното и съдебното производство доказателства съдът е стигнал до обоснования извод, че жалбоподателят не притежава качеството "репресирано лице" с оглед липсата на данни, които да доказват, че по отношение на него е извършена репресия, основаваща се на неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Позовавайки се на мотивите към представения по делото препис от присъдата, съдът е извел правилен извод, че бягството през граница е осъществено по "лични причини". Твърденията на Велико Великов, че е бил репресиран като син на "враг на народа", са останали недоказани. За да се осъществи фактическият състав на чл. 1, т. 11 и чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ и на жалбоподателя да се признае правото да получи парично обезщетение по посочения закон, е необходимо да са изпълнени кумулативно и двете условия, визирани в цитираните по-горе разпоредби, а именно: лицето да е незаконно репресирано и тази репресия да се основава на неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. В тежест на жалбоподателя е да докаже фактите и твърденията, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Поради това, че както в административното, така и в съдебното производство той не е представил доказателства, че е осъден по причини, свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания, правилен е изводът на съда, че жалбоподателят не е от лицата, посочени в чл. 1 от закона като незаконно репресиран поради своя произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 до 10 ноември 1989 г. По изложените съображения решението на Административния съд - Русе, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,