Решение № 198 от 11.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1234/2011 г.

Решение № 198 от 11.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1234/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на задочно осъдения Т. Д. Л. за възобновяване на нохд № 1011/2008 г. на Великотърновски районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 407 от 06.04.2009 г. и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. В искането се излагат доводи, че осъденият не е знаел за наказателното преследване срещу него. Отсъствено е привлечен на досъдебното производство за престъплението, което не е извършил. Проведено е без да се защити и участва в събирането на доказателствата. Не е знаел и не участвал и в съдебното производство. Искането е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, което се поддържа лично от подсъдимия и от служебен защитник, който представя писмени бележки в които доразвива тези доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъденият е знаел за съдебното производство, след като е упълномощил защитник да го представлява но умишлено се е укрил, като е напуснал страната. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основания на искането за възобновяване по чл. 423 и сл. НПК, го намира за основателно по следните съображения: С цитираната присъда осъденият Т. Л. е признат за виновен по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4 и 7, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим. На основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание от една година и три месеца лишаване от свобода по това дело и по присъдата по нохд 218/2007 г. на В.. Н основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение и наказанието по нохд № 2148/2005 г. в размер на шест месеца лишаване от свобода. Досъдебната фаза на процеса е протекла без участието на осъденото лице. Опитите за издирването му, се изчерпват с изпращане на призовка на установен по делото адрес върната в цялост, постановление за принудително довеждане и справка от 28.08.2006 г. на районния инспектор, посетил адреса и след проведена беседа с негови близки е установил, че се намира в Г. при брат си. Обявен е за ОДИ с телеграма № 34834 от 18.07.2007 г., което не е довело до резултат. Привлечен е като обвиняем на 17.07.2007 г. и на 17.09.2007 г. са предявени материалите по разследването в присъствието на служебен защитник. С внесен обвинителен акт по посоченото престъпление е образувано нохд № 1011/2009.8 г. по описа на В. районен съд /второ по ред след отмяна на предишна присъда от въззивната инстанция/. В първото по делото заседание при новото разглеждане проведено на 13.10.2008 г., подсъдимият Л. нередовно призован не се явил, като е представляван от упълномощен от него защитник. По негово искане делото е отложено за установяване местопребиваването на подсъдимия. С писмо от 23.10.2008 г. началника на ОД на М. е уведомил съда, че от проведените ОИМ лицето не е установено. На 24.11.2008 г. в присъствие на защитника е даден ход на делото на основание 269, ал. 3, т. 2 НПК. Впоследствие договорният защитник е починал и съда е назначил служебен, с който делото е приключило с осъдителна присъда, която не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила. При тези обстоятелства осъденият Л. обективно не е знаел да воденото срещу него наказателно преследване за извършено от него престъпление, за което е осъден. В случая не са използвани всички дадени от закона средства от страна на прокуратурата и съда за установяване на неговото местоживеене и призоваване за участие в процеса. По конкретното дело осъденият не е участвал и в двете фази на наказателния процес и не е гарантирано правото му на лично участие. Е. конвенция за защита правата на човека и основните свободи и практиката на Съда в С. изисква на задочно осъдения да бъде предоставено правото да бъде изслушан и да поиска преразглеждане на делото в негово присъствие. Няма доказателства за официално информиране, чрез призовка или по друг начин за наличието на наказателно производство срещу него, както и за насрочването му на определена дата за разглеждане в съда, за да може да се приеме, че Л. сам се е отказал от правото си да се явява пред органите на разследването и в съдебно заседание, или да избегне правосъдието. Налице са необходимите предпоставки по чл. 423, ал. 1 НПК, налагащи ВКС да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, като отмени задочно постановената присъда и върне делото за ново разглеждане на досъдебната му фаза, където е започнало задочното производство, защото това е стадия от който лицето е лишено от правото на лично участие в процеса. На основание 423, ал. 4 НПК ВКС следва да се произнесе и по мярката за неотклонение на осъдения Л., който е задържан в изпълнение на влязла в сила присъда. Спрямо него на досъдебното и съдебно производство не е вземана мярка за неотклонение, но с оглед неговото процесуално поведение /установеното по делото дълготрайно пребиваване извън територията на страната, без данни за конкретно установено местопребиваване и гарантиране неговото явяване при новото разглеждане на делото, налага да му бъде взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" в З. -гр. Л.. По тези съображения и на основание чл. 425, ал. 2 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,