Решение № 988 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1229/2016 г.

Решение № 988 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1229/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/ комисията) против Решение № 7280 от 24.11. 2015 г. постановено по адм. дело № 5217/2015 г. на Административен съд- С. град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди необоснованост и неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че установяването и обявяването на принадлежност по глава трета от Закона за достъпа и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) (закона) е регламентирано като форма на разкриване и публично оповестяване на документи. Намира за неотносима разпоредбата на чл. 9, т. 1 от закона, която определя, че при осъществяване на дейността си комисията: издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1 от закона. Във връзка с това счита за необоснован изводът на съда, че е налице законодателно задължение за комисията да извършва анализ и оценка на документите, установяващи принадлежност към органите по чл. 1 от закона. Намира, че първоинстанционният съд неколкократно се е позовал на неотносими за настоящия спор разпоредби- чл. 9, т. 3 и чл. 26, ал. 1, т. 4 от закона. Моли за отмяна на съдебното решение и вместо него, да се потвърди Решение № 2-498/28.04. 2015 г. на Комисията в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на С. Д. Н. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Касационният жалбоподател КРДОПБГДСРСБНА в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Мутафчийска поддържа жалбата и моли за отмяна на процесното решение. О. С. Д. Н., чрез адвокат Пейчев моли да се остави без уважение касационната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски, които са в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира съдебното решение за правилно, като обосновано с доказателствата, които са обсъдени подробно. Счита за правилно това, че административният съд е отбелязал, че със своето решение КРДОПБГДСРСБНА не само установява наличието на документи по чл. 25 за една лице, но и дали тези документи, с оглед формата и реда, по който са издадени, действително установяват принадлежност по смисъла на закона. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 7280 от 24.11. 2015 г., постановено по адм. дело № 5217/2015 г. на Административен съд С.- град се ОТМЕНЯ Решение № 2-498/28.04.2015 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в частта, в която е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и е ОСЪДЕНА Комисията да заплати на С. Д. Н. сумата от 410 (четиристотин и десет) лева, разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като приема, че наличието в случая - на формализирана карта на рег. № 88979- "Любо"; регистрационен дневник; картони обр. 4- 4 бр.; протокол рег. № КА 27/20.03.1990 г. с предложение за унищожаване лично дело IА-1742 (Пз), е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на закона. Счита, че същите носят достатъчно информация, за да може да се направи изводът, че оспорващият е бил регистриран като агент - секретен сътрудник. Обсъдени са свидетелските показания на свидетелят Ц. И., който е вербувал лицето и който заявява че подписът в картон обр. 4, намиращ се на л. 41 от делото не е негов, в картоните обр. 4 на л. 42 и 43, подписът приличал на неговия, но е налице допълване в края на подписа от друго лице, в картон обр. 4 на л. 44 от делото само буквата Ц от подписа е изписана от него, но следва допълнение на подписа, което не е негово. АССГ е посочил чл. 178, ал. 2 от ГПК и приема, че така установените добавяния в представените картони обр. 4 и несъответствия в удостоверените от длъжностното лице обстоятелства поставят под съмнение достоверността и на удостовереното от него обстоятелство относно вербуването на жалбоподателя като агент. Последното изрично се и отрича от свидетеля, който съгласно представените документи би следвало да е вербувал Недялков като агент. Счита, че оспореното решение на Комисията не отговаря на изискванията, посочени в специалния закон, относно съдържанието му, като не са изложени фактическите и правни основания за издаването му. Приема, че обжалваното решение на Комисията се основава на проучване и обсъждане на наличните материали, необективирано в решението, което се състои само от диспозитивна част. Изтъква това, че от правна страна се основава на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 4 и чл. 9, т. 3 от Закона, които са относими единствено към качеството на лицата подлежащи на установяване принадлежността им към органите по чл. 1 от закона. Посочва, че липсата на мотиви към административния акт е достатъчно основание за отмяната му. В заключение от решаващия съд е прието, че преценката на административния акт не може да се основава на предполагаемата воля на административния орган, а се дължи на действително изразената такава, като в случая решението на Комисията не отговаря на законовите изисквания, при което се явява незаконосъобразно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд- III отделение намира обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на материалния закон- предвид обосновката в съдебния акт с позоваването на разпоредбите на чл. 9, т. 3 и чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, които се отнасят до лица, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити. В случая проверката е извършена на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 от закона, където се визират лица, заемали или заемащи публични длъжности, както и извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до извършването на проверката, а именно на лица, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 18 от закона- кметовете, заместник- кметовете, секретарите на общини и общинските съветници. Оспорващият е заемал длъжност общински съветник от месец ноември 1991 г. до месец ноември 1995 г. в О. П. Съдебното решение е постановено и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, относно повдигнатите въпроси за автентичността и истинността на оспорените документи, в резултат, на които е останала неизяснена фактическата обстановка по делото. Нормата на чл. 193, ал. 1 от ГПК определя, че заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, което е сторено от жалбоподателя. Съдът е приел представените с административната преписка доказателства и на основание чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, е открил производство по оспорване на документите, описани в писмена молба от 16.06.2015 г. на процесуалния представител на жалбоподателя. В тази връзка са разпитани свидетели, ангажирани от страна на оспорващия. В случая липсва нарочно произнасяне, при условията на чл. 194, ал. 2 и ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК дали е доказано оспорването, каква е преценката за неговата основателност. Само показанията на свидетеля Ц. И., че подписът върху документите не е негов, или е дописан, не могат да обосноват категоричен извод за липсата на автентичност на документите. Тези показания не са категорични и не кореспондират с други доказателства по делото. При тези данни спорът е останал неизяснен от фактическа страна. При допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила- чл. 194, ал. 1, предл. последно от ГПК по откритото производство по оспорване на процесните документи, съдът е следвало да формира извод след изслушване на съдебно- почеркова експертиза, и след това да приеме дали оспорването е доказано. Този пропуск е довел до необоснован извод, че се поставя под съмнение достоверността на удостоверените в документите обстоятелства. Затова постановеното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. Предвид това не следва да се обсъждат останалите доводи на касатора. При новото разглеждане на спора съдът следва за провеждане на процедурата по чл. 193 и чл. 194 от ГПК да назначи и изслуша вещо лице, което да провери автентичността на документите. По изложените съображения Върховният административен съд не може да реши делото по същество, и тъй като е налице основанието на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК- установено е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да го върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при съобразяване с указанията, дадени в настоящото отменително решение. При този изход на процеса и по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски по настоящото дело не следва да се присъждат. По това искане на страните първоинстанционният съд следва да се произнесе при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,