Решение № 863 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13165/2014 г.

Решение № 863 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13165/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Дечо Христов Дечев от гр. Търговище, чрез пълномощник адвокат Ясен Митков Сариев от САК против решение № 7729 от 6.06.2014 г. по адм. дело № 4541/2014 г. С него се отхвърля жалбата му срещу мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/отменен ДВ бр. 53/27.06.2014 г./. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска отмяната му. Ответникът, министърът на вътрешните работи чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на касатора срещу мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР /отменен/ по негово заявление рег. № 205-06-368/12.02.2014 г. Установено е от доказателствата по делото, че заявлението на Дечо Христов Дечев в качеството му на главен инспектор - ВНД началник на областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението"-Търговище при Главна дирекция ПБЗН - МВР, категория В до министъра на вътрешните работи е от 12.02.2014 г. с което иска на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР/отменен/ прекратяване на служебното правоотношение в МВР поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 КСО. Върху тази молба е отбелязано, че срещу служителя няма образувано дисциплинарно производство по чл. 230, ал. 1 ЗМВР и е приложена справка за наличието на предпоставките по чл. 69 КСО. Установено е също така от доказателствата по делото, че дисциплинарно производство е било образувано на 20.03.2014 г. със заповед на министъра по предложение вх. № от 7.03.2014 г. От така установените данни съдът е приел, че е формиран мълчалив отказ от министъра да се произнесе по заявлението, но този отказ е законосъобразен, тъй като макар и след изтичане на срока за произнасяне следва да се вземат предвид фактите настъпили след издаване на акта на основание чл. 142, ал. 2, АПК и това е вече образуваното дисциплинарно производство което по чл. 245, ал. 8 ЗМВР е пречка за прекратяване на служебното правоотношение на това основание. При установеното от фактическа страна е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) предвижда, че служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 245, ал. 8 ЗМВР /отм./ служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по ал. 1, т. т. 2, 4, 13, 14 и 15 при образувано дисциплинарно производство по чл. 230, ал. 1. В настоящият случай искането за прекратяване на служебното правоотношение е подадено на 12.02.2014 г. и 14 дневният срок по чл. 57, ал. 1 АПК за произнасяне от органа изтича на 26.02.2014 г. и в този срок поради липса на произнасяне е формиран мълчалив отказ както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Правилно също така е прието, че образуваното макар и след този срок дисциплинарно производство е пречка да се прекрати служебното правоотношение на соченото основание по чл. 145, ал. 1, т. 13 ЗМВР/отм./. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК предвижда, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. При преценка за съответствието му с материалния закон налага съобразяването и на фактите от значение за съдържанието му, а разпоредбата на чл. 245, ал. 8 ЗМВР/отм./ създава пречки за издаване на благоприятен за жалбоподателя акт. Същото правно положение би се получило и при евентуална отмяна на акта, като при новото произнасяне органа следва да вземе предвид и този новонастъпил факт, който отново би бил пречка за издаване на благоприятен акт за жалбоподателя и при аналогичната уредба в чл. 226, ал. 1, т. 13 и ал. 7 от новия ЗМВР ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 400/четиристотин/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение, поискани своевременно и е представен списък за разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд петчленен състав на втора колегия