Решение № 8667 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4734/2020 г.

Решение № 8667 от 1.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4734/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/. Образувано по касационна жалба от Община Варна, подадена чрез Кмета на общината против Решение № 215/13.02.2020 г. постановено по адм. д. № 2658/2019 г. по описа на Административен съд Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, без да се излагат конкретни оплаквания. Претендира се отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата на "Фендер" ЕООД срещу Решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ да се отхвърли. Претендират се съдебни разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. В съдебно заседание касационния жалбоподател не се представлява. Ответникът редовно призован не се представлява. Чрез процесуалният си представител представя писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение се явява неправилно на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е изменил по жалба на "Фендер" ЕООД Решение № 7-47 от Протокол № 07/26.07.2019 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ при Община Варна, в частта в която е определено обезщетение за правото на прокарване на водопроводно и канализационно отклонение през ПИ 10135.1507.882-публична общинска собственост, като е намалил размера на същото от общо 10 325 лв. на 736. 64 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процедурата по приемането му, но в нарушение на материалния закон. По съществото си е приел, че ползвания по административното производство оценителен доклад на лицензиран оценител, е изготвен въз основа на информация, съдържаща се в специализираната преса и интернет, където са посочени офертни цени. Съдът е кредитирал заключението на назначената по делото съдебно-техническата експертиза, тъй като оценката е изготвена по метода на пазарните аналози, който метод отразява най-добре динамиката и тенденцията на пазара на недвижимите имоти. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административния съд е направил проверка за законосъобразността на оспореното решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ на всички основания по чл. 146 АПК. Въз основа на събраните по делото доказателства е направил правилни фактически установявания и е достигнал до верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните. Обоснован е извода на административния съд, че оценката на Комисията по чл. 210 ЗУТ е изготвена при съобразяване на офертните цени на имоти посочени в специализираната преса и интернет, които цени не са обективен източник на информация за пазарната стойност. При тази констатация правилно административния съд е назначил съдебно –оценъчна експертиза. При изготвяне на същата е спазена методиката за определяне на пазарната стойност на сервитута, като е посочено защо е избран метода на пазарните аналози. Заключението е съобразено с пазара на имотите, въз основа на официални данни от сравними продажби на имоти с параметри и характеристики подобни на обекта на оценка по местоположение, големина, време на реализация на сделката, инженерна инфраструктура. При изготвяне на оценката е отчетена спецификата на предмета на сервитута и целите на извършването. Заключението е възприето от съда като компетентно и обективно. Същото не е оспорено от страните. Видно от протокола от проведеното на 22.01.2020 г. публично заседание по делото, на което в присъствието на процесуалните представители на страните е изслушано в. л., същите са заявили че нямат въпроси по заключението. При това положение направеното оспорване на съдебно-оценителната експертиза в касационната жалба, макар с едно изречение касаещо неправилен метод на оценка е процесуално недопустимо. Това е така, тъй като съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК оспорването може да бъде направено докато трае изслушването на вещото лице. При оспорване на заключението съдът може да назначи други или повече вещи лица. Ако касационният жалбоподател е считал че заключението не е достатъчно, пълно, ясно и/или неправилно, то той е следвало докато трае изслушването да иска повторно или допълнително заключение респ. назначаване на повече вещи лица съгласно чл. 200, ал. 3 и чл. 201 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, което той не е сторил. С оглед на изложеното обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в размер на 600 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и платежни документи за действително извършени разходи. Възражението на касационният жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и определения минимален размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение