Решение № 4194 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7636/2019 г.

Решение № 4194 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7636/2019 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М. Г., [гражданство], срещу решение № 791 от 8.04.2019 г. по адм. д. № 3831/2018 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ № УРИ 538600-2337 от 26.11.2018 г. на началник сектор "Миграция" при ОД на МВР - Пловдив за издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване в РБългария. Излага касационни основания по чл. 209 АПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че в административния акт не са посочени фактическите и правни основания за издаването му, а само са възпроизведени цифрово разпоредбите на закона. Неправилно съдът приел, че е налице препращане към друг документ и че отрицателното становище на ДАНС обвързва административния орган, както и че са налице мотиви, които се съдържат в становище на друга държавна институция - ДАНС. Неправилно съдът кредитирал данните събрани от ДАНС Пловдив, а не и свидетелските показания на съпругата на жалбоподателя. Становището на ДАНС противоречи на представените електронни справки от регистъра на ТД на НАП Пловдив от които е видно, е "М. Султан" ООД е осигурявало 30 работника в продължение на повече от три месеца, а не както е посочено в справката - два месеца. Съдът не обсъдил, че представеното становище на ДАНС е за придобити факти и обстоятелства, сочещи на фиктивен брак, което обосновава правно основание по чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ, различно от основанието по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 23.04.2019 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 12.04.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е установил, че в хода на разглеждане на заявлението е изискано становище от ТДНС - Пловдив съгласно чл. 57, ал. 1 от ППЗЧРБ във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС. С писмо peг. № ПД-31-3357/14.11.2018 по описа на ТДНС-Пловдив е получено отрицателно становище относно подаденото заявление. Във връзка с отрицателно становище на ТДНС-Пловдив за продължаване на срока за пребиваване на чуждестранен гражданин е изготвена справка с peг. № ПД-31-3437/21.11.2018 г. по описа на ТДНС-Пловдив, в която са описани обстоятелства, че заявлението е подадено на основание сключен брак с българска гражданка, съгласно чл. 24, т. 18 от Закона за чужденците в Република България, а предишното основание за пребиваване е било по чл. 24, т. 2 от Закона за чужденците в Република България. Посочено е, че М. Г. е съдружник в търговско дружество "М. Султан" ООД с управител Н. С. В управлението на търговското дружество участват двама турски граждани, които притежават статут на продължително пребиваващи чужденци в България за срок от 6 /шест/ месеца. В документите за кандидатстване за виза "Д" и за продължително пребиваване лицата декларират, че имат 30 /тридесет/ български граждани, водени на трудов договор, които са социално осигурявани. От документи, издадени от НАП-Пловдив, е установено, че социалните осигуровки на сключилите трудов договор са заплащани само в първите два месеца, а впоследствие са прекратени. Констатирано е също, че търговско дружество "М. Султан" не е активно и не извършва търговска дейност. Съдружниците не се намират на територията на България, а в страни от Западна Европа. М. Г. не познава управителя на ТД "М. Султан" - Н. С. На 24.10.2018 г. М. Г. е подал документи за продължаване на пребиваването в България, като е сменил основанието си на чл. 24, т. 18 от Закона за чужденците в Република България - сключен граждански брак с български гражданин. Към момента на подаване на документите няма сключен брак с българска гражданка. На 30.10.2018 г. М. Г. сключва граждански брак с [гражданство] И. Л. Свидетели при сключване на брака са двама български граждани, единият от които бивш съпруг на И. Л. Установено е, че М. Г. и И. Л. не комуникират помежду си поради езикова бариера (Л. не знае турски език). Описано в справката е също, че Л. не познава разположението на стаите в квартирата на М. Г., въпреки твърдението си, че живее с него, както и че не познава членовете на неговото семейство. Формиран е извод, че всички придобити факти и обстоятелства сочат фиктивен брак с цел придобиване на български документ за самоличност и последващо установяване в страна от ЕС. Липсата на яснота, относно намеренията на [гражданин] за установяване в трета държава, може да постави в опасност сигурността и интересите на Република България. Предвид изложеното, в становището на ТДНС-Пловдив относно чуждия гражданин е прието, че по заявление за продължително пребиваване, peг. № 1823/24.10.2018 г. по описа на сектор "Миграция", ОДМВР - Пловдив следва да бъде отказано продължаването на срока на пребиваване на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 14 във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС. С оспорения отказ, издаден на 26.11.2018 г. от началник сектор "Миграция" – ОДМВР - Пловдив е отказано издаването на разрешение по заявлението на жалбоподателя и му е определен срок за напускане на страната от 14 дни. Постановено е, че в случай на неизпълнение спрямо лицето ще бъде приложена принудителна мярка "Принудително отвеждане до границата на РБългария" на основание чл. 41, ал. 2 от ЗЧРБ. Като фактическо основание за отказа е посочено получена информация съгласно писмо рег. № ПД-31-3357 от 14.11.2018 г. по описа на ТДНС-Пловдив и справка с рег. № ПД-31-3437/21.11.2018 г., като въз основа на цитираните документи административният орган е приел, че са налице данни, даващи основания да се направи извод, че чуждият гражданин с действията си може да постави в опасност интересите на българската държава. Като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1, чл. 105, т. 1 от ЗМВР и чл. 18, ал. 1, т. 11 от ПУДМВР. За да отхвърли подадената жалба