Решение № 6612 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5100/2017 г.

Решение № 6612 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5100/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Б. И. срещу решение № 433/13.03.2017 г., постановено по адм. дело № 2632/2016 г. по описа на Административен съд - В.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Наведени са доводи за неспазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, обективирани в решение № 12462/2014 г., постановено по адм. дело № 5571/2014 г. по описа на ВАС и решение № 16660/2013 г., постановено по адм. дело № 11134/2013 г. по описа на ВАС. И. се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени Решение № 2153-03-67/30.08.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. В.. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. В. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че по отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и неизпълнение на указания на ВАС касационната жалба следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на В. Б. И. срещу Решение № 2153-03-67/30.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. В., с което е отменено Разпореждане № 4905281045/07.06.2016 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ гр. В., по подадено Заявление от 13.06.2011 г., с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 28.01.2015 г., при навършена за първи път изискуема възраст на 28.01.2015 г. от 65 г. и 08 месеца за 2015 г. и минимален действителен осигурителен стаж от 15 години, при зачетен от пенсионния орган, вкл. след превръщане, с продължителност от 26 г. 02 месеца и 22 дни. Разпореждането е оспорено от Иванов пред Директора на ТП на НОИ - гр. В., с жалба вх. № 1021-03-635/01.08.2016 г. С оглед депозираната жалба е издадено Решение № 2153-03-67/30.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. В. Решаващият административен орган намира, че по искането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж има влязъл в сила акт - мълчалив отказ по подаденото от жалбоподателя заявление № МП 21611/13.06.2011 г., поради което повторно, но вече изричното произнасяне с разпореждането от 07.06.2016 г., след близо 5 години, е недопустимо. Изведено е, че с оглед липсата на годен предмет на оспорване, жалбата е също недопустима, поради което е счел, че не следва да се излагат мотиви за нейната основателност. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК основание за допустимост на административното производство е липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Обоснован е извод за правилност на решението на директора на ТП на НОИ - гр. В. досежно наличието на основание за недопустимост на административното производство. По аргумент от чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК първоинстанционният съд извежда, че повторното разглеждане на искане с еднакъв предмет между същите страни е недопустимо, като в тази връзка намира за правилен извода на ответника, че разрешени с влязъл в сила административен акт искания не могат да бъдат пререшавани. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Не се спори между страните, че с Разпореждане № 4905281045/04.07.2011 г., по заявление № МП 21611 от 13.06.2011 г. на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване в минимален размер по чл. 98, ал. 7 от КСО, за намалена работоспособност от 50 до 70.99 на сто, считано от 13.06.2011 г. до 01.05.2014 г., при зачетен осигурителен стаж от 20 г. 05 месеца и 07 дни. В разпореждането липсва произнасяне по заявлението на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е било връчено на жалбоподателя на 18.08.2011 г. и не е било оспорено в частта относно мълчаливия отказ на пенсионния орган да се произнесе по искането за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С последващо Разпореждане № 4905281045/28.10.2011 г., личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е изменена, във връзка с влязло в законна сила ЕР № 0520/22.07.2011 г. на НЕЛК и е била определена за изплащане пожизнено. Разпореждането е било предмет на административен и съдебен контрол, като спорът относно вида на личната пенсия за инвалидност, като такава за общо заболяване, а не за трудова злополука и относно началната дата на отпускането й, е приключил с Решение № 1515/12.06.2013 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 604/2013 г., потвърдено в тази му част с Решение № 16660/12.12.2013 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 11134/2013 г., и отменено в частта относно изясняване начина на изчисляване на размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В частта относно размера на инвалидната пенсия съдебното производство е приключило с влязло в сила решение на ВАС, постановено по адм. дело № 5571/2014 г., с което по същество са дадени указания за ново произнасяне от пенсионния орган относно начина на формиране на определения за изплащане минимален размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Предвид дадените указания е последвало издаването на Разпореждане № 4905281045/26.11.2014 г., спорът по което е приключил с влязло в сила Решение № 4741/20.04.2016 г. на ВАС по адм. дело № 9166/2015 г., с което е оставено в сила Решение № 1476/30.06.2015 г., постановено по адм. дело № 575/2015 г. на Административен съд-В., с което е потвърдена законосъобразността на определения за изплащане минимален размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С оглед изложеното, касационната инстанция намира за правилен и обоснован извода, че по искането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 13.06.2011 г. вече има влязъл в сила акт - мълчалив отказ по заявление вх. № МП-21611/13.06.2011 г. Предвид горното, правилно е прието, че последвалото повторно, но вече изрично произнасяне, с Разпореждане № 4905281045/07.06.2016 г. е недопустимо. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК наличието на влязъл в сила административен акт е процесуална пречка за образуване на административно производство със същия предмет и между същите страни. С влизането в сила на административния акт компетентността на административния орган се изчерпва. Затова и на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК този орган не може да издаде нов акт по същия въпрос, нито да го отмени или да го измени, освен в изрично предвидените от закона случаи. А именно - при наличието на някоя от изчерпателно изброените в чл. 99 от АПК предпоставки за възобновяване на административното производство. В конкретния случай не се твърди и не са налице хипотезите по чл. 99 от АПК за възобновяване на административното производство. Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения за неспазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, обективирани в решение № 12462/2014 г., постановено по адм. дело № 5571/2014 г. по описа на ВАС и решение № 16660/2013 г., постановено по адм. дело № 11134/2013 г. по описа на ВАС. С. същите са дадени указания за ново произнасяне от пенсионния орган относно начина на формиране на определения за изплащане минимален размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. По отношение на мълчаливият отказ на пенсионния орган да се произнесе по искането за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на касатора, съдът не е давал указания по тълкуване и прилагане на закона. За пълнота на изложението, касационната инстанция намира, че следва да се отбележи, че към датата на подаване на заявлението - 13.06.2011 г., жалбоподателят не е отговарял на законоустановените предпоставки за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят навършва изискуемата възраст от 65 г. и 08 месеца за 2015 г. за първи път на 28.01.2015 г., с минимален действителен осигурителен стаж от 15 години, при зачетен от пенсионния орган, вкл. след превръщане, с продължителност от 26 г. 02 месеца и 22 дни. Съгласно чл. 99 КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера - когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 или гражданското си състояние. В конкретния случай ново заявление не е подавано от жалбоподателя. Предвид изложеното, обжалваният съдебен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са наведените от касатора доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,