Решение № 4001 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11554/2019 г.

Решение № 4001 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11554/2019 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 176 АПК и чл. 248 ГПК. Образувано е по две молби от М. П., подадени чрез пълномощник - адв. Д.. Едната молба е подадена на 8.06.2020 г. и е за допълване на решение № 4896/27.04.2020 г., постановено от Върховния административен съд, Трето отделение по адм. д. № 11554/2019 г., чрез присъждане на разноски в полза на М. П. в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение. Другата молба е от 28.05.20 г. и е за допълване на същото решение на ВАС с произнасяне и по жалбата на Столичния общински съвет срещу допълнително решение № 5544/25.09.19 г., постановено от АССГ по адм. д. № 4949/19 година. Столичният общински съвет възразява срещу молбата по чл. 248 ГПК, подадена от П., по съображения в писмен отговор от 23.06.20 година. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява молбите като допустими. Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от страна по делото, за която постановеното решение е благоприятно, но с което съдът не се е произнесъл по отговорността за разноски. Молбата по чл. 176 АПК е подадена от страна по делото. Молбите са подаден в срок. И за двете молби, срокът е едномесечен от постановяване на решението. Решението, чието допълване се иска е постановено на 27.04.2020 г., по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., което извънредно положение е отменено от 13.05.20 година. Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението, спират да текат. Сроковете по чл. 248 ГПК и чл. 176 АПК не са измежду сроковете предвидени в Приложението към чл. 3, т. 1 от посочения закон. През периода от 27.04.20 г. до 13.05.20 г. сроковете по чл. 248 ГПК и чл. 176 АПК не са текли спрямо постановеното от ВАС решение. И двете молби са подадени в рамките на едномесечния срок от отмяната на извънредното положение, поради което са допустими. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице обстоятелства, които да налагат разглеждане на молбите за допълване на решението в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Разгледани по същество молбите са и основателни. По молбата с пр. осн. чл. 176 АПК за допълване на решението. Производството по адм. д. № 11554/19 г. по описа на ВАС, Трето отделение е образувано, както по касационната жалба на Столичен общински съвет против решение № 4763/8.07.2019 г., постановено по адм. д. № 4949/19 г. от АССГ, така и по жалба на Столичен общински съвет против решение № 5544/25.09.2019 г., постановено от АССГ по адм. д. № 4949/19 г. от АССГ. В съдебно заседание, проведено на 24.02.20 г. съдът е докладвал, наред с касационната жалба и другата жалба на СОС против допълнителното решение. Върховният административен съд е отбелязал това допълнително решение на АССГ в своето решение № 4896/27.04.20 г., но не се е произнесъл по жалбата срещу него. Налице е непроизнасяне от ВАС по цялото оспорване ( в конкретния случай по оспорване на допълнителното решение на АССГ), което следва да се отстрани с настоящото решение. По молба на ищеца П., АССГ е постановил допълнителното решение, с което по реда на чл. 175, ал. 1 АПК е поправил очевидна фактическа грешка в решение № 4763/8.07.2019 г. по адм. д. № 4949/19 г. по описа на АССГ, като е осъдил СОД по иска с пр. осн. чл. 256, ал. 1, вр. ал. 3 АПК, да извърши дължимото действие, за което е осъден с първоначалното решение в двумесечен срок от влизане на решението в сила. Неоснователна е жалбата на СОС срещу допълнителното решение, тъй като съдът е определил разумен срок за извършване на действието, какъвто е следвало да посочи още с първоначалното си решение, в изпълнение на задължението, произтичащо от чл. 256, ал. 3 АПК. По молбата с пр. осн. чл. 248 ГПК. Молбата е основателна. Откритото съдебно заседание в касационното производство е проведено на 24.02.2020 година. В това заседание, съдът е докладвал касационната жалба на СОС, отговорът на ответника, подаден от адв. Д. и жалба на СОС срещу допълнителното решение на АССГ. В кориците на касационното дело, след съдебния протокол, но преди съдебното решение е приложено електронно съобщение от адв. Ю. Д. от 21.02.20 г., на гърба на което е отбелязано "Документът е подписан с удостоверение за КЕП валиден до 3.07.2022 г." като отбелязването е удостоверено с подпис и дата, която е 21.02.20 г. От съдържанието на електронното съобщение става ясно, че се изпраща по делото молба-становище ( писмена защита), ведно с приложенията, описани в нея, за прилагане. Едно от приложенията, е договорът за правна защита и процесуално представителство от 20.02.20 г., между адв. Ю. Д. и М. П., в който е уговорена адвокатска услуга за процесуално представителство по адм. д. № 11554/19 г. по описа на ВАС, за което клиентът - П. заплаща в брой на адвоката, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, изцяло и в брой при подписване на договора. Независимо от причините, поради които постъпилото електронно съобщение и документите към него от адв. Д., не са докладвани в проведеното открито съдебно заседание по касационното производство, те са били своевременно представени по делото. От представения договор за правна защита и съдействие, цитиран по-горе ства ясно, че ответникът в касационното производство е направил разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на касационното производство, е следвало да му се присъдят. В отговора си по молбата по чл. 248 ГПК, СОС не е възразил по размера на направените разноски за адвокатско възнаграждение, поради което съдът следва да ги присъди в пълен размер. По тези съображения и на посочените правни основания, Върховният административен съд