съдът е взел предвид обстоятелствата имащи отношение към преценката на съда, а именно, че посоченото от жалбоподателя предишно основание за продължаване на срока е по чл. 24, т. 2 от ЗЧРБ и към момента на подаване на заявлението по чл. 24, т. 18 от ЗЧРБ - 24.10.2018 г. жалбоподателят не е имал сключен граждански брак с И. Л. Жалбоподателят е сключил брак с И. Л. на 30.10.2018 г., а заявлението е подадено на 24.10.2018 г. Заедно с това, от контролните органи е констатирано, че Л. не знае турски език, съответно поради езикова бариера съпрузите не биха могли да контактуват по между си. Към момента на сключване на брака Л. е декларирала, че живеят заедно в Република България, а в показанията като свидетел в хода на съдебното производство е посочила, че М. може да си отиде в Турция, а тя няма да не може да отиде в Турция, тъй като не може да остави децата. Съдът не е кредитирал свидетелските показания на св. Л., тъй като са изолирани от всички останали доказателства по делото, които представляват официални документи за установени данни в хода на извършвани внезапни проверки на лицата. Поради това и с оглед заинтересоваността на свидетелката съдът е кредитирал данните, събрани от ТДНС – Пловдив, като достоверни, а относно свидетелските показания на съпругата на жалбоподателя е приел, че целят удостоверяване на изгодни за жалбоподателя обстоятелства за нуждите на настоящото производство. Съдът е приел, че специфичното в случая изискване за провеждане на административна съгласувателна процедура и изразените становища на ДАНС, допълват мотивите на оспорения отказ, мотивите могат да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт, което се прилага и не противоречи на закона. В случая мотивите за отказа се съдържат в писмо рег. № ПД-31-3357 от 14.11.2018 г. по описа на ТДНС-Пловдив и справка с рег. № ПД-31-3437/21.11.2018 г. Решението е правилно. За да постанови оспорения пред съда отказ на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ административният орган е изложил мотиви, че в хода на разглеждане на заявлението е изискано становище от ТДНС - Пловдив съгласно чл. 57, ал. 1 от ППЗЧРБ във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС. С писмо рег. N ПД- 31-3357/14.11.2018 по описа на ТДНС-Пловдив е получено отрицателно становище относно подаденото заявление от Г. М. Видно от получената впоследствие справка рег. ПД-31- 3437/21.11.2018 г. по описа на ТДНС-Пловдив може да се направи извода, че са налице основания за отказ за продължаване на срока на пребиваване на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Правилно съдът е приел от данните описани по-горе в справката е налице основание да се откаже продължаване на постоянното пребиваване на жалбоподателя. Прието е, че придобитите факти и обстоятелства сочат фиктивен брак с цел придобиване на български документ за самоличност и последващо установяване в страна от ЕС. Установено е, че М. Г. и И. Л. не комуникират помежду си, поради езикова бариера /Л. не знае турски език. Л. не познава разположението на стаите в квартирата на Г., въпреки твърдението си, че живее с него. Не познава членовете на неговото семейство. В справката е посочено още, че един от свидетелите при сключване на брака е бивш съпруг на И. Л. По отношение на другия свидетел са придобити данни за дейността му като лице, подпомагащо легалната миграция за установяване на чужди граждани в страната ни и страни от Западна Европа срещу големи суми. От тези данни може да се направи извод, че присъствието на чуждия гражданин в страната застрашава интересите на националната сигурност. Посочено в справката, че липсата на яснота, относно намеренията на [гражданин], за установяване в трета държава може да постави в опасност сигурността и интересите на Република България. С оглед на това следва да се приеме, че са налице мотиви в приложените към акта становище и справка, че жалбоподателя може да постави в опасност сигурността и интересите на българската държава, каквито фактически обстоятелства по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ са изложени в становището на ТДНС-Пловдив. В този смисъл неоснователни са доводите в касационната жалба, че оспорения пред съда админстративен акт не е мотивиран и че мотивите не могат да бъдат изложени в акт предхождащ издаването на заповедта в становището и справката на ТДНС - Пловдив. Твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че "М. Султан" ООД е осигурявало 30 работника в продължение на повече от три месеца, а не както е посочено в справката - два месеца не води до различен извод. Не води до друг извод и заявеното от жалбоподателя, че свидетелят за сключване на брака не е бивш съпруг на И. Л., а че тя е живяла с него на съпружески начала и имат с него дете. Неоснователни са доводите, че представеното становище на ДАНС е само за придобити факти и обстоятелства, сочещи на фиктивен брак, което обосновава правно основание по чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ, различно от основанието по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ на което е издадена оспорената пред съда заповед. Освен даните за фиктивен брак, в становището са изнесени данни във връзка с предишното основание на което жалбоподателят е получил право на постоянно пребиваване като съдружник в "М. Султан" ООД, като е посочено социалните осигуровки на сключилите трудов договор са заплащани само в първите месеци, а впоследствие са прекратени. Търговско дружество "М. Султан" не е активно и не извършва търговска дейност. Съдружниците му не се намират на територията на България, а в страни от Западна Европа. Г. не познава Н. С. управител на "М. Султан". Следователно от всички събрани данни е направен извод, че липсва яснота относно намеренията на [гражданин], за установяване в страна, може да постави в опасност сигурността и интересите на Република България. С оглед на изложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